Публикувано от: rq85 | април 29, 2018

За еврозоната към днешна дата

При всички обективни (това, което е и ще бъде) и субективни (какво е нашето отношение, прекарано през вярвания, разбирания, митове, интереси) недостатъци на еврозоната, нека погледнем глобално каква е алтернативата на паричния режим, който действа у нас от вече над 20 години, а именно Паричния съвет (т.нар Валутен борд):

1/ знае се, че поради правилата и дизайна на Борда, неговото действие (без да правим генерална оценка дали действието му води до добри или лоши стопански ефекти), зависи от наличието на гориво, с което работи, а именно наличето на източници на еврови постъпления в стопанството ни. За да действа икономиката ни, обзаведена с подобен тип оборудване за движение, е нужно постоянно да има „впръскване на гориво”, т.е. резервна валута (котва). В случая тази роля играеше германската марка, а от създаването на еврото в началото на 21.век – еврото. Наличието на тези източници предопределя дали да има и ще има въобще Валутен борд или нещо друго като паричен режим. Трябва да се има предвид тази постановка в началото.
2/ през м.юли 97 г. се въведе системата на Борда, което стана в резултат на краха на българския управляващ елит да провежда собствена парична политика, а и икономическа политика като цяло. Отделна дискусия е дали факторите и причините за този крах бяха вътрешни или външни по характер (поради икономически или чисто политически исторически или ad hoc дефицити и дисбаланси). Най-малкото трудно може да се оцени дали надвисналия втори мораториум в този период по държавния външнен дълг е вътрешна или външна грешка!
Резултатът обаче е този. България се провали и затова й бе наложен/тя сама се съгласи на подобен на ВБ режим. Да, рестрективен, но все пак създаден „по мерки на клиента” (имам предвид, че не беше от класическия си тип ВБ) и оказал се ефективен при нашия случай. Чуват се гласове в тази връзка „защо толкова дълго го ползваме този режим. Тази усмирителна риза вече ни пречи”. Контра въпроси – защо все още имаме корумпиран елит? На кое ни пречи тази риза?”
3/ Бордът, според множество оценки, имаше не само благоприятен икономически ефект върху всички нива и аспекти в страната, но той беше залог дори за това да не падне наскоро извоювания/установен демократичен режим в страната. Много вероятно бе, на фона на финансовата и икономическа криза в страната, плюс международната позиция на страната, ако не се наложеше Борда, то хода на развитие на политическата система да се върне в изходното положение от 89-та. В този смисъл Валутният борд даде перспектива на икономиката, но и спаси демокрацията у нас.
Ако Бордът продължава да съществува и днес, то явно все още не сме установена демокрация (това съждение се допълва и от резултатите по свобода на медиите и словото, което отрежда на страната ни последни позиции в региона!).
4/ периодът около 97-ма и настоящия (след 2-4 години) имат пресечна точка – и това е Бордът. След 97-ма, поради особеностите на дизайна му, икономиката (икон. субекти/агенти) трябваше да разчита предимно на себе си и своите възможности/потенциал. Това задълбочи някои проблеми, но като цяло създаде добри и устойчиви стопански, а и социални практики, принципи, процеси, тенденции, качества, умения в икономическата среда и субекти. Те започнаха да разчитат на себе си, да си вярват, да се кооперират, да търсят, а не да чакат административни техники от типа „обезценка на лева”. Докато други държави в региона, например, се възползваха именно от тази изпитана във времето „добра” технология за справяне с кризи или икономическо съживяване (разбира се, при отчитане на J-curve ефекта), то икономическите агенти в България трябваше да се оправят сами. Като цяло „моралният риск” изчезна, освен за някои групи със специален интерес в стопанството ни, а икономиката се научи да работи. Алтернативата – ако не работеше, я чакаше още от това преди въвеждане на Борда, а и по-лошо. Ако не работеше, то нямаше да има еврови постъпления (горивото) от износ, от инвестиции, от дълг, а с това се ззатрудняваше максимално действието, т.е. същестуването на Борда. Сегашният момент наподобява по някакъв начин този от 97-ма, но без най-черните перспективи. Връщайки се към точка 1, е нужно да прегледаме кои са източниците на евро постъпления за българската икономика и какво би се случило/трябва да се направи, ако те намаляват или изчезнат. Най-общо това са: 1/износ, 2/ инвестиции (ПЧИ), 3/ дълг, 4/ средства от Европейски програми, 5/ помощи от МФО (групата на СБ, МВФ, ЕБВР и др.) и като опция 6/ смяна на резервната валута (при влизане в хипотезата, че открием нефт в Черно море и станем нетен износител на петрол, което води до натрупване на голям доларов фонд и поток!!!). Конкретно, от много години България не иска да има нищо общо с МВФ (последно Пл. Орешарски като финансов министър прекрати отношенията с тях чрез уреждане на финансовите ни взаимоотношения). Със Световната банка все още имаме общи проекти, но те не са с такава тежест и дял, за да поддържат дейстивето на Борда.
Много важния източник са фондовете от ЕС. За добро или зло, в рамките на 4 години този канал ще пресъхне. Ерата на „нерециклируемите пари” (по Т. Дончев) ще приключи. След това идва времето на умните решения и рециклируемите инструменти, на ниво държавна администрация. Имайки предвид ролята на фондовете в последната икономическа криза и навлизането в новия глобален стопански цикъл, плюс наличието на неизлекувани структурни проблеми на местната икономика, плюс неблагоприятната демографска картина, можем да очакваме приноса и състоянието на останалите източници на евро средства да стане твърде важен, а с това и критичен за действието на Валутния борд у нас.
Да, все още изнасяме почти толкова стоки, колкото Сърбия и Хърватска взети заедно (данни, 2016). Да, има добре структуриран и позициониран на международните пазари експортен сектор на услугите. Да, финансираме/рефинансираме се от международните капиталови пазари на историческо ниски цени на парите. Международната инвестиционна позиция е благоприятна. Да, все още идват външни капиталовложения (хубавото е, че са все повече в реалния с висока добавена стойност сектор), но всички тези канали не са вечни и трябва да отчитаме „нормата им на изхабяване”. Имайки предвид, че инвестициите в R & D и нови технологии все още са на относително ниски нива в българската икономика (в рамките на 1,5% от БВП), резултиращи в ниска производителност на труда, плюс неблагоприятната социално-икономическа структура на работната сила, плюс липсата на национално единство, визия и хора сред управляващия елит, то България, посредством икономиката й, няма да може да издържи дълго, с този паричен режим и финансова архитектура, след 2022 година.
Разбира се, някой ще извика – „ами именно поради това нека не влизаме в еврозоната. Нека по подобие на периода след 97-ма да се опитаме да развием инстинктите си за справяне без чужда помощ. Защото въвеждайки еврото като официално платежно средство, то политическия елит ще загуби стимула да се развива (по примера на Гърция) в унисон с изискванията и принципите на частния сектор, а вторият – ще загуби стимула да развива и достави новите технологии (под огромното бреме), така нужни за страната и нейната технологична революция, която трябва да се случи. И може би ще са прави, но донякъде (донякъде, защото еврозоната след Голямата рецесия и Гърция е друга).
Като цяло, не можем да оставим съдбата на застаряваща България в плен на управленския елит. Всъщност и с Борд, и с еврозона, сме заложници. Но, ако трябва да се избира – по-добре работещ и ефективен частен сектор, но който да има белезите на истински такъв (а не на крони капиталистически формирования, копиращи и мултиплициращи лошите държавни практики), имащ достъп до огромен технологичен и ликвидно-инвестиционен потенциал, даващ възможност за авангардно социално-икономическо развитие плюс наличието на един ленив политически елит (но все пак знаещ ролята и значението си), отколкото един ленив (изхабен) частен сектор плюс един активен (но не знаещ какво прави) политически елит, извън еврозоната, със скърцащ Валутен борд.
Всъщност ключовата дума/израз за България и нейното съществуване и развитие е технологичен бум. Ако той може да се осъществи без еврозоната, то можем и да отлагаме приемането на еврото. Но при положение, че има визия, аргументирана и приобщаваща дискусия и обединение на национално ниво за този курс на развитие. Ако няма такава нагласа, то Бордът трябва да се замени от най-подходящата за нашия случай форма на паричен режим, а именно еврозоната.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: