Публикувано от: rq85 | ноември 2, 2018

За природата на световното неравенство

Икономическото неравенство (wealth inequality) е един добър повод за много хора по света днес да застанат срещу глобализацията и нейнитe дефекти. Не случайно се появиха силни глобални тенденции на популизъм, протекционизъм и национализъм в най-широк аспект. И не случайно техният глас и послания се чуват толкова силно. Разбира се, идеологически, тази борба намира пристан в различни държавни програми за реформи и икономически политики, които имат своето морално право, но не винаги и емпирично такова.

Интересно е, че един от създателите на „шоковата терапия”, известният икономист Джефри Сакс, предпочита подход, при който глобализацията не се атакува, а се прави всичко възможно да се подпомогнат пострадалите от действието й. Той приема, че при нея има много печеливши, но резонно и губещи. При борбата с този функционален дефект е много вероятно всички да загубят, като при това величината на щетата би била сравнително по-висока за компенсиране. Светът разполага и с друг подход, този на Тома Пикети, може би най-известният изследовател на неравенството и автор на „Капиталът в 21.век”*. Той се застъпва за максимално обективно и интердисциплинарно разглеждане на въпроса, при което най-доброто решение е да се въведе „световен прогресивен данък върху капитала”, съпътстван от международна финансова прозрачност. Подобна институция, вярва той, би предотвратила механизма на неравенствата да се развива до безкрай и би дала по-добра възможност за регулиране на „обезпокоителната динамика на концентрацията на богатствата” в световен мащаб.

Действително, статистиката и конструираните различни икономически индикатори, които са призвани да го измерват и алармират, когато е нужно, потвърждават, че в момента, в света, неравенството е огромно. Всички знаят, че малък процент от хора притежават доминиращо голям дял от световното богатство.
Интересното в темата е, обаче, че не цялото богатство е равно, така да се каже. Т.е. нека се фокусираме не върху „потърпевшата” част от уравнението (която винаги намира изява в публичното пространство), а върху „виновната” и видим накратко каква е природата на това нейно богатство. Една част от него е продукт на монополно или непазарно положение в съответната държава или пазар, друга – на тесни политически контакти, трета – е унаследена. Най-важната част е с източник честен труд, плод на талант и воля за успех, която е важна именно, защото е двигател на всяка успешна държава. Или, това е онази част от икономиката, която се нарича „предприемачество”. Това е модерният начин да правиш пари – като ги спечелиш… другият се подразбира!

На графиките са показани източниците на натрупване на благосъстоянието на милиардерите в основни страни и региони по света. Данните са от едно глобално проучване „The World’s Billionaires” на медийната компания Forbes.

В уточнение, основните източници на богатството, представени тук, са формално обособени в 2 категории: self-made wealth (самостоятелно постигнато богатство) и inherited wealth (наследствено богатсво). В рамките на първата категория влизат подкатегориите: Company founder (nonfinance), Owner/Executive, Financial sector и Resource-related, privatization, or politically connected.

При всичките условности на събиране и тълкуване на подобен тип данни и анализи, все пак може да се направят няколко важни обобщения от видяното. Те са очевадни:

1/ Най-много от политическите връзки (resource related, privatization, politically connected) за натрупване на своето богатство се възползват богатите в страни като Руска федерация, НР Китай и Индия, което пък е основен белег и принцип на процеса по натрупване за целия регион „нововъзникващи пазари” (emerging markets) – около 29% дял, в края на 2014.

Разбира се, прави силно впечатление, че през 2001 г. имаме 100% дял на тези политически връзки. Но това е обуславено от по-малкия брой милиардери в страните, които се наблюдават. Така, ако имаме 8 милиардера, е много по-логично те всичките да са свързани с дадено правителство и олигархичния стил на управление на държавното имущество/активи.

Русия е най-интересният пример в тази посокa. НР Китай и Индия се възползват много повече от отварянето на икономиките им, през последните години, което увеличава източниците на натрупване на богатство. За сравнение, при равна позиция на този източник в края на 2001 г., НР Китай вече има дял от 9,2% през 2014 г., а Русия – все още висок дял от 63,1%. Така, можем да обобщим, че природните богатства и връзките с правителството все още имат доминиращ принос при създаването/запазването на богатство сред милиардерите в Русия!

Контрастна е картината при САЩ и Европа (без Русия). Спрямо 2001 г. делът на този източник расте и при двата случая, но за разлика от по-горе коментираните страни абсолютният им дял в края на 2014 е в рамките на 4%, което напълно кореспондира със ситуацията при групата на развитите страни (advanced economies).

2/ Любопитна е динамиката на показателя „Основатели на компании” (founders) – съвсем логично от гледна точка на различното историческо развитие на формите на обществена организация, на най-голям принос има този източник в развитите икономики (около 35%, 2014). В този диапазон са данните в Европа и САЩ. Въпреки че спрямо 2001 г. той намалява. Интересен е случая на НР Китай, която надминава Индия в края на 2014-а, въпреки че изостава доста от съседката си 13 години по-рано! Пример за този тип милиардери в Китай са иноваторите зад Qihoo 360.

3/ Нараства делът на източника на богатство при хората, чиято дейност е да ръководят даден (собствен или чужд/owner or executive) бизнес, в световен мащаб. Извън обичайните заподозрени от технологичния сектор C-level мениджъри, един представителен пример е Шерил Сандберг – COO на Facebook. Най-осезаем ръст на този източник в групата BRIC, а и в световен мащаб, се наблюдава в НР Китай. Делът на този тип източник там е около 25% в края на 2014 г. За сравнение, във водещите технологично-корпоративни дестинации – Европа и САЩ, този дял е в рамките на 10%. В Индия и Бразилия той е от 4 до 8%.

4/ На все по-голяма почит е и дейността, свързана с финансови инвестиции (в широк смисъл – спекулации на фондовите пазари, хедж, стратегическо инвестиране в реалния сектор, инвестиции в имоти, дялово участие, финансови иновации, и т.н.). Данните от изследванията показват, че този тип източник на натрупване на богатство (financial sector) е най-висок в Русия и НР Китай. Оказва се, че той е и много „по-надежден” източник за натрупване на благосъстояние при нововъзникващите пазари спрямо развитите икономики, но пък делът му се увеличава през 2014 г. спрямо 2011-а в групата именно на развитите икономики. А най-голямата икономика в света – САЩ, показват най-голям дял на този източник спрямо всички други наблюдавани страни и региони (около 30%, 2014). В НР Китай и Русия делът му също е значителен – около 20%.

5/ Може би особено важен от гледна точка изследването на неравенството е случаят и с т.нар. богатство, което е наследено (inherited wealth) – ясно е, че болшинството хора по света мечтаят за подобна съдба, изправени пред „дилемата на Растиняк**”. Но, ако не сте жител на страни с развита икономика или от арабските страни, е по-добре да спрете да мечтаете. От 2001 до 2014 г. делът на този източник на богатство за милиардерите спада в световен мащаб – с близо 10 пр.п. Като това се дължи в по-голяма степен на развиващите се тенденции в региона на нововъзникващите пазари. Този дял при развитите икономики се запазва почти на едно ниво и се увеличава осезаемо в арабските страни. Индия пък показва най-голям ръст при този източник – близо 34% е делът му в общото богатство на милиардерите в страната! От посочените страни, Бразилия също има висока тежест на този източник, въпреки че тя намалява в последните години (близо 48% дял, 2014). В Русия няма подобен източник! А Китай, с постепенното създаване на новобогаташи, интегриращи се по-широко в международната икономика и частна инициатива, тепърва формира такъв.

В обобщение, както посочихме, световното богатство не е „равно”. Имаме ясно открояващи се два модела на забогатяване в света – единият обединява страни, чиято богата класа създава (и поддържа) своето богатство на база наследство, а другият – на база своята активност, поемане на риск, контакти и талант. Но може да се обособи и друго естествено разделение – между класи, които разчитат на особеностите на пазарите и на познанията за тях и такива, които използват тесните връзки с правителствените власти за придобиване на преимущество по пътя на изкачване на социалната пирамида. Много е вероятно според това кой модел доминира, икономическото неравенство да намалява или увеличава в бъдеще. В интерес на общото благо е да виждаме повече научни изследвания и дебати в тази посока.

*Thomas Piketty, Le capital au XXIe siècle, Paris, éditions du Seuil, 2013
**да се стремиш да забогатееш чрез труд или да се опиташ да сключиш брак с богат/а партньор/ка, независимо дали го/я обичаш или не (герой на Балзак от Човешка комедия)

Заб.: 1/Източник на числовите данни: Forbes, The World’s Billionaires; „Rich People, Poor countries” (автор Caroline Freund, 2016),
2/ Тази статия можете да намерите и на хартиен носител със заглавие „От какво са богати милиардерите” в сп. Икономист.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: