Публикувано от: rq85 | май 7, 2017

За моделите на излизане от ЕС пред британците, бъдещето на финтех индустрията в Европа и лидерската позиция на Германия в него

#Brexit + #fintech: What happens now?
June 2016, Shefaly Roy (TechCrunch.com)

Наскоро британската общественост избра да напусне ЕС. Само историята ще покаже дали това е било добро решение или не. Непосредственият въпрос е… какво ще стане сега? Онези, които се занимават с финансови услуги и технологии, ще трябва да се борят на първо време с актуализирането на договорите, които ще имат пряко въздействие върху техния бизнес. Но първо… какво ще се случи след това?
Обединеното кралство трябва да се позове на чл. 50. По същество чл. 50 – чиито вариант е използван едва веднъж в историята, от Гренландия през 1985 г., когато са част от предшественика на ЕС, Европейското икономическо пространство (ЕИП) – разписва процеса по напускане на дадена страна-членка. Премиерът Дейвид Камерън заяви в речта си при напускането на поста си, че очаква новият премиер да бъде посочен през октомври на конференцията на Консервативната партия (Tory Party), като той ще бъде този, който ще подпише известието до ЕС за активирането на чл. 50.
Имаше обаче и новини, че европейските бюрократи очакват британците да активират чл. 50 по- рано от предвиденото. М. Шулц, председател на Европейския парламент, заяви, че иска заявлението да бъде получено до вторник (28 юни). Председателят на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, заяви, че иска разговорите да започнат веднага. Веднъж да бъде дадено предизвестието, то Великобритания ще има две години, за да завърши оттеглянето си от ЕС.
Две години изглеждат много време, но както знаят онези, които работят в областта на финансовите услуги, отнема години европейските директиви да бъдат изготвени, координирани, транспонирани и приложени на национално равнище в страните-членки на ЕС. Отнема значително повече от две години. Да се очаква цяла нация – втората по големина икономика в ЕС – да се оттегли изцяло в рамките на две години е абсурдно. Не е реалистично ЕС да иска от британците да започнат незабавно да мислят за активирането на чл. 50, така щото да има бърз и плавен изход от ЕС, който да стабилизира пазарите и позволи по-добро управление на пораждащата се дългосрочна несигурност.
Щом се получи предизвестието, преговорите започват. Великобритания ще трябва да направи всичко възможно да запази параметрите на съществуващата държава, която има: достъп до единния пазар, свободно движение на работна ръка, справедливи финансови регулации, съществуващи търговски споразумения за внос и износ и глас в разработването и прилагането на политиката на общността.
Съществуват потенциално три модела, които Великобритания може да използва при своето напускане:
1/ Норвежки модел – страната запазва своите търговски права и привилегии по отношение на единния пазар, сякаш е страна-членка на Съюза. Като Норвегия, които са участници в EFTA (Европейското споразумение за свободна търговия). Великобритания ще трябва да изпълни всички правила (критерии) на ЕС в замяна на достъпа до единния пазар, но няма да има глас при формулирането на правилата (критериите) на общността.
2/ Швейцарски модел – подобно на Швейцария, Великобритания не е фактически член на Съюза. Така те трябва да прилагат и спазват собствени правила и финансови регулации като Конфедерацията. Заедно с това ще трябва да разработят и приложат самостоятелни двустранни търговски споразумения с ЕС.
3/ Моделът на държава, извън ЕС – страната се третира от ЕС като всяка друга неевропейска страна в света, и трябва да преговаря за „влизането си” в Европа по общия ред. Помислете за това, ако Великобритания беше Сингапур или Перу.
На този етап е трудно да кажем кой от моделите е най-подходящ за страната. Резултатът за Великобритания (докъде ще стигне) ще зависи и от силата на преговарящите. Някои се чудят дали с хора като Борис Джонсън/ Майкъл Гуув или Найджъл Фарадж или Джеръми Корбин начело, страната може да извлече ползи в преговорите. Експертите и анализаторите в страната считат, че Норвежкият модел ще бъде избран; но сегашната реторика на преговарящите от страна на ЕС предполага, че този модел няма да бъде поставен на масата.
Като имат предвид всичко това, може би „финтех” компаниите трябва да обмислят следните въпроси и сценарии за борба с тях (за целите на това есе, ще приемем за „финтех” онези компании, които се отнасят към платежните фирми, регулирани като институции за електронни пари (EMIs) или Платежни институции (Pls) от страна на надзорния орган Financial Conduct Authority. Основната им дейност може да включва обработка на плащания, peer-to-peer плащания, ел. пари (е-Money), онлайн портфейли, crowdfunding, онлайн кредитиране, масови презгранични плащания и валутни плащания). Списъкът не е изчерпателен, но:
Хората: Лондон е привилегирован да има много талантливи хора от целия ЕС, които работят тук. Поради единния пазар и свободното движение на работна ръка, всеки от Европа може да работи тук при минимална бюрокрация в областта на заетостта и трудовото право. С растежа на финтех индустрията, това което прави или преустановява бизнеса е талантът. Лондон ще бъде в неблагоприятно конкурентно положение, ако британците изберът третия модел на страна извън ЕС. За да омекотят това неудобство, много британски финансови компании вече започнаха да преместват някои от своите операции извън Великобритания, както и техните служители.
Уменията: Финтех индустрията се бори и състезава за инженери, разработчици на софтуер, анализатори на киберсигурността и мислители/визионери в областта на технологиите. Излизайки от ЕС, отрасълът тук ще бъде откъснат от 500 милионен пазар на работна ръка, който би им позволил да останат конкурентоспособни.
Инвестициите: Достъпът на инвеститори (вкл. venture инвеститорите) до финтех стартъп-и ще бъде сериозно увреден. В допълнение на възможностите за набиране и достъп до средства, които са били засегнати от негативни данъчни стимули, може да се спори дали финтех компаниите биха се възползвали (спечелили) повече от китайските или американски рискови фондове, отколкото от тези в собствения им двор.
Достъп до единният пазар и цифровия пазар: Това би било част от преговорите, но ако не бъде избран Норвежкия или Швейцарски модел, е вероятно достъпът до ЕС да бъде загубен и съответно всички иновативни и прогресивни инициативи за цифров пазар, вкл. е-KYC, сигурността на плащанията през Интернет, програми за електронно пребиваване и електронни корпорации.
Защита на личните данни/сигурност: За американските компании, които извършват дейност в рамките на ЕС, прекратяването на трансатлантическия договор за безопасно убежище (Trans-Atlantic Safe Harbor Treaty) беше удар за техните операции. Въвеждането на новaта двустранна ЕС-САЩ спогодба за защита на личните данни беше стъпка в правилната посока, но много европейци твърдяха, че това не е достатъчно да се защитят данните, сигурността и неприкосновеността на личния живот на гражданите на ЕС. Сега, не само че Великобритания ще трябва да договори нови условия за защита на личните данни и сигурността на данните с ЕС, но също така ще трябва да направи това и със САЩ, тъй като фирмите на USUK, желаещи да работят в ЕС, ще трябва да изградят разпоредби за специфични за ЕС изисквания , А сега и САЩ, за да се ангажират със специфични за САЩ задължения. Британските компании, които желаят да работят в ЕС ще трябва да се приведат в съответствие с разпоредбите на ЕС, а сега и със специфичните изисквания на законодателството на САЩ.
Регулациите: В момента има много директиви на ЕС, договорени на равнище ЕС, които впоследствие ще трябва да бъдат договорени, транспонирани и локализирани от националните регулатори в местните юрисдикции. Директивите включват, например, PSD2, 2EMD, MLD4, Наредба за сигурност на интернет плащанията и др. Те вероятно ще бъдат замразени, докато регулаторите на засегнатите държави-членки оценят какви биха били следващите стъпки и ефекти. Ключовите сред тези за финтех компаниите, базирани в Кралството са, че потенциално ще загубят способността си да предлагат своите услуги в ЕС на принципа „единен паспорт“.
Това е потенциално катастрофален удар за тези компании в Обединеното кралство, които искат да мащабират операциите си в ЕС. Което повдига въпроса … коя регулация е валидна?
Британските финтех компании имаха привилегията да бъдат регулирани в страната от Financial Conduct Authority – един прогресивен, иновативен и приятелски настроен към бизнеса национален регулатор. Те са твърди, но са прагматични, ефикасни и имат достатъчно влияние сред другите национални регулаторни органи, за да играят ключова роля при оформянето и прилагането на регламенти в целия ЕС. Тези предимства на FCA изчезват след #Brexit. Най-важният въпрос за финтех компаниите от Обединеното кралство сега е: Къде трябва да отидат да се регулират, за да могат да продължат да се възползват от предимствата на единния пазар?
Някои финтех стартъп-и започнаха да търсят регулаторни лицензи в Испания, Италия, Ирландия или Холандия. Обосновката е, че те вече имат операции или са запознати с тези страни, а и нивата на пределните им разходи биха били добър аргумент, за да продължат да се „удвояват тези залози”. Въпреки че има други компетентни регулаторни органи в Европа, Германия вероятно е най-общият избор, поради много причини:
1/ Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht („BaFin“) или Федерален орган за финансов надзор на Германия е модерен, ефективен и контролиращ регулатор.
2/ Миналата година публикуваха многобройни статии за финтех индустрията – Bitcoin, плащания, методи за заплащане чрез интернет, crowdfunding и състоянието на финтех компаниите.
3/ Наличието на ефективен и контролен регулатор е по-добре за стартиращите компании в дългосрочен план, тъй като позволява на регулираната компания да има конкурентно предимство пред своите конкуренти – клиентите предпочитат фирмите, на които могат да се доверят. Някои регулатори и държави вдъхват повече доверие от други, така че от гледна точка на клиентите, BaFin ще бъде солиден избор за всяка регулирана компания.

4/ В рамките на националните регулаторни органи, които допринасят за регулирането на ЕС чрез Европейския банков орган, BaFin е мощен съюзник, който е помощ за британските финтех компании, тъй като BaFin ще бъде лидер в транспонирането на директивите на ЕС в местното законодателство, което ще позволи на фирмите да се адаптират към новите регулации плавно и без излични разходи.
5/ Освен това, Германия разполага със силна, гъвкава и технологично напреднала финтех общност, която би приветствала и адаптирала фирмите от Великобритания и техните услуги.

Макар да е сигурно, че все още има много неизвестни неща, които трябва да бъдат изгладени след този катастрофален обрат на събитията за Великобритания, недвусмисленият консенсус е, че почти никой не знае… какво се случва?

Гледните точки, изразени в това есе, са лични и са само на автора и не отразяват позицията на дадена компания. Читателите и компаниите се насърчават да търсят собствена правна и данъчна консултация, преди да действат по отношение на коментарите, идеите или мненията, съдържащи се в него.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: