Публикувано от: rq85 | май 21, 2018

От „на-поле-он” до „на-теле-он”. За Себастиян Курц, Наполеон, медийната демокрация и възрастта като порок във властта.

Със следващите редове се опитвам да отговоря на въпроса на каква възраст е най-подходящо да се влезе и донякъде излезе от политиката. А също и как (респ. кой) е подходящо, съответно неподходящо да се влезе в нея.

Чувал съм от историци, че навремето Раковски е образовал (информирал) българина за международните събития, успявайки да си играе умело с думите и тяхното значение. Например представял е и въвеждал образа на Наполеон Бонапарт в обществения ни живот с асоциацията „оня на полето” (он-на-поле-тона-поле-то-онна-поле-он), опитвайки се да приближи тази голяма историческа фигура и делото му до българина, който както знаем по това време повсеместно е бил човек, занимаващ се с, прехранвал се от и имал голяма връзка със земята и полската работа. Дали представянето на Наполеон на родна сцена по този начин е опит да се направи драг на българина, преследвайки се някакви стратегически местни и регионални интереси в България или не, е въпрос на историческо и политическо тълкуване, което аз не смея да правя, тъй като от една страна нямам релевантното образование и задълбочени знания, а от друга – продължавайки с размишленията без аргументи рискувам да бъда обвинен, че сугестирам аудиторията.

Именно с името на Наполеон ще обвържа извеждането на отговора на двата въпроса – на каква възраст е най-подходящо да се влезе и донякъде излезе от политиката, и как (респ. кой) е подходящо, съответно неподходящо да се влезе в нея.

Личността на Наполеон е пример за това, че в сферата на висшата политика и държавно управление няма място за дебата стари или млади, а за можещи и неможещи личности. Като в случая той накланя везните и аргументите към можещите млади лидери.
Известно е, че Бонапарт е бил твърде млад, когато се превръща във водеща политическа фигура в Европа. На 34 години си извоюва правото да се нарече „първи император на Франция”, като прави това повече с уменията си, колкото по линия на потеклото си и политически контакти.

Все пак трябва да се спомене, че баща му – адвокатът Карло Буонапарте – е секретар на Паскуале Паоли, който през 1755 г., оглавява самостоятелната република на корсиканците, отхвърлила генуезкото господство.

Други примери, в исторически план, за млади лидери са руският император Петър Велики, поел самостоятелно властта едва на 24 години, кралица Виктория – на 18 години поема управлението на Великобритания, в България – Александър Батенберг поема младата държава на 22 годишна възраст, а цар Фердинанд – на 26 години, цар Борис III – на 24 години и т.н. При тази група примери, разбира се, е ясно и видимо, че управлението на младите е по линия не толкова на показани умения, а по линия на потеклото и потомствено предаване на властта. Уменията им се проявяват в последствие, но фактът, че са се задържали толкова години на власт, плюс това, че историята ги е запомнила, е показателен за техните качества.

Днес, връщайки се от или в историята, виждаме, че на места в Европа тече тенденция за политически лидери да се избират все млади хора. Най-добрият, пресен и близък пример е канцлера на Австрия – 31 годишният Себастиян Курц (наричан и „консервативният Макрон/Трюдо”). Житието на Курц ще приведа като пример и по втората теза, но всичко по реда си.

Други конкретни примери, от последните години, в Европа, са:

Матео Чиачи – на 27, капитан-регент на Сан Марино, взема понастоящем лидерството на Курц,
Таави Роивас – на 38, министър-председател на Естония,
Еманюел Макрон – на 39, най-младият държавен глава на Франция след Наполеон Бонапарт,
Матео Ренци – на 39 г. министър-председател на Италия и др.

И ето историята като че ли се повтаря и логично възниква въпроса с какво и дали младите хора отново са по-подходящи от по-старите? Или по-скоро дали възрастта е порок в политиката?

Без да се опитвам да правя персонални оценки/референции или пък още по-лошо – да обобщавам, то логически погледнато, от житейска гледна точка, един по-стар политик би бил по-опитен при възникване на проблеми в управлението на кризи и процеси в дадена общност или държава. Съответно по-успешен за общността и държавата си. Неуспоримо е, че младият лидер не може да има сравнително предимство тук. От друга страна, се извежда тезата, особено в общества с натрупани социални дисбаланси в полето на икономиката и политиката, че е време старите „твърде оядени от властта, закостенели и вече пречещи на прогреса стари номенклатурни” кадри да бъдат сменени от млади и неопетнени още (разбирай честни) личности.

Тази теза-призив-надежда би била вярна, обаче, ако имахме относително по-справедливо общество. В общества с вече описаните дисбаланси, е наивно да смятаме, че взели властта един път, младите няма да тръгнат по установените вече и „добре работещи” правила, стандарти и път към забогатяване през политиката, т.е. към всичко, поради, което обществото ги е въздигнало… И именно така, в такива общества, старостта се явява достойнство.

Разбира се, това все пак е въпрос на личен избор. Достойнство може да се търси при онези, по-стари политици, които „наяли се”, си дават сметка, че следващите няколко години във властта са последният им шанс да направят нещо положително за избирателите или за държавата си. Това е шанс не толкова да изкупят греха си пред небалансираното обществото, нито да се разкаят, нито да векуват във властта, нито пък да поискат защита и индулгенция, когато паднат от власт, а повече опит да изпълнят по предназначение своято съществуване. Защото едва ли жертвите, коите се правят в личен план, когато си в политиката, особено за дълъг период и особено във висшия ешалон, могат да се компенсират в пари и контакти.

Освен жертви това е капитал от знания, опит и качества, които биха могли да бъдат в полза на едно общество, особено в кризисни моменти, особено в такова, начело, на които са млади хора! Разбира се, трябва да се направи паралел с времето на Наполеон и другите споменати млади лидери в Европа – техните общества не са били по-малко несправедливи от сегашните общества и въпреки това, младостта се е наложила като качество в управлението. Защо? Едно от различита е, че режима на избиране на владетелите са еволюирали и днес властта най-малкото не се унаследява. Остават уменията, които трябва да бъдат разпознати от избирателите…

И тук ще спра, защото ще трябва да предоставя аргументи, иначе продължавайки ще бъда обвинен в сугестиране.

Втората въпрос/теза – въпросът за разпознаването.

Подобно на Раковски, който е знаел, че „полето” е нещо, което дава в очите на трудещия се българин гаранция, че „нещата са истински”, то хората, които използват визията и отдалечената визия, т.е принципа „на-теле-он”, знаят, че телевизията е сред силните инструменти днес да повярваш в някой човек, млад или стар, което пък е твърда предпоставка той да генерира критична маса от доверие, което да го изпрати в политиката, а един ден и ситуира като лидер. Т.е. теле-визията е основен инструмент за създаване на лидери.

Има ли смисъл да се обяснява, че чисто психологиески хората избират да бъдат приоритетно близо до и с хора, на които вярват – в личен и професионален план. Като се вярва на истински хора, на честни хора. Човек, който е познаван от много хора и делото му е на показ пред относително повече хора е за предпочитане и „за вярване” спрямо онзи, които не се знае с какво се занимава, с кого се занимава и какъв е в крайна сметка. Така, съвесем логично е хора, които са показвани на екран, с висока медийна разпознаваемост (по телевизията най-вече, но и със силното сътрудничество на социалните мрежи/медии!), в условията на „медийна демокрация”, да генерират доверие на широка маса от хора. А това, при определени обстоятелства, е пряк път към политиката и лидерското битуване на даден етап.

Друга концепция, която е свързана с описаните нови реалности в политическия живот на Европа и може да допълни изведеното дотук е т.нар. подход „davidcameronisation”, при който външният вид, ПиАр-ът и медиите създават днешните и утрешни лидери. Както загатнахме, историята на Себастиян Курц е много подходящ пример в тази посока. Първо външен министър (най-младият външен министър – на 27 – в историята на страната, а и Европа), с доста публични изяви в медии, в края на 2017 г. стана най-младият лидер в света. Съществена особеност на този успех е, че той се случва без наличието на „подходящо потекло” (баща му е инженер, а майка му е учителка; едната му баба емигрира от Нови Сад, д. Сърбия, през ВСВ), а и образование (прекъсва следването си в Юридическия факултет на Виенския университет, поради развитието на политическата му кариера)!

Именно, обаче, възможността да флиртува с медиите, достъпа до тях, младежката му харизма и находчивите/адекватни на времето си, да не кажем популистки, и смятани за някои противоречиви от морална гледна точка политичиески кампании и изяви, както опортюнистичното му поведение (заб.: когато е дете, родителите му подслоняват няколко семейства емигранти от югославската криза, а днес печели публична подкрепа с анти-емигрантска реторика!), го превръщат в звезда на обществения небосклон в Австрия. Разбира се, външният му вид, както и възрастта му (освен благоприятните обществено-политически реалности в Европа и страната) правят брака между него и „медийната демокрация” твърде сполучлив и предразполложен към дълготрайна връзка!

От тази гледна точка и в светлината на особеностите на епохата на Информационното общество (с акцент върху силата на фасадната (конвенционална и гражданска медийна) демокрация), текущите глобалните предизвикателства и развития, технологичния напредък, уклона към image management техниките, донякъде спомняйки си за хора като Бертолд Брехт, Гьобелс, Оруел, е твърде оправдано да се очаква разгръщането на новата концепция и появата на все повече модерни Наполеоновци (Нателеоновци)…у нас и по света?

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: