Публикувано от: rq85 | януари 3, 2018

МАРК ХАНА – „ПЪРВИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ БОС“

Маркъс “Марк” Алонсо Хана (роден на 24 септември 1837 г. в Ню Лисабон, Охайо, САЩ, починал на 15 февруари 1904 г. във Вашингтон, САЩ). Семейството му се премества в развиващия се град Кливланд в юношеските му години, където посещава гимназия заедно с Джон Д. Рокфелер. По-късно бива експулсиран от колежа и влиза в семейния бизнес. Служи в армията за кратко по време на американската гражданска война, след което се омъжва за Шарлът Роудс; баща й Даниел Родос взема Хана в семейния бизнес веднага след войната. Хана скоро става партньор в компанията на Родос, която има интереси в много области, особено въглища и желязо. На 40 години той вече е милионер и насочва вниманието си към политиката. През 1895 г. Хана напуска професионалната си кариера, за да се посвети изцяло на кампанията на конгресмен Уилям МакКинли за президент.

Първи впечатления

На президентските избори през 1868 г. Хана подкрепя републиканеца Юлис С. Грант. Потокът от инфлационна валута, емитиран по време на войната, затруднява работата на бизнеса на Хана в новата конфедерация на Канада; търговците ще приемат долар в хартиени пари като еквивалент на 35 цента в злато. Хана се надява, че избраният Грант ще създаде политика, която ще върне пълната стойност на валутата…

По време на първия четиригодишен мандат на Грант, Хана започва да се включва в политиката. Първоначално неговият интерес е чисто локален, подкрепяйки републиканските кандидати за общински и регионални позиции. През 1869 г. е избран за член на Съвета по образование в Кливланд. През 1873 г., разочарован от местните скандали и влиянието на партийните босове, той и други републиканци напуснат за кратко партията, за да изберат демократ, който да стане кмет на Кливланд и проведе нужните реформи.


Запознанството с конгресмен МакКинли – кратка история на успеха

Проспериращи собственик на предприятие за производство на въглища и желязо в Кливланд, Хана скоро разширява интересите си до банкиране, транспорт и издателска дейност. Убеден, че благосъстоянието на бизнеса (и следователно благоденствието на нацията) зависи от успеха на Републиканската партия, той започва още през 1880 г. да работи сред индустриалците, с цел осигуряване на финансова подкрепа за вероятните кандидати за поста. Той е особено впечатлен от успешното партньорство с конгресмена от Охайо Уилям МакКинли през 1890 г. по повод въвеждане на висока защитна тарифа и оттогава посвещава цялата си енергия върху политическото развитие на МакКинли, първо като губернатор (1892-96) и след това като президент (1897-1901 г.). За подготовката за изборите от 1896 г. с кандидата демократ-популист, Уилям Дженингс Брайън, се счита, че Хана е хвърлил повече от 100 000 щатски долара от собствените си пари само за предварителната подготовка. Събирайки безпрецедентен фонд от богати хора и корпорации, Хана умело ръководи кампания, струваща 3 500 000 щ.д. – най-скъпата и най-добре организираната виждана някога. С размер на разходите, надвишаващи тези на опонентите му с 20 на 1, неговите 1400 платени работници наводняват страната с милиони брошури, обещаващи продължаване на просперитета с МакКинли. Хана успява да заличи примамливостта на кандидата Брайън с непрекъснато използване на плакати и пропаганда, които предшествуват и придружават Брайън на всяка спирка от кампанията му.

Веднъж заел поста, МакКинли помага да се изпълни мечтата на живота на Хана. Назначавайки за държавен секретар сенатор Джон Шърман, той създава свободно място в американския Сенат. Хана е избран да попълни свободното място (март 1897 г.) и остава в Сената до смъртта си.


Историята на успеха – биографични акценти и свидетелства

През 1880 г. Хана добавя вестник „Кливланд Хералд“ към своята бизнес империя. Това поражда недоволство в Едуин Кауълс, който е собственик на главния републикански вестник в Кливланд „Лидерът на Кливланд”. През следващите пет години, докато Хана не продаде вестника, той бива жестоко атакуван от Кауълс през неговия вестник. Според биографа на Хана Уилям Т. Хорнър, именно този период е началото на изграждането на негативния образ на Хана в пресата и общественото съзнание, който ще бъде доразвит от вестниците на Хърст в близкото десетилетие. Вестникът на Коулс атакува Хана лично, като го нарича „Марк Аврелий“. Изборът на прякор от Коулс е продиктуван от съвпадението на името, без оглед на добрата репутация на императора. Псевдонимът остава с Хана през останалата част от кариерата му.

***
Двамата мъже се срещнат за първи път през 1876 г., когато МакКинли, адвокат, представлява редица миньори, участвали в бунтовете срещу опитите на собствениците на мини да намалят заплатите. Хана беше един от собствениците на мини, засегнати от размириците. Полицията, призована от губернатор Ръдърфорд Хейс, стреля срещу нападателите, като 23 миньори са арестувани и осъдени в Кантон, щата Охайо, родния град на майор МакКинли. МакКинли е нает да ги представлява, а само един е осъден. Победата на МакКинли му печели благодарността на трудовите фракции в двете големи партии и той печели изборите за Конгреса по-късно през същата година. Хана си спомня: „Станах близък с него скоро след като влезе в Конгреса и нашето приятелство узряваше с всяка следваща година.“

***
МакKинли започва да взима малък брой гласове, въпреки че не е обявен за кандидат. Хана се убеждава, че МакКинли е единственият oхайонец, който би могъл да спечели номинацията, и с телеграма намеква, че сенатор Шърман трябва да се оттегли в полза на конгресмена като единствен републиканец от Охайо с шанс в президентството. Шърман, вярвайки, че това е най-добрият му шанс за избор, отказва, решение, което Хана приема, като се бори за Шърман докрай. Хана беше силно впечатлен от лоялното поведение на МакКинли през това време, който отказва да започне сам…

При избора на МакКинли като обект, за който да даде енергията си, Хана не беше взел чисто рационално решение. Той беше магнетизиран от полярно привличане. Циничен в приемането на съвременните политически практики, Хана беше привлечен от скрупулите и идеалистичните стандарти на МакКинли, както най-закоравелия човек света се влюбва в девствената невинност.

Въпреки това биографът на Хана, Кларънс А. Стърн, предполага, че докато индустриалецът се възхищава на лоялността на МакКинли към Шърман, основната причина, поради която той решава да промотира кариерата на МакКинли, е застъпничеството на конгресмена за високите тарифи, което той също предпочита.

***
Сред тези, които претърпяха обрат във финансовата паника от 1893 г., беше приятел на МакКинли. МакКинли, от благодарност за използвани заеми в по-младите си дни, бе гарантирал бизнес книжата на приятеля си, без изобщо да се позаинтересува от пълните задължения, които поемаше. Той беше призован да плати над 100 000 долара и предложи да подаде оставка като губернатор и да печели пари като адвокат. Хана беше отсъствал от държавата, когато кризата се разраства. След като научава за ситуацията, Хана се заема да изкупи или да плати ценните книжа. МакКинли не желае да получава подаръци и в крайна сметка се съгласява да приема пари само от онези, които не очакват нищо от заемането на парите, а от изплащането им. Въпреки че МакКинли и съпругата му Ида настояват да запорират имуществото си в полза на поддръжниците, които служеха като попечители, Хана и неговите сътрудници финансират с такъв успех операцията, вкл. с пари и от широката общественост, че всички имоти на МакКинли са върнати непокътнати и когато Президентът умира през 1901 г., не са предявени искове срещу неговата собственост. Искането на МакКинли за имената на заемодателите, за да може да им възстанови парите, бе отказано от попечителите. Епизодът направи МакКинли по-популярен сред обществеността, тъй като много американци бяха пострадали от тежките времена и симпатизираха на губернатора на Охайо.

МакКинли бе лесно преизбран за губернатор през 1893 г. Въпреки лошите икономически времена в Охайо, той остана популярен.

***
За да се посвети изцяло на президентската кампания на МакКинли през 1895 г., Хана предоставя ръководството на своите компании на брат си Леонард. Марк Хана беше сигурен, както заявява по време на кампанията на МакКинли, че „нищо друго освен чудо или смърт ще попречи да бъдеш номиниран от партията през 1896 г.“
Историкът Р. Хал Уилямс обобщaва връзката между МакКинли и Хана:

„МакКинли и Хана направиха ефективен отбор. Майорът командваше, решаваше общи стратегии, избрани въпроси и програми. Той очертаваше идеалите… Хана организираше, строеше коалиции, вършеше тежката работа, за която МакКинли нямаше нито вкус, нито енергия. Важно е, че те споделяха една хамилтонова вяра в добродетелта на индустриализма, централната власт и експанзивния капитализъм. Тази вяра, тържествуваща на президентските избори през 1896 г., стана една от причините за жизненоважното значение на тези избори.”

През месеците, които доведоха до републиканската конвенция през юни в Сейнт Луис, Хана изгради своята организация, като плати за разходи и приложи техниките на бизнеса към политиката. Хана се срещна с много политици в дома си в Кливланд. Той плати хиляди копия от речите на кандидат МакКинли, за да бъдат отпечатани и изпратени големи количества от плакати, значки и листовки на МакКинли в цялата страна. Сенаторът на Ню Хемпшир Уилям Е. Чандлър коментира: „Ако г-н Хана е обхванал всеки район в Съединените щати по същия начин, както е направи с тези в Алабама, МакКинли ще бъде номиниран.”

Журналистите започнали да описват поддръжниците на МакКинли като „синдикат“, залагайки пари, за да осигурят президент, купен и платен. Журналистическият репортер Алфред Хенри Люис привлича особено внимание, когато пише: „Хана и другите ще го разбъркат и ще се справят с него като с тесте карти.”

***
Основен проблем, навлизайки в изборния цикъл на 1896 г., е въпросът за валутата. Съединените щати, считано от 1873 г., ефективно са с режим на златния стандарт – металът, ако бъде представен на правителството, ще бъде изследван и превърнат в монети с малка такса за покриване на разходите. Среброто, макар и широко добивано, не е позволено да бъде представено за превръщане в монети, а е трябвало да се продава като стока. Златният стандарт е непопулярен в много селскостопански и минни райони, тъй като наличното количество злато ограничава паричното предлагане, което затруднява фермерите да получават заеми и да плащат дългове. Застъпниците на свободното и неограничено монетно сребро смятаха, че това ще излекува икономическото неразположение на страната, като увеличи паричното предлагане. Застъпниците на златния стандарт твърдяха, че политиката на „свободно сребро“ (понякога наричан „биметализъм“) ще оскъпи валутата и ще доведе до затруднения в международната търговия с нации, използващи златния стандарт.

***
МакКинли почувствал, че не може да се сравнява с речта на кандидат-президента Брайън, тъй като демократът е по-добър говорител. Въпреки усилията на Хана да го „качи на пътя”, бившият губернатор решава да кацне пред верандата; той ще остане у дома в Кантон и ще позволи на хората да дойдат при него. Тъй като съпругата на МакКинли, Айда, е била инвалид, това също така повишава имиджа му като добър съпруг.

Когато МакКинли, Хана и техните сътрудници виждат емоционалната привлекателност на кампанията „Брайън“ за „свободно сребро”, те решават да положат огромни и скъпи усилия да образоват електората. Кампанията „МакКинли“ има два основни офиса; един в Чикаго, ефективно управляван от Даус, и един в Ню Йорк, използван от Хана като база за операции, с които той се стреми да получи подкрепа от финансисти от Ню Йорк. Задачата на Хана беше да увеличи парите; а други служители на кампанията, като Даус, решаваха как да ги изразходят. Като относително непознат на националната сцена, Хана първоначално не е имал успех, въпреки страха на Уолстрийт от Брайън. Някои титани от „Уолстрийт“, макар и да не харесват позициите на Брайън, не го приемат сериозно като кандидат и отказват да дадат своя принос за кампанията на МакКинли. Онези, които познаваха Хана, като неговия стар съученик Рокфелер – магнатът зад „Стандард Ойл“, дадоха $ 250 000 – за него. Започвайки в края на юли 1896 г., Хана имаше повече време да убеди индустриалците да дадат на кампанията МакКинли/Хобарт. Освен това той самият дава големи суми. Тези пари отиват в крайна сметка за реклама, брошури, печатни речи и други средства за убеждаване на избирателя; страната беше залята с такива материали.
МакКинли, от друга страна, убеден, че кампанията му за „силни пари“ е работеща, започва да популяризира тарифния си проблем, като заявява пред тълпите на предната си веранда: „Не знам какво мислите за него (бел: другият кандидат), но вярвам, че е много по-добре да отворите мелниците на Съединените щати за труда на Америка, отколкото да отворите монетните дворове на Съединените щати към среброто на света“.

По време на кампанията, демократичните вестници, особено тези, собственост на Хърст, нападат Хана за предполагаемата му роля като политически учител на МакКинли. Многобройни статии и карикатури допринасят за трайното общо убеждение, че МакКинли не е свободен човек, а е действително собственост на корпорациите чрез Хана. Карикатурите на Хоумър Дейвънпорт за вестниците на Хърст са особено ефективни при формирането на общественото мнение за Хана. Той често е изобразяван като „Долар Марк“, в костюм, украсен със знаци за долар. Личната финансова криза на МакКинли му позволява да бъде убедително изобразен като дете, безпомощен в ръцете на бизнесмени и техния прост инструмент в кампанията от 1896 г. Историкът Стенли Джоунс, който е изучавал изборите през 1896 г., заявява за този епизод:
„Популярната картина на господството на Хана не беше вярна. Въпреки че МакКинли е оставил на Хана изключително сложната и изключително трудна задача да организира кампанията и въпреки че обикновено делегира решенията на Хана в тази област, той сам си запазваше контрола върху общата структура и програма. Нищо без значение не беше направено без одобрението му. Хана събира пари, наема хора, създава офиси и централи, купува литература, със същите умения и разбирания, все едно че управлява бизнеса си. Беше уверен в това, че може да овладее подобна операция, но той никога не престава да се удивлява на майсторството на МакКинли за голямата стратегия на политиката.”

***
Кампанията за набиране на средства на Хана, в която той моли от банки и милионери за съдействие, равно на 0,25% от активите им, бе безпрецедентна в мащаба си, но основната концепция не беше необичайна. Според биографа на Хана, Х. Кроли: „Г-н Хана просто систематизира и разработи практика, която е вкоренена дълбоко в съвременната американска политическа почва и която е санкционирана както от обичая, така и от необходимостта.“ Най-големият фонд за набиране на средства преди това се е случил в президентската надпревара през 1888 г. В кампанията от 1888 г. сенатор Куей (от името на Харисън) е търсил средства от бизнесмени, както Хана щеше да направи осем години по-късно. Първата кампания на Харисън възлиза на около 1,8 милиона долара; Доус, който отговаря за разходите за кампаниите на републиканците през 1896 г., по-късно заявява, че кампанията на МакКинли е събрала малко над 3,5 милиона долара, макар че това не включва разходите на държавни и местни комисии.

Приносът към кампанията на кандидат Брайън беше много по-малък; той имаше малко богати поддръжници, а най-големият донор най-вероятно беше Хърст; той дари около 40 000 долара и даде подкрепата на Брайън в своите вестници безплатно.

***
На 12 ноември 1896 г. избраният президент пише на своя дългогодишен приятел, като му предлага позиция в кабинета си и заявява:

„Продължаваме с изборите и преди да се обърна към бъдещето, искам да изразя моя голям дълг на благодарност за щедрите ти дълготрайни грижи и посветеност. Имало ли е някога такава безкористна преданост преди това? Твоето непоколебимо и нарастващо приятелство от повече от двайсет години ми е било стимул и източник на сила, което съм сигурен, че никога не си осъзнал, но постоянно чувствах и за което ти благодаря от дъното на сърцето си. Припомнянето на всички тези години на непрекъсната лоялност и привързаност, на взаимна увереност и растяща грижа, ме изпълва с емоции, твърде дълбоки, за да бъдат изразени писмено. Искам да знаеш, но не мога да намеря правилните думи, за да ти кажа, колко много оценявам твоето приятелство и вяра.”

След изборите Хана заявява, че няма да приеме кабинет в администрацията на МакКинли, тъй като се опасява, че ще се възприеме като награда за политическите му усилия. Всъщност той отдавна иска да бъде сенатор, говорейки за това желание още през 1892 г. На 4 януари 1897 г. МакКинли предлага на сенатор Шърман службата на държавен секретар; той незабавно приема. Но някои записки, които Шърман е публикувал преди оттеглянето си от длъжност през 1898 г., говорят за обвинение срещу Хана, което предполага, че той е бил поставен на ключово място в кабинета, за да го „приберат”. Други спомени свидетелстват, че сенатор Шърман е излязъл от пътя, за да позволи на Хана да има седалище в Сената. „Когато [МакКинли] ме подтикна да приема позицията на държавен секретар, аз се съгласих с някакво нежелание и в голяма степен с цел да изпълня желанията на Марк Хана. „Резултатът беше, че загубих позицията както на сенатор, така и на секретар… Те ме лишиха от върховната позиция на сенатор чрез временното назначаване на поста Държавен секретар.”

***

Със започване на 1900 г., Хана намеква, че може би не иска да стартира кампанията по преизбирането на МакКинли, заявявайки, че страда от ревматизъм. Въпреки изказването си, сенаторът искаше да ръководи кампанията, но МакКинли (който очевидно виждаше възможност да покаже на публиката, че не е създание на Хана), се забави със своето решение. Това е източник на голям стрес за Хана, който има интерес от кампанията и връзката с МакКинли; информацията свидетелства, че Хана припада в кабинета си по време на чакането и може би претърпява инфаркт. В края на май президентът обявява, че Хана ще проведе кампанията му. Маргарет Лейк предполага, че МакКинли се е ядосал на Хана по неизвестни причини, като това е причината за „нетипичната студенина“ от страна на президента. Морган, от друга страна, пише, че „президентът използва обичайния си непряк натиск и силата на мълчанието. Той иска и се нуждае от Хана, но при своите условия.

***

Във връзка с испанско-американската война и конфликта в Куба, Хана е обвиняван, че също дърпа конците в полза на икономическите интереси на богатите хора, с които работи. Той е против война с Испания за освобождаване на Куба.

Мнозина, които подкрепяха войната, смятаха МакКинли за твърде плах. Например Хана и президентът бяха изгорени като кукли във Вирджиния при един митинг. А междувременно помощник-секретарят на флота Теодор Рузвелт поклаща юмрук под носа на Хана на една вечеря и заявява: „Ще продължим тази война за свободата на Куба, въпреки плахостта на търговските класове!“ Въпреки това, Хана подкрепя пацифистката политика на МакКинли и действа като негов представител в Сената по въпроса за войната.

Въпреки повишените призиви за война МакКинли се надява да запази мира. Но когато става ясно, че Съединените щати няма да приемат нищо друго, освен кубинската независимост, която испанците не бяха готови да дадат, преговорите се прекъсват. На 11 април МакКинли иска от Конгреса властите да осигурят независимост на Куба, като използва сила, ако е необходимо. Хана помага на МакКинли да получи тази власт, макар че той заявява лично: „Ако Конгресът започне това, ще счупя врата си, за да го спра.“ Испания прекратява дипломатическите си отношения на 20 април; Конгресът обявява война пет дни по-късно. Войната води до пълна американска победа. Независимо от това, Хана се чувства неудобно от конфликта. По време на войната той заявява публично: „Не забравяйте, че моите хора са квакери. Войната е просто проклятие.“ След края на войната Хана подкрепя решението на МакКинли да присъедини испански колонии Пуерто Рико и Гуам.

***
Хана е основният двигател на изграждането на Панамския канал, което кара някои от опонентите му да наричат проекта „Ханамски канал”. След като Хана убеждава политическия елит в САЩ да изберат Панама пред Никарагуа като локация за изграждане на канал между Атлантическия и Тихия океан, САЩ започват преговори с Колумбия за правата за изграждане на канал; бива подписан договор, но по-късно е отхвърлен от колумбийския сенат. През ноември 1903 г. Панама с подкрепата на Съединените щати се откъсва от Колумбия и представителят на новото правителство във Вашингтон, Бунау-Варила, подписва договор, който предоставя на САЩ зона, в която да се изгради канал. Сенатът на САЩ е призован да ратифицира договора през февруари 1904 г .; разискването започва, когато Хана лежи тежко болен. Договорът е ратифициран на 23 февруари 1904 г., осем дни след смъртта на Хана.

***
Въпреки различията между двамата, през ноември 1903 г. Т. Рузвелт моли Хана да проведе преизбирането му като президент (президентът МакКинли е убит през 1901 г., а Теодор Рузвелт е негов наследник). Хана вижда в това неумолим опит на президента да гарантира, че той няма да му се противопостави. Междувременно се говори за провеждане на кампания на Хана за президент, въпреки че той не планира да се кандидатира. Финансистът Дж. П. Морган, който не харесва политиката на Рузвелт, предлага да финансира президентска кампания на Хана; сенаторът не отговаря на предложението. През декември Хана и Рузвелт имат продължителна среща и изглаждат много от различията си. Рузвелт се съгласява, че Хана не трябва да изпълни друг мандат като председател на Републиканския национален комитет. Това на теория освобождава Хана да се кандидатира за президент, но Рузвелт вижда, че Хана е изтощен човек и няма да може да се състезава за поста.

На 30 януари 1904 г. Хана присъства на вечеря в хотел Арлингтън. Той нито яде, нито пие, а когато го питат как е здравото му, отговаря „Не е добро“. Той никога повече не напуска Вашингтонската резиденция, след като се разболява от коремен тиф. С течение на дните, политиците започват да чакат в лобито в Арлингтън, близо до къщата на Хана, за новини; едно писмо от президента Рузвелт: „Може би скоро ще бъдете с нас, стари човече, толкова силен в тялото и толкова енергичен във вашето ръководство, както никога“, не бе прочетено от получателя. Рузвелт посещава в 15 часа хотела, но не успява да се види с Хана. В 18:30 ч. се установява смъртта на Хана, а тълпата от колеги от Конгреса, правителствени служители и дипломати, които се събират във фоайето на Арлингтън напускат хотела, ридаейки. Биографът на Т. Рузвелт, Едмънд Морис, обобщава постиженията на Хана в индустрията и политиката: „Не беше направил лоши неща в нито една от двете области – направи седем милиона долара и един президент на Съединените щати.”

***
Според професор Джералд Уолф, „единственият абсолют в живота на Хана е дълбокото вярване в жизнения стандарт, който капитализмът донесе в Америка“ . Хана вярваше, както и много консервативни бизнесмени от онова време, че бизнесът и правителството трябва да работят съвместно в полза на обществото. Според Кроли Хана винаги се е опитвал да поддържа добри отношения с работниците си; биографът предложи в подкрепа на изявлението си цитат от 28 април 1876 г .: „Тази сутрин г-н Хана от Родос и Ко, се срещна със стачкуващите работници на пристанище Аштабула и след консултация мъжете приеха предложените условия и възобновиха работата си“. Според Улф, след въглищната стачка Хана „усърдно се старае да покаже чрез пример как връзките между труда, капитала и управлението могат да бъдат подредени в полза на всички.“

Въпреки усилията си за хармонични работнически отношения, Хана често е изобразяван от карикатуриста Дейвънпорт по време на кампанията от 1896 г. с крака върху череп, наречен „Труд“. По време на парламентарните избори в Охайо през следващата година, той е обвинен, че е груб към своите служители. Хана отговоря на тези обвинения в реч:

„Отидете при някой от петте хиляди мъже в моите компании… Попитайте ги дали плащам по-малко от най-високата заплата, попитайте ги дали съм ги попитал дали са от даден профсъюз или не … Попитайте ги дали, когато всички мъже или комисии от мъже идват при мен с оплакване, някога да съм отказал да ги видя… Попитайте ги дали някога в живота си умишлено съм уронвал престижа на даден работник. Никога не съм го правил.”
След като Хана издава речта, съюзите, представляващи неговите работници, потвърждават изявлението му. Хана става първият президент на Националната гражданска федерация (NCF), която се опитва да насърчи хармоничните отношения между бизнеса и труда. Организацията се противопоставя на войнствените синдикати; тя също така се противопоставя на бизнесмени, които се стремят изцяло да предотвратят регулирането. Хана признава правото на труда да се организира, за да търси по-добри заплати и условия. В една реч от 1903 г. Хана заявява, че усилията на труда да се организира в синдикати не трябва да се считат за по-шокиращи от тези на бизнеса, организиращ се в търговски групи.

Фразата, която понякога се приписва на Хана, е: „Никой човек на обществена длъжност не дължи на обществеността нищо“. Тази фраза се появява в писмо от Хана до главния прокурор на Охайо Дейвид К. Уотсън през 1890 г., призовавайки го да отмени съдебно дело срещу Standard Oil Company. Фразата се превръща в проблем за Хана в кампанията от 1897 г. в Охайо. Уотсън, републиканец, отрича Хана да е написал фразата, но отказва да обсъди въпроса допълнително с репортерите. Ранните биографи на Хана, Кроли и Биър, намират предполагаемия цитат за съмнителен, но тъй като те категорично не отричат, че Хана го е писал, редица по-късни произведения приписват цитата на Хана.

***

Хана често е свързван с изобретяването на съвременната президентска кампания. Кампанията му за МакКинли през 1896 г. създава нова визия поради силно систематизирания и централизиран характер, както и за уникалния си успех при набирането на средства. Въпреки че Хана е изобразен като първият национален политически бос, историците са единодушни, че МакКинли доминира отношенията между двамата. Независимо от това, Хана е признат за новаторската си кампания.
През 2000 г. управителят на Тексас Джордж Буш Младши успешно се кандидатира за президент. С напредването на кампанията медиите сравняват съветника на Буш Карл Роув със Хана, за който се смята, че има подобно влияние върху губернатора на Тексас. По време на кампанията и до заминаването си от Белия дом през 2007 г. медиите често спекулират, че Роув е в състояние да манипулира Буш и че Роув упражнява значителен контрол над правителството. Съветникът на Буш се смята за съвременна инкарнация на Хана, която почти неизменно бива представяна отрицателно и в разрез с историческия факт…

(изт: Уикипедия)

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: