Публикувано от: rq85 | ноември 24, 2017

Кои са и доколко важни са хората от снимките?

Дали е въпрос на далечновековни исторически традиции или поради предстоящото председателство на ЕС, дали е въпрос на геополитически обстоятелства или геостратегически интереси, дали е въпрос на лична амбиция, професионални качества и комуникационен талант или поради благоприятна вътрешна политическа ситуация (характеризираща се с домашно спокойствие, благоприятстващо пълна концентрация във външнополитически регионален план), или пък е просто въпрос на медийна магия (т.е. правилен наклон на медийното огледало), но настоящият български премиер показва все по-засилващи се амбиции да направи страната си фактор в региона на Югоизточна Европа (ЮИЕ+Турция).
Съдейки от отношението на политическия европейски и конкретно регионален елит към българския премиер, можем да признаем, че досега се справя сравнително добре. Дали ще чертае карти на енергийни хъбове пред шефовете на ЕС, ще развежда британски премиер по границата, ще подарява приятелски кучета на руския лидер, ще бъде личен посредник между Турция и Германия, ще ухажва дяволито канцлера Меркел, ще издейства европейски фондове от брюкселските бюрократи за огради, ще отпушва пак от там еврофинансиране за икономиката ни, ще разрешава десетилетни въпроси с Македония, ще бъде домакин на премиерите на най-големите държави в региона, ще поддържа приятелски отношения с еврокритика Орбан, ще държи сметка на европейски чиновници и чужди дипломати, ще заема все по-силна позиция по дадена критична геополитическа тема и т.н. и т.н., но като че ли думата на България се (и ще се) чува все повече в региона.
Значимостта обаче на даден политически лидер не се свежда само до притежаването на благоприятни политически фактори. Не по-маловажна е икономическата тежест, която има дадения политически фактор. В тази връзка, ако се опитаме да претеглим значимостта на българският премиер и неговият „impact factor”, ще констатираме, че икономическият аспект на неговото регионално влияние и амбиции не отговарят на политическите му такива.
Според наличните публичнодостъпни данни (края на 2015 г., за Турция – са към края на 2014 г.) за размера на номиналния брутен вътрешен продукт на поверените им стопанско-политически структури, премиерът на България се намира на 7 място от общо разгледаните 23 регионални централни и местни държавни структури (вж. приложените таблици).

Преди него са лидерът на най-голямата регионална и в топ 17 икономика в света Турция, румънският и гръцкият премиери, кметът на Истанбул, кметът на турската столица Анкара и кметът на гръцката – Атина. Близко зад него, в „рамките на статистическата грешка” са премиерът на Хърватска и кметовете на Букурещ и Измир! Т.е. трима лидери на държави и трима на градове (с техните метрополии), плюс още двама представители на местна власт близо зад него. За масовата обществена представа, първото може да не е новост, но второто – по-вероятно да.
С други думи, ако българските политици, независимо от партийната им принадлежност, искат да бъдат водещ фактор в региона, както и структурите, които управляват, е важно политическият аспект на влиянието им да бъде допълвано/затвърждавано със силни икономически аргументи. В момента (и в момента, въпреки че цитираните данни са за 2015 г.) кметовете на Анкара, Атина, та и Букурещ и Измир управляват обществено-политически структури, които са по-големи в икономически план или близо (в рамките на 1 млрд. евро) до тази, управлявана от българския премиер. А трябва да се отчете и факта, че някои от тези структури имат по-малко население от това на България!
Оттук изниква въпроса може ли личностното политическо регионално лидерство да помогне на България да увеличи адекватно нему икономическото си влияние (не само на държавно, но и на корпоративно ниво)? Ако не, дали пък ролята на България в ЮИЕ като цяло, не е хиперболизирана в политически план, в контекста, и поради, домашното политическо (а и социално-икономическо) спокойствие на нейния ръководител?
Бележки:
-в интерес на коректността, трябва да се уточни, че оценките за БВП са приблизителни, в рамките на дадено +/-отклонение.
-важна бележка е и тази, че някои от посочените висши държавни чиновници вече не заемат понастоящем своите позиции – затова там са сложени по две имена (управляващия до края на 2015 г. политик и сегашният му наследник).
-трябва да се отбележи и, че са налице някои градове, които имат достатъчно големи икономики, за да попаднат в тази класация, но не са сложени в таблицата, като Солун (Гърция – в края на 2011 г. имат 20 млрд. евро БВП), Тимишоара и Клуж-Напока (Румъния), българският Пловдив, турските Бурса („турският Детройт”- около 31 млрд.евро БВП за 2014), Коджаели (около 28 млрд. евро), Анталия и др.
-в този кратък преглед попадат освен държавите, но и основни градове (и техните метрополии), които са предмет на пряко управление от посочените лица, т.е. управляват пряко обществените процеси, резултатът от които е генерирания БВП. Управители на областни единици, например, не попадат в тази оценка.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: