Публикувано от: rq85 | октомври 5, 2018

За популизмът и икономическият национализъм в Европа – Пикети vs Дарвас

Нали казват, че любовта на мъжете минава през стомаха. Е, любовта на Нова Европа (към Стара Европа) минава през икономиката.

В страните от Вишеградската четворка емоциите са изтласкани встрани от чисто рационалните сметки на това, което се получава от, и това, което се дава на ЕС. Вчера мярнах в пресата, че особеностите на „финансово-счетоводната любов” са влезли в дневния ред и на румънското общество.

Със сигурност темата не е нова за всеки европейски гражданин от тази част на Европа, който негодува от състоянието на собственото си битуване, претеглено през достойнствата на ЕС.

Известния социалог Тома Пикети („Капиталът в 21.век”), смятан за най-влиятелната фигура в областта на научното изследване на темата за неравенството, е човек, който, в началото на 2018 г., формализира тези европейски настроения (anti-EU sentiment), а и на свой ред, съзнателно или не, стимулира по-нататъчното им развитие (самосбъдване), с една кратка коментарно-прогностична публикация на своя блог във сайта на вестник Le Monde (Piketty, T. (2018), ‘2018, the year of Europe’).

В нея той се опитва да анализира какво се случва 10 години след глобалната криза от 2008 г. Описвайки състоянието на съвременния свят и отношенията на големите сили, стига до темата за предизвикателствата пред Европа и в частност тази за неравенството и съпътстващото го политическо разделение Север-Юг/Изток-Запад в рамките на континента.

Като пример за разделението Изток-Запад той посочва екстремно различното светоусещане на хората от Брюксел, Берлин и Париж от една страна и тези от Прага и Варшава относно значението на еврофондовете и ЕС като цяло в страните от Нова Европа. Излиза така, че хората от западните столици се чудят защо хората от изтока (ЦИЕ) са толкова негативно настроени към тях на фона на огромните публични трансфери, които се изпращат към техните страни. От другата страна противостои „източното” тълкуване, че нивото на възвръщаемост на западните частни инвестиции на изток е толкова високо, че печалбите и другите приходи, които се плащат на компаниите-майки от Западна Европа не са в състояние да компенсират (надвишават) трансферите, които постъпват в обратна посока. За доказателство той прилага една графика (първата графика).

От нея ясно личи, че страните Унгария, Чехия, Полша и Словакия имат обективно право в своето усещане за нещата. Нетните печалби и други доходи от собственост, които излизат от тези страни от Нова Европа надвишават нетните потоци, които се вливат в тези страни (претеглено през БВП, за периода 2010-2016). Всичко това, разбира се, пък е свързано и с пропорционално намаляване на националния доход в тези страни. А като най-голям „нетен печеливш” от тази схема авторът посочва германците, което е обусловено от търдението, че те държат най-голям дял от капитала на Източна Европа.

Все пак Пикети осъзнава значението на това, което е извел като изводи и тежестта, която работата му през годините е извоювала в публичния дебат, на политическо ниво в ЕС, и смекчава остротата на квази-внушението, заключавайки, че: „Разбира се, може да се твърди, че западните инвестиции дават възможност производителността на икономиките да се увеличи и следователно всички да спечелят от ситуацията.”

Завършва и с безпристрастното пожелание 2018 година да е годината на интелектуално и политическо възраждане на европейските институции, което да разреши многополюсните противоречия в рамките на ЕС.

В контекста на интелектуалния дебат, който тече по тази тема, трябва да изведем и контра-тезите на икономиста Золт Дарвас. В своя публикация от февруари т.г. на сайта на института Брюгел, авторът се опитва да покаже методологическите слабости в аргументите, а оттам и на изводите, в тезата на Пикети.

В рамките на своята теза той също прибягва до графика (втората графика), на която е показано с колко се увеличава брутния национален доход на страните за периода от влизането им в ЕС досега. Плюс ръста на Германия, за сравнение. Преди това се прави уговорката, че използва БНД, а не БВП, защото БНД не включва първичния доход („изтеклата” печалба на чуждестранните компании), платим на останалия свят. Та графиката показва, че тези страни растат по-бързо от Германия. В периода между първата вълна на разширяването на ЕС на изток, през 2004 г. и 2017 г. брутният национален доход (БНД) по постоянни цени нараства с 23% в Унгария, 37% в Чешката република, 62% в Полша и 67% в Словакия. Той отдава това на ЕС и перспективите, които е дал на тези икономики, намиращи израз в преки чуждестранни инвестиции (той споменава довода за повече технологии, но друг въпрос е в кои сектори влязоха тези пари в страни като България, например), публични трансфери и институционален контрол и правов ред. Отчита и позитивите от отворения трудов пазар, което дава възможност на местните работници или студенти да учат, работят и сътрудничат с по-силни и влиятелни бизнес организации и научни институции. Което също има своят благоприятен икономически израз за страните от където идват тези кадри.

В концептуален план, Дарвас има забележка, че сравнението на субсидии, каквито де факто са европейските фондове, предназначени за сближаване на регионите с ниски доходи с инвестиции не е уместно, защото печалбите са в резултат на предишни инвестиции, които се правят заради възвръщаемост. Т.е. в единия случай се дават пари безвъзмездно , а в другия се вземат пари на база вложени все пак средства в дадено начинание на теритрията на тези страни.
Отвъд концептуалната разлика той вижда проблеми с показателя за печалба, използван от Пикети. Индикаторът включва всички приходи от лихви, включително лихвите по държавния дълг към чуждестранни кредитори. В случая, пита Дарвас, защо ЕС и западните компании трябва да бъдат обвинявани за държавния дълг на централноевропейските страни.

Индикаторът включва и реинвестираната печалба, т.е. част от печалбата на чуждестранни компании, които не са излезли от Централна Европа, но са инвестирани там. Включва се и първичния доход, изплатен на всички страни по света. Пита се тогава какво може да се научи, като се сравнят например трансферите на ЕС към Унгария с печалбите, които правят унгарските дъщерни дружества на японската Suzuki или южнокорейската Hankook?

Освен това по-голямата част от печалбата на производителите в Централна Европа е свързана с износа им за Германия, Китай и други страни по света, така че голяма част от съответните печалби се плащат от потребители извън Централна Европа. Затова е трудно да се види колко голям дял от „изтичането на печалба“ намалява доходите на местните централноевропейци.

Парадоксално за автора, а и за всеки разумен човек, е защо управляващите политици в страните от Вишеградската четоворка, а и всички други от нашия регион, имат афинитет да обвиняват чуждестранните инвеститори, че се възползват от силата си да запазят ниски заплатите и лоши условия на труд, които дават, поддържайки в замяна прекомерни маржове на печалба, които в крайна сметка и изнасят. В същото време пък тече една бясна надпревара в региона за привличане на тези лоши инвеститори-експлоататори и то с цената на големи държавни стимулу (което пък е в разрез на европейските правила за конкурентоспособност и предоставяне на държавна помощ)? В доказателство привежда случая на Чехия, където от 50-те най-големи получатели на държавни помощи, за периода 2000-2017 г., за които са налични данни, 39 са фирми с чуждестранно участие и само 11 са местни играчи. Най-значителната държавна помощ е в чешките учреждения на Hyundai (Ю. Корея), Nemak (Мексико), Nexen Tyre (Южна Корея) и Toyota-Peugeot-Citroen (Япония, Франция).

Неотдавнашни примери за държавна помощ са и усилията на Словакия да привлече Tesla и амбицията на Унгария да привлече южнокорейския производител на батерийни клетки SK Innovation (заб.: последните новини са, че корейците отидоха в Унгария)!

В крайна сметка неговата позиция е, че централните европейски икономики биха се увеличили много по-малко без чуждестранни инвестиции и членството в ЕС. А политическият разрив в момента на ниво ЕС е нормален, но е и голямо предизвикателство. Причината за това не е, че чуждестранните компании оказват неблагоприятен ефект върху страните от Нова Европа, или че членството в ЕС носи финансови загуби за тези страни, а в неразбирането на мотивите за отношението от страна на тези страни към ЕС, въпреки описаните икономически ползи за тях, дошли от Съюза.

References:

http://piketty.blog.lemonde.fr/2018/01/16/2018-the-year-of-europe/

http://bruegel.org/2018/02/what-is-the-financial-balance-of-eu-membership-for-central-europe/

Бел.: Статията може да намерите и на страниците на октомврийския брой на сп. Икономист (19-25.10.2018)

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: