Публикувано от: rq85 | юли 16, 2018

Казус: Работници на Фиат правят стачка, заради Роналдо!

Разбирам ги в чисто човешки план, защото само един живот имаме и е добре да го изживеем с удоволствие.

От друга страна има икономически закономерности като производителност на труда, икономическа целесъобразност, ефективност, но и личностно-управленски (в качеството на вземане на управленски решения, разположеност към риск, ментални и лидерски качества и др.) такива.

За мен, поводът за неудовлетвореността и протеста на работниците не би трябвало да бъде Роналдо и неговият случай, а изобщо качеството на връзката работник-собственик, в рамките на Фиат. Той също като тях полага труд. И неговият труд е предмет на оценка като техния.

Всъщност неговият труд е оценяван в пъти повече, не защото той изработва повече от един работник във фабриката на Фиат, (т.е. и Роналдо, и работника си изкарват разходите, които се правят за тяхното „съществуване” чрез продукцията си), а защото структурата на разходите за производство на продукта, в която участва португалския футболист не е като тази, в която участва работника Х.

Разходите за труд (включваща работната заплата и други доходи) на работника зависят от много други фактори – пазарни и административни. Т.е. е по-широка структурата и зависимостите. Например, вдигане на митата за колите на Фиат за даден пазар в чужбина ще накара собственика или да работи при по-ниска печалба или да оптимизира разходната структура на производството на коли. Един компонент от тази оптимизация е разхода за работна заплата. Да, работника Х може да има производителност, която теоретично покрива разхода за заплатата му, но не винаги това е определящо. В този смисъл „вината” за орязване или замразяването в продължение на 10 години на заплатите в завода трябва да падне върху собственика, който не е направил необходимото през годините да има по-ефективно производство, оптимизирайки празните места в разходната си структура или внедрявайки по-добри технологии (но не промишлени роботи). Разбира се – отваряме една скоба – ако се внедри роботизацията, то подобен протест ще стане излишен или нещо повече – ще стане част от по-голяма вълна и то световна, не само италианска, от протести. И казусът с Роналдо ще бъде забравен много бързо в общественото съзнание, изместен от много по-сериозни социални проблеми. Или вината да падне върху собственика, заради неговата „алчност”, че не иска да работи при по-ниска печалба, когато се наложи. Разбира се, изборът кое перо от цялата структура на разходите остава винаги в рамките на свободата на действие на собственика. Но и той си понася последствията (носи отговорността) от този избор.

От другата страна е Роналдо и неговият продукт. Да, до известна степен отстрани изглежда, че да си футболист е най-хубавата професия на света. За момчетата. Друг въпрос е колко футболисти могат да стигнат до нивото на португалеца и какво дават срещу това, което получават. Някои имат късмета да станат добре заплатени професионалисти, много над средния трудещ се индивид по света, но не толкова известни и успешни. Да, те трябва да са благодарни на съдбата, че „работят хобито си” и при относително по-малко житейски лишения получават относително по-големи доходи спрямо средния индивид. Но те също полагат огромен труд. Без съмнение, а евентуалните здравословни проблеми, в резултат на натоварванията, не са за пренебрегване. Не, че да си миньор не е по-натоварващо и съсипващо тялото… Но в крайна сметка личностните дадености и изборът на професия са също фактор, който трябва се отчете тук. Не може всички да имаме физиката на атлет, нито да имаме енергията на голям спортист, нито психиката да отговаряме на широките обществени очаквания и т.н. Нито знанието да ги придобием, ако сме осъзнали слабостите си!

Та, Роналдо със сигурност си изкарва парите, които фамилия Аниели (собственик на Фиат и Ювентус) ще му дадат. Т.е. в този аспект, също като работника Х, теоретично има производителност, която покрива разходите за неговата заплата и бонуси. Тук няма конфликт на ниво продукция – аз работя повече от него и трябва да получавам повече. Въпросът е, че в този случай съпътстващите разходи не влияят в такава степен на реалната заплата (тази, която получава). Ако си върши работата в края на всяка седмица (т.е. да вкарва голове и носи победи и трофеи), едва ли собственикът ще му намали или замрази заплатата или няма да му я плати с довода, че има по-големи разходи за продажба на фланелки с името на Роналдо (в резултат на добре свършената работа!) и трябва да реже разходи, за да му излязат сметките. Т.е. получава се така, че работникът остава с впечатлението, че неговият труд не е дооценен, и от друга страна, че доброто представяне в работата не носи съответстващите му дивиденти. Но това пак е въпрос към собственика и то по принцип, а не по повод на Роналдо.

Да, и още една разлика. Докато работника Х си почива вкъщи през уикенда, т.е. не дава своя труд на собственика, не му и носи приходи. Разликата е, че Роналдо, докато си почива продължава да се „труди”, т.е. да носи приходи на собственика чрез продажба на фланелки, билети и реклама. Кой собственик няма да иска да има подобен работник/служител?

***
Не очаквам служителите на медията The Economist да излязат на протест! А те също са част от портфейла от собственост на фамилия Аниели.

жр

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: