Публикувано от: rq85 | септември 24, 2018

6 години по-късно. Кой победи в конфликта в БГ волейбола?

Очевидно е влошаването на резултатите (с някои изключения) в представянето на волейболните ни национали от междуличностния конфликт през 2012 г. насам, в контекста на възможностите, които дават домакинствата на големите турнири. Едва ли някой може да анализира с точност какво беше влиянието му върху тези резултати, но ако приемем, че това e факторът с най-голямо значение, то конфликтът е решен в полза на Радостин Стойчев и Матей Казийски.Остава да видим реакцията на „победените“!

***
Видно е, че не се използва потенциала, който носи домакинството на големи спортни форуми. Дипломацията на местната волейболно ръководство, плюс наличието на подходяща инфраструктура за подобни домакинства, които бяха изградени от държавата в последните 7-8 години, дадоха резултат и България домакинства/съдомакинства Европейско първенство (2015), Световна лига (2012) и сега Световно първенство (2018).За съжаление след спора с Р. Стойчев и последвалото отказване на най-добрият ни играч (и една от световните звезди на волейбола) М. Казийски, България влошава своите резултати или не използва потенциала да вземе медали, а и титла от тези домакински турнири.

След всеки домашен турнир, някакси публиката остава с чувството, че това, което направиха като лобизъм местните ръководители си „го взеха“ с отношението им към треньори и играчи. За съжаление междуличностните отношения в България (в много сфери на живота) провалят всякакви общи начинания! Като най-големи пропуски може да се спомене Евро 2015, където бяхме пред спечелване на титлата – нещо, което не сме правили в този спорт, нито в друг колективмен спорт в историята на страната. Известно е каква роля можеше да изиграе играч като Казийски в полуфиналния мач с Франция, където поведохме с 2 на 0 гейма, но накрая паднахме с 3 на 2, давайки титлата на Франция, която игра на финал със Словения!

Световната лига през 2012 г. също е подходящ пример. През споменатата година много отбори бяха в криза на представянето си или просто се „щадяха за олимпийските игри същата година“. При сътресенията в отбора, породени от скандала с Казийски/Стойчев, все пак отбора успя да стигне до 4-то място!
Тазгодишното (световно) първенство също не прави изключение – само може да съжаляваме, че не сме в топ 6 (поне) на планетата, нещо, което не сме правили от 1990 г. насам, след като с почти резервен състав останахме на прага на класирането на финалния турнир в Италия!

nbk

***
Посочените класирания на Сърбия са просто за сравнение – нещо като базов сценарий, на който може да се стъпи, когато анализираме представянето и развитието на българския волейбол. Това е най-близкия, но и най-сравним случай, който можем да ползваме по отношение на територия, население, обществено развитие и т.н. Страни, като Русия и Бразилия не са подходящи за подобен анализ по обясними причини.

***
Дали трябва промяна? Очевидно е, че да. Въпросът е как да запазим доброто направено дотук в българската федерация при промяната. Лошите неща вече са направени, поуките и анализите са за следващите на поста. След като спортната инфраструктура вече е налице в страната, и добрите контакти с международните организации е въпрос на правилно отношение, обрани лични амбиции и сериозна организационна и практическа спортно-техническа работа вътре във федерацията. Волейболът е водещият български колективен спорт и би било глупаво да продължава да бъде заложник на личностни или тесни групови интереси!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: