Публикувано от: rq85 | ноември 15, 2017

Кризата и информационното общество – кратък аналитичен преглед


сн.nauka.offnews.bg

Глобалната финансово-икономическа криза от 2008 г. е сравнявана по обхват само с Великата депресия от 1929-33 г., която е най-сериозното свиване на бизнес цикъла в близо вековната история на икономика номер 1 в света САЩ до този момент, като това свиване може да се счете и за най-тежкото в цялата история на страната. Все пак, по-остра и продължителна в Съединените щати, отколкото в повечето други страни, контракцията (термин, използван от М. Фридман) е световна по обхват и се явява една от най-тежките и широкообхватни международни контракции в модерните времена. Например нетният национален продукт на Съединените щати по текущи цени спада с повече от една втора; нетният национален продукт по постоянни цени, с повече от една трета; имплицитните цени (англ. implicit prices), с повече от една четвърт; месечните цени на едро, с повече от една трета, а безработицата достига до 25 на сто. В глобален план нещата са подобни или по-лоши (вж. таблиците в Jerome Blum, Rondo Cameron, Thomas G. Barnes, The European world: a history (2nd ed 1970) page 885).
Интересно е, че сред научния елит тогава, заел се с обяснение на кризисното явление и конкретно причините за него, има хора, които считат, наред с чисто икономическите причини и мотиви за кризата (спад на търговията, спад на цените на акции, спад на печалби, спад на стойността на активите, намалението на лихвените проценти, свръх предлагане/печатане на пари и т.н.), че тя се дължи и на липсата на доверие, висока степен на песимизъм и несбъдване на очакванията. В карйна сметка все неща, които могат да се причислят към резултатите от дейността на медиите, които пък обясняват и отразяват действителността и формират обществени нагласи, мнения, интереси, поведение и т.н.
Какво се случи през 2007? Настоящата криза води своето начало от септември 2007 г., когато се срива пазара на subprime ипотеките, а през следващата година рухва една от големите (структуроопределящи) инвестиционни банки в САЩ и света – Lehman Brothers. След това тази криза удари продуктивната (реалната) икономика, предизвиквайки страх и несигурност във всички сектори на дейност, както по отношение на търсенето, така и на предлагането.
Но сегашната финансово-икономическа криза, която се отразява й на медиите, не изглежда да е краткосрочна като тези от 1962 г., 1987 г., 1993 г., 1998 г. и 2001 г. Вместо това тя изглежда да е много повече структурна криза на капиталистическата икономическа и социална система. Така според някои експерти и представители на научния елит от икономическата наука, в такива условия изниква необходимостта от разработване и реализиране на структурни мерки, включващи промяна на модела на производство и обмен, създаден в началото на деветдесетте и известен като „Информационно общество” (Information society).
От своя страна, корените на този модел лежат в периода на края на шейсетте и началото на седемдесетте на 20-ти век. Тогава се разразява индустриална, петролна и парична криза, която слага края на модела на растеж и търговия, започнал след Втората световна война. Наситеността на съществуващите пазари поради свърхпроизводство (Марксовия термин under-consumption!) и ниска производителност на труда намалява ръста на традиционните индустрии. В резултат на рентабилността на индустриалния сектор намалява, което се пренася в полето на финансите на фирмите и държавите, които не са успели да инвестират своите спестявания правилно и последващо им се налага да увеличават своите дългове. Това е и една от основните причини за разпадането на познатата до тогава международната парична система (създадена през 1944 г. в БретънУудс) и заменянето й с плаващи валутно-курсови и парични режими. Петролните шокове през 1973 г. и 1976 г. пък бързо преустановяват започналото глобално икономическо възстановяване, което кара необратимо световната икономика да се промени – от такава с кредитна система с излишна ликвидност до такава с недостиг на ликвидност. От този момент се поставят основите за разработване и прилагане на нов модел на производство, международен обмен, а и потребление.
Изборът на модел обаче е между извършването на реформи (коригиращи системни действия), търсещи по-устойчива икономика или реформи, чиято основна цел е все още постигането на максимална печалба.
Изборът пада върху вторият вариант, който се задвижва най-вече под усилията и действията на правителствата на британския премиер Тачър и американския президент Рейгън, както и от някои от международните икономически организации и транснационални корпорации (ТНК). Именно така започва това, което някои наричат „третата индустриална революция”, или това, което е всеобщо известно като „информационно общество”.
Конкретното предложение за този нов модел на растеж е даден от САЩ в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век, чрез предлагането и прилагането на High-Performance Computing Act, с което се създава глобалната информационна инфраструктура (GII), от вицепрезидента на САЩ Ал Гор. По-късно този документ е преименуван от Европейската комисия на „информационно общество”. Основното е, че и двата проекта се фокусират единствено върху икономическите аспекти на ефективност, а не на социалните или политическите такива. Моделът на съдаване на икономическият растеж и търговията се основават върху сектора на услугите, където информационните и телекомуникационни технологии (ИКТ) играят ключова роля. Замисълът е ИКТ да се разпространят и на първичния и вторичния сектор на икономическа дейност, а постигането на по-голяма производителност на световния пазар ще се постигне с либерализация, дерегулация и глобализация (конкуренция на международно ниво). Това пък преминава през модела на приватизация на държавните дружества, особено тези в сектора на услугите, в това число тези на аудиовизуалната индустрия.
Освен това този модел се основава на наличието на гъвкава регулаторна рамка, която ще подпомага и насърчава технологичното сближаване, с цел повишаване на производителността на предприятията, като им дава възможност да натрупат достатъчно капитал, за да могат да оперират в условията на глобален пазар. Също така се основава на ролята на пазара, чиито правила ръководят работата на различните отрасли, корпорации, съпроводено с напълно глобализиран и освободен от регулации финансов пазар (паричен и капиталов). Следователно принципите, които ръководят информационното общество със сигурност не са неутрални, защото са насочени към преструктуриране на икономиката, без да се отчитат социалния ефект, с което се насърчава разрушаването поетапно на предишния модел (система) на развитие, известен като държава на благоденствието (welfare state).
В този процес на промяна, водещи, а и засегнати, са развитите страни, начело със САЩ и някои страни от ЕС, плюс организации като ОИСР, МВФ, СБ, СТО и разбира се ТНК. В този смисъл завършването на последният кръг от преговорите в рамките на Общото споразумение за митата и търговията (GATT) е значителен по същество, тъй като води до доминиране на дерегулацията, либерализацията, глобалната конкуренция на услуги и удължаването на интелектуалната собственост и получени икономически ползи и права. Заедно с това е подписано и Общо споразумение за търговията с услуги (GATS) и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPS). В обхвата на GATS влизат и телекомуникационните, компютърни, аудиовизуални и други услуги, което се счита като значителен успех за САЩ в преговорите.
От една страна, конвергенцията на телекомуникациите, компютърните технологии и аудиовизуалния сектор създават свръх очавания от страна на много анализатори, защото изглежда, че тя дава възможности за създаването на нови предприятия, чиято рентабилност, в някои случаи, е все още несигурна, а в други случаи е недостатъчна, което се нанблюдава в края на деветдесетте години, с борсовия крах и фалитът на най-големите Интернет-базирани компании. От друга страна този модел на растеж се основава приоритетно на сектора на услугите, който след Втората световна война дава заетост на най-висок процент от активното население и има най-голям принос за постигането на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на страните. Проблемът е, че този сектор зависи изключително от темповете на икономическо развитие и доходите на търсещите (потребителите). В условията на настоящата икономическа криза, се наблюдава постепенно намаляване на потреблението, тъй като то зависи от способността за реализиране на свръх доход, което поставя под въпрос изцяло модела на растеж в рамките на концепцията за информационно общество.
В потвърждение на тази теза говорят и данните на Световната банка за растежа на глобалния продукт (доход). По статистически данни (http://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.MKTP.KD.ZG/countries.) глобалният доход (БВП) след 2008 г. до 2013 г. расте с намаляващ темп в границите от 4 % до 3%, с изключение на 2010 г. когато се постига ръст, близък до средния, наблюдаван за периода до настъпването на кризата (в рамките на 5,5-6,0%).
Отличителна черта е, че информационното общество продължава концепцията за преследване на максимална печалба, което води до все по-големи разходи на ресурси и разхищението им съответно, което оказва натиск за постигане на все по-голяма производство, за да не се загубят окончателно тези ресурси. За труда, тя поставя началото на необезпечените трудови договори, растяща безработица, намаляване или застой на заплатите, което като цяло оказва съществен натиск върху жизнения стандарт на много хора по света.
Според много експерти именно тези ограничения на модела на растеж на информационно общество са успешно маскирани от либерализираната и дерегулираната финансова система, която от началото 90-те години, става свързващ елемент между стоките и услугите, потреблението, доходите и дълга. Известно е, че бързото излизане от кризисното развитие през 1993 г. и 2001 г. се дължи именно на увеличаването на задлъжнялостта на домакинствата и предприятията, които използват заемните средства за потребление и инвестиции. През 2000 г. този дълг става огромен, в резултат на намаляващи лихвени проценти, които дават възможност за реализиране на икономически растеж на базата на спекулативното развитие на сектора на недвижими имоти, финансовия сектор и търговията. От 2004 г. до 2007 г. глобалният растеж се основава именно на кредитно-паричните отношения, където едни финансови институции покриват своите дългове с нови заеми от други финансови институции. Това е времето когато се разрастват до неконтролируеми размери сектора на услугите на финансовата търговия, ливъридж техниките, марджин покупките, използването на сложни финансови инструменти за търговия (т.нар. деривати – суапове, фючърси, форуърд сделки, опции и т.н.) и появата на нови пазарни отношения и участници (арбитражисти, спекуланти, хеджъри).
За щастие или не, това продължава до септември 2007 г. когато избухва т.нар. ипотечна криза в САЩ, което означаваше край на растежа на база прекомерното и безкрайно натрупване на дългове от финансовите институции по света. Това е краят на икономическият растеж, основан на кухо производство, и създаването на пари зад което не стоят реални икономически процеси (производство, запаси, спот търговия).
Този прекомерен растеж, съпроводен с периоди на благосъстояние в развитите страни, се осъществява за сметка на неустойчиви разходи, а често и разхищение на ресурсите, което сега в края на 2014 г. изглежда неустойчиво, тъй като стабилността е забравена (или поне желана). Същевременно, един от значимите елементи за функционирането на демокрацията, а и икономиката е бил загубен, а именно доверието!
С перспективата за повече от две десетилетия, може да се каже, че медийната индустрия, и най-вече нейната аудиовизуална част, следва подобно на други индустрии развитие от края на 60-те години на 20 век. Доминиращите медийни организации също са въвлечени в процесите на растеж, придружен от либерализация, приватизация, концетрация и глобализация, по същия начин, както и останалите икономически отрасли. От тази гледна точка, медиите, като всяка друга стопанска единица, страдат от настоящата световна икономическа и финансова криза.
Изборът, направен от Тачър, Рейгън, МВФ, ТНК, за модел на растеж, основан на сектора на услугите, и използван срещу кризата на 70-те години, изглежда е достигнал своят потенциал. Проблемите със свръхпроизводство, ниска степен на ликвидност, огромни дългове, паричните (валутните) и енергийна кризи от 70-те се завръщат като бумеранг отново през периода след 2007 г. Решението не е лесно, тъй като настоящата криза не изглежда да е циклична, а структурна – криза на капиталистическата система, която трябва да се справи със своето развитие в един свят на ограничени ресурси (с водещо значение сред тях – доверието, човешкия капитал и качествена информация).

(текстът е написан в края на 2014 г.)

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: