Публикувано от: rq85 | ноември 28, 2017

Успехът и връзката с времето


Бързат тези, които вечно закъсняват или тези, които знаят, че имат неограничено време.
Бавят се тези, които подраняват или тези, които знаят, че им остава малко (определено ограничено) време.
Човешкият живот, за добро или зло, има свой предел. При някой той настъпва по-рано, при някой по-късно, като винаги тече в дадени времеви рамки и ограничения. Следователно, осъзнаването на тази ограниченост би трябвало да накара много хора да се бавят/да забавят своя жизнен (личен и професионален) ритъм. Въпреки това, по-голямата част от нас правят точно обратното. Затова може да се каже, че съвременният модел на успех, акцентиращ на надпреварата с времето, е нелогичен. Повечето от нас живеят все в закъсняващ режим и забързан ритъм. Пита се – за къде закъсняваш, кой те чака и защо трябва да стигнеш там бягайки?
Колкото повече време имаш, толкова по-добър резултат ще постигнеш, защото ще имаш повече време да мислиш (и да свикнеш) с дадена информация и взетото на тази информационна база решение/избор. Това е положение в т. А. И обратно, колкото по-малко време имаш на разположение, толкова по-лош краен резултат ще постигнеш (под формата на лош избор или решение) – т.D. Но кои са ситуациите и факторите, които изместват положението до т. В и т. С? Възможно ли е при по-малко време, да се постигне същия добър резултат (т. В)? Възможно ли е при същото повече време на разположение, да се постигне по-лош резултат?
Съвременният начин на живот прокламира положение (режим), отговарящ на положението в т. B. Той ти казва:
-живей бързо (някой го обличат в красивите лозунги за динамично и разнообразно ежедневие)
-закъсняваш и това е добре – защото друг те чака, не ти – интересувай се само от себе си
-животът ти не е ограничен, т.е. безсмъртен си
-независимо колко време имаш за мислене и реакция, резултатът, като функция от времето, винаги е добър/висок за теб
Затова не му мисли и винаги ще си окей. Застъпниците именно на този начин на живот ще критикуват онези индивиди, които пък са против това положение, посочвайки ситуацията в т. C. А т. С казва:
-имаш повече време, защото си бавен/муден/бавноразвиващ се
-винаги подраняваш и се налага да чакаш някой – загубеняк си, защото се съобразяваш вечно с другите
-животът ти има лимит, т.е. смъртен си, следователно трябва да се страхуваш
-независимо колко време имаш за мислене и реакция, резултатът, като функция от времето, винаги е недобър за теб
Т.е. бавния ритъм и търсенето на повече време е в твой ущърб. Ти не си полезен на себе си. Камо ли за другите. Това е аутсайдерски модел. И затова, ако го следваш няма да си окей.
Пример за носители и поддръжници на положението в т. В (респ. извеждащи положението в т. C в опит да защитят своя начин на живот) са хора, които обикновено „карат в насрещното”, „винаги” успяващи да преценят правилно сложни ситуации за част от секундата и същевременно поемайки риска, че няма да убият себе си или някой друг на пътя.
Такъв пример са и производители, политици, маркетинг директори, търговски гурута, собственици и т.н., които възприемат търговски подход, базиран на push-up стратегията, или търговия и комуникация с клиентите от типа „предлагаме ти само за теб и само сега”, „ексклузивно за теб”, „само сега”, „вземи сега”, „грабни шанса” и т.н. Това е подход, който на практика притиска клиента/потребителя да купува без да мисли рационално или да мисли рационално в рамките на кратки срокове. Подход, който разчита на това, че клиентите ще трябва да вземат бързо вярно решение за себе си, иначе ще загубят нещо си, т.е. подход, който прокламира, че „няма да загубиш, само ако загубиш” (а губиш, защото в повечето случаи, реално, при липса на достатъчно време за мислене, се взема грешно решение, облагодетелстващо другата страна в една търговско-правна връзка). А понякога така се скрива дефекта, че не си дал предварително цялата нужна информация на клиента, нужна за добра покупка.
Трети пример са хора, които управляват отново на базата на фактора време или по-точно кражбата време (на достатъчно време за размисъл). Това са хора, които имат стил на управление, който изисква реализация на спешни задачи от типа „за вчера” от своите подчинени. Това са хора, които искат бърза справка, бърз ангажимент от своите подчинени, с ясната цел хем последните да се чувстват част от дейността на шефа, хем първите да не ги „посвещават” в това, с което реално се занимават. Ако си среден калибър ръководител (възложителя) и имаш спешна среща с топ-мениджмънта в рамките на частна или държавна структура и искаш нещо от подчинените си (изпълнителите) в спешен порядък, то на практика с този порядък изолираш мисленето на изпълнителя на задачата от най-важното – предназначението й. Т.е. избутваш потенциални конкуренти на пазара на идеи в рамките на организацията. Изпълнителят просто ще знае, че дава справка за продажбите за даден период, която е изготвил супер спешно, задоволявайки формално желанието на шефа и с много бележки под линия, оказващи многото изключения, които се случват в един продажбен и динамичен в истирически план процес. И която справка ще е обект на разговор между възложителя и топ мениджмънта, но няма да знае, за какво се иска тя и какъв е генералния замисъл на срещата. т.е. каква е голямата картина. Така се установява един „висш монопол” върху важната информация и стратегическото целеполагане в дадената структура. На тази база възложителите растат или се отличават от всички други служители в организацията. Т.е. това са такъв тип хора-мениджъри, които използват факторът време, в своя полза.
Хората, които обикновено са потърпевши от професионалната/бизнес връзка с подобни „енергични хора” са радетели на такъв тип взаимоотношения, отговарящи на положението в т. D и т. А. Както посочихме по-горе, те искат повече време, защото вярват, че само така ще направят добър избор за себе си, а и за околните им. Те вярват, че липсата на време не носи добри крайни резултати – както в бизнеса, така и в личния живот. Дали това не са така известните downshifters? Хора, които искат да имат повече свободно време за себе си, връщайки се към важните базисни човешки принципи и практики. Те са готови да изоставят „старите модерни порядки” на взаимоотношения в бизнеса, за да могат да се върнат към важните отношения – първо си човек и после корпоративен конкуриращ се тигър. Дали те са тези, които прокламират 4 дневната работна седмица, работата от вкъщи, увеличаване на държавните помощи за безработни, въвеждане на безусловен базов доход и т.н.? Те вярват, че възстановяването на личните отношения с най-близките е канал за възстановяване на творческите и трудови сили. А оттам и предпоставка за изграждане на по-добър бизнес проект – личен или обществен.
Това, обаче, всъщност са изключително добри условия за създаване на нов бизнес модел, който отрича модерния начин на правене на пари (на постигане на успехи/ на постигане на добър резултат). И в центъра на този бизнес модел е увеличаване на времето за размисъл (разполагаемото време) върху важните и принципни неща от живота – в корпоративен или личен план.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: