Публикувано от: rq85 | юли 17, 2017

Размисли по повод една кончина

В природата на човека е и да обвиняваме и съдим предварително себе си и другите. Когато си син на някой, който не се приема добре от обществото (независимо при липса или наличие на ясно историческо доказателство/грях и обществен мотив за това), то вече си осъден, без възможност за самозащита. Като е парадоксално, че си осъден на база не на миналото си, а на база бъдещето, което ти е било дадено от някой друг – в случая родителя ти. Политиката и историята у нас са много добър повод и терен за раздаване на подобни присъди. И не един и двама ги получиха. Някои заслужено според делата си, но други – не. На последните, бивайки осъждани на този принцип, сякаш им се отне свободата. Свободата да компенсират миналото си с бъдещето си. Да компенсират действията на миналото с действията на бъдещето. Защо не свободата да приложат доброволно върху себе си (а така и върху обществото) принципа „talion”. И това по същество е изумително. Защото някои бяха (ще са готови) готови да извървят този самоубийствен път на абсорбиране/балансиране и успокояване на обществения гняв. Но не им се дава/даде възможност… Що за самоунищожаваща се и неразумна съдебна система имаме тогава? Или пък е твърде разумна, щом не позволява на един самоосъзнат престъпник да се наказва сам?!
Отговорът май зависи от това кой държи монополът на справедливостта/съдебната система… Както е било винаги!
***
Що е истинска несправедливост – този, който направи престъпление да не бъде наказан (и обратно) или този, който направи едно престъпление, да бъде наказан 2 пъти (и обратно – този, който е наказан два пъти, да направи само едно престъпление)?
Съответно, на база на този въпрос, е важно да си отговорим каква съдебна система имаме/искаме да имаме?
Отговор – безспорно да е справедлива…, справедливост от тип „1 престъпление – 1 наказание”
Но се питам, когато започваме да правим реформа, правим ли разликата по-горе и знаем ли къде ще стигнем в тази си реформаторска борба.
За съжаление, ако не си изясним този въпрос, когато един ден най-после започне съдебната ни система да правораздава справедливо, то пак ще имаме несправедлива съдебна система – в по-широк план и смисъл. А именно, престъпниците ще си получават заслуженото, но преди това обществото ще ги е осъдило. Справедливост от тип „1 престъпление – 2 наказания”.
С други думи, ще мине доста време, докато социалната/съдебната ни система стане наистина справедлива – от тип „1 престъпление – 1 наказание”. И съдебата реформа приключи. За целта първо съдът ше започне да функционира правилно, а след това обществото ще започне да му вярва…
И тук е важния момент кога ще датираме края на реформата/ на борбата – тогава, когато обществото усети кога да започне да вярва! Но дали е готово на това интелектуално усилие?
С това не казвам, че обществото не трябва принципно да осъжда даден тип лошо поведение, водещо до престъпления, а да си създаде способност и култура на доверие и осъзнатост в съдебната и правораздавателна система… и в крайна степен в себе си?!
***
Онова, което регулира отношенията в дадена област се нарича закон. А как се нарича онова, което регулира Отношението… отношението към нещата? Може би отговорът е морал. Мисля си, че няма да има нужда от закони и съдилища, ако всеки един от нас има или придобие правилно отношение към нещата. И обратно няма закон, който да е достатъчно добър/ефективен, когато социалните отношения се базират/доминират от неправилно отношение.
Мисля си, че ако всеки от нас прочете поне 100 класика (сред които има философи, политически затворници, писатели, общественици, владетели и др.), то законите от само себе си ще станат непотребни… или поне ще станат достатъчно добри! Това ще е и най-добрата съдебна реформа, правена някога! Просто 100 книги…
***
Хората сме слаби и когато се появи някой силен (силен не във физически план, а в интелектуален и духовен), който започне да осъзнава и ни казва истината, т.е. че сме слаби, е логично да го намразим. Или да го обвиним, че не е човек, че не е с всичкия си. И сме прави…!? Намразваме го почти толкова силно колкото онзи, който ни отнема свободата. И го премахваме. Нищо, че в повечето пъти не знаем какво да я правим. Но то и от силата ни ни е страх! Подобно на Сократ, който се опитвал да осветява недъзите в тогавашното гръцко общество с аргументиран подход, и който бива убит от установената легитимна тогавашна власт именно заради това си занимание (качество/сила)!
Обществото ни е слабо, именно защото продължава да е съставено доминиращо от слаби индивиди. А и може би, защото бързо отстраняваме силните (побърканите) сред нас. Бързо отстраняваме и онези, които са достатъчно осъзнати и готови да приложат самоубийствения talion върху себе си. Всъщност всяко общество приема да бъде управляно единствено от група от също толкова слаби индивиди, наречена власт. И само тази власт е легитимната. Като договорът, който се скрепя между тези две обществени групи е всъщност договор за ненамеса (за мир/за стабилност) – управляваните оставят властта да си прави каквото си иска (да бъде себе си), т.е. да краде в повечето случаи, а властта реципрочно оставя индивидите да бъдат себе си (т.е. да бъдат слаби), охранявайки го от силните. Когато този договор се наруши от една от двете страни, знаем какво се случва – преврати, протести, граждански войни, революции…
***
Да приложиш доброволно принципа „зъб за зъб; окоза око” върху себе си, престъпление ли е?
Престъпление ли е днес да изповядваш и защитаваш принципи, различни от тези на номенклатурните ти родственици?

(Заб: посвещава се на Кр. Таков. Не го познавах лично, но начина му на мислене, както и много други хора споменаха тия дни, са близки до техният/моят. За съжаление, това единство в мисленето на всички тези хора остана само там. Приживе никой не се усмели да покаже с действия, че подкрепя този човек).

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: