Публикувано от: rq85 | декември 21, 2017

Опит за политическа прогноза

Опит за кратко описание на „природните дадености” и извеждане на „прогноза за времето”, т.е. за състоянието на обществено-политическия климат в близките години у нас

„Природни дадености”:

-Хората забравят доброто, което правиш, колкото и голямо да е то. Разбира се, имат и полезната способност да забравят лошото. Ако им се наложи, обаче, да си спомнят за теб, то първото, което ще си спомнят, е лошото.
-Хората винаги искат или най-малкото предпочитат да бъдат закриляни или да владеят, но никога да бъдат владяни.
-Когато нямаш достатъчно пари за това, което искаш да придобиеш/постигнеш, вземаш пари/ресурси назаем. Това е и най-удобният случай да получиш реална оценка за себе си.
-Активните и печелившо-работещи хора в обществото обикновено са хора със самочувствие; самочувствие, което им дава право да правят избор заради и често вместо другата част от същото общество. И те винаги избират също работещи хора.
-Само работещият човек греши; безгрешни няма или те са изтласквани назад.
-Ако спазваш много от по-малките принципи, то нарушаването на по-големите, почти винаги бива простено в едно назоваващо себе си морално общество.
-Времето, необходимо за решаване на множество малки обществени проблеми винаги е равно на времето или поне не е по-малко от времето за решаване на един голям, фундаментален обществен въпрос. Затова, когато се налага да решиш един голям въпрос, в социален план, а не искаш, защото политическата цена е висока, алтернативата е да се заемеш с множество по-малки проблеми – проблемът за политическия прагматизъм.
-Има обществени теми, които са вечни – еднакво поддържани и полезни за борещите се страни в една битка. Обикновени подобни теми може да са интересни за публиката, но не са в техен интерес.
-По-лошо от частните интереси в политиката е политиката в частните интереси. Или поне трябва да е така…
-Онзи, който отклони политиката от идеологията, никога няма да получи одобрение/прошка от политолозите.
-Хармоничното развитие дава усещане, че всеки си знае ролята, съответно може да му се търси отговорност за некадърно изпълнение. При стабилно развитие тази опция не е налице.
-Йерархията и делегирането на права за вземане на решения в рамките на изпълнителна власт или в опозиционната партия са политически противопоказни в период на изборна кампания или обществени трудности. В смисъл, че лидерът или кандидат-лидера трябва да бъде лесно разпознаван и то отдалече.

Опит за прогноза:

В една чувствителна обстановка или предизборна кампания на страна в политически преход, наложеният избор неизменно е между това да дадеш да те управлява човек, който е направил много и не е крал и съответно да дадеш да те управлява такъв, който е направил малко и е крал много. Поставен в такива рамки, печелившият избор съвсем естествено винаги ще пада върху онзи, който е направил много и не е крал. Просто такива са законите на човешкия морал, който казва, че можеш да нарушаваш големите принципи (т.е. да ти простят), само ако си спазвал редица малки принципи. В случая да излъжеш и манипулираш другите е малък грях, който води един ден до опрощаване на големият – да крадеш от обществото, от което произлизаш.
В този контекст, всяка опозиция, за да спечели властта, трябва да е в състояние да изкара човек-кандидат премиер, който е направил повече от актуалния лидер и в повечето случаи ръководител на изпълнителната власт и е крал по-малко от него или въобще не е крал.
Тази задача обаче е твърде сложна за политическите инженери в лагера на опозицията. От една страна, ако опозицията има по-дълга история (независимо дали изкуствено установена или под напора на демократичните ценности) в управлението на една страна, то тя е направила повече грешки, а в случаите, когато изкуствено е управлявала, има вечно клеймо, т.е. винаги се набива и изплува с негативен спомен в съзнанието на онази част от обществото, която реално плаща цената на управленските решения в една държава. Съответно пък опозиция, която няма никакъв исторически управленски опит изглежда ненадеждна в очите на избирателите, поне в същата тази част от това общество, тъй като не е проверена. Все пак, ако трябва да се прави избор между тези два произхода на кандидата, то първият е за предпочитане. Това е като да имаш лоша кредитна история и да кандидатстваш за кредит пред банка и да не си теглил никога кредит и да кандидатстваш за такъв. Има твърде голяма вероятност в първия случай лихвеният процент, който ще ти даде банката, да е по-нисък? Сиреч – да спечелиш!
Разбира се, вече в спора между един клиент с лоша кредитна история и клиент с тук-таме просрочия, банката винаги ще толерира втория. Просто такива са законите на банковия пазар.
Т.е. като опозиционен политически инженер много трудно можеш да изкараш адекватен човек, който да се сбори с актуалния премиер или лидер на най-голямата политическа партия в страната, ако първият идва от средите на партия, която не е направила нищо или от партия, която е направила нещо много лошо (поне в очите на активната и с влияние част от обществото).
Затова единственият шанс за победа е да се хванеш за морала – втората част от изборния постулат „печели онзи, който е направил много и не е крал”. За целта трябва да докажеш, че твоят кандидат не е крадец или по възможност – да изкараш и докажеш, че актуалният лидер е такъв. Ако залагаш на достоен човек от партия, която никога не е управлявала, се изправяш пред риска да лансираш човек, който ще носи бремето на „клиента, който никога не е теглил кредит”. Бреме, защото хората винаги гласуват за некорумпирани политици/лица, но не изобщо честни, а за честни лица, които са били такива във властта. Другата алтернатива е да лансираш човек пред публиката, който идва от исторически установена партия, дето се казва „системна партия”.
При тази опция, сблъсъкът е между бремето на дългото, и както допуснахме, изпълнено с грешки управление и силата на актуалния премиер и неговата рабпта. В скоби – силата му идва от това, че има реални инструменти да подсили, подчертае и затвърди своите положителна роля и влияние върху обществения живот и предреши избора. Борбата става ожесточена и се прилагат всякакви пропагандни и агитационни стратегии за управление на връзката с обществото, което трябва да избере. В рамките на тази борба, най-желаната и от двете страни тема за това да докажеш, че „твоят човек” е по-малко корумпиран, е темата за държавното имущество, което е било предмет на управление в даден политически период. Като не е важно да се стигне докрай по тези теми, т.е. да се търси справедливост за нанесените щети на държавата. Борбата е по-скоро чисто репутационна и в рамките на вече изведения изборен постулат – печели този, който е направил повече, а не е крал. Именно затова теми като приватизация и управление на държавни резерви или дълг, плюс бюджет, са най-подходящите за целта. Именно затова напоследък, а и в бъдеще, тези теми ще ни занимават и ще бъдат във фокуса на общественото внимание. А корените на дебатите ще лежат както в средите на опозицията, така и на актуалната власт.

Текущо състояние и посока на изменение:

Управлението ни в момента може да се охарактеризира като политически прагматично (създаваш или стимулираш политиката на краткосрочни проблеми, които технологично изискват практични обществено оправдани управленски мерки в оперативен/спешен порядък, което изтласква във времето въпроса за решаването на по-големите, т.е. фундаментални проблеми пред обществото), светско-хармонично (всички независими власти са в състояние да действат координирано във всяка една посока, която се зададе от всеки от елементите на тривластието, по всяко време) и деидеологизирано (политиката остава на заден план за сметка на икономическите интереси, които носят обществения просперитет и прогрес) управление.
Девизът на актуалното ни управление не е стабилност, а прагматично-хармонична деидеология!
Съответно промяната на това управление, за онези, които я искат, минава през отричане или намиране на алтернатива на прагматизма, хармонията и икономическите интереси, но без връщане към вече използвани модели на управление!? Къде да се намери тази алтернатива, обаче, ако описаните управленски ценности се прилагат текущо – в неговата печеливша дейност – от частния корпоративен (неправителствен) сектор. Сектор, чието разширение, е призвано да изведе обществото по пътя на високия стандарт и развитие?

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: