Публикувано от: rq85 | март 1, 2017

Джанет Йелън изяжда света

http://www.techcrunch.com, Jan 14, 2017 by Faisal Khan
Думите на Марк Андрийсен, че „софтуерът ще изяде света” са отдавна известни. Със своите апокалиптични прогнози за Amazon Go и „загубата на работни места” този цитат става все по-реален. Междувременно икономисти и политически лидери от целия свят продължават да величаят технологиите като ключов сектор за бъдещия икономически растеж и увеличаване на заетостта.
В противоречие ли са тези две визии за света?
Федералният резерв използва ниските лихвени проценти по време на Великата рецесия (the Great Recession) да стимулира икономиката. Като последващите ползи за Силициевата долина бяха ясни, с хитовите оценки на стойността на компаниите, наричани често „балон”. Но лихвените проценти и технологичният сектор биха могли да имат по-интересна връзка – посредством инфлацията. Теза, която рядко се обсъжда. Всъщност, думата „руша” се появява за първи път в протоколите на Фед (базирам мнението си на едно мое проучване сред протоколите от последните години, където не открих досега да се споменава тази дума в контекста на технологиите).
Защо е важна инфлацията? Текущо, под ръководството на Джанет Йелън, Фед наблюдава тази статистика много внимателно, с цел да се прецени дали икономиката е започнала да „прегрява” – въпреки че от години тя е без промяна, независимо от налятите в нея трилиони долари. Но все повече и повече изглежда да е вярно, че развитието на технологиите подкопава и проваля политиката на паричните власти, като се има предвид ширещата се дефлация, причинена от спадащите цени на все повече групи стоки и услуги, извън софтуерните и хардуерни продукти.
Но колкото повече пари Фед излива, толкова повече изглежда те отиват в технологичния сектор и все повече стартиращите компании ще компрометират настоящите бизнес модели. И едва наскоро Фед започна да обсъжда възможния риск от такава „рушаща дефлация”.
Секуларизмът на секторно ниво и търсенето на доходност
Макроикономистите обикновено мислят за икономиката, без да се фокусират върху отделни специфични сектори – измервани по отношение на съвкупното „равнище на цените” (инфлация), безработицата, търсенето и предлагането (БВП). Ниските лихвени проценти са инструмент, предназначен основно за стимулиране на икономиката, при който компаниите по-лесно заемат средства, които инвестират в ново оборудване и машини. Междувременно, ниската доходност в цял свят – от Япония през Европа, та до САЩ – карат инвеститорите все повече да поглеждат към рисковия капитал (venture capital) и в частност към технологичния сектор.
По това време Андрийсен ще е написал в известната си колонка, че „пазарът мрази технологиите”, базирайки се на консервативните оценки на стойността на големите компании от сектора като Apple и Google. Пет години по-късно изглежда, че повечето инвеститори са сменили плочата. Софтуерът е сектор, който винаги е имал много висока финансова склонност към преоценка, защото е много по-лесно този продукт да се препродаде на много потребители.
В свят, базиран на облачните технологии, най-новото приложение може да се мащабира/умножи лесно от един на милиард потребители, донасяйки огромни маржове от първоначалната инвестиция. Има достатъчно документация и изследвания, че ниските лихвени проценти са накарали големи имена като Goldman Sachs и Fidelity Investments да инвестират в venture capital сектора – най-вече късния период на инвестициите в т. нар. „еднорози”.
Високите оценки, разбира се, имат огромно влияние за това капиталите да се отправят към сектора на стартиращите компании – като принципът е колкото по-голям пазарен потенциал, толкова по-висока оценка на стойността на компанията. Нещо повече, оценката на рисковите компании има склонност да се основава на общите приходи, отколкото върху потенциала за печалба. Един основател на стартираща компания има по-голяма вероятност да забогатее определяйки кои ще са най-големите индустрии, изправени пред трудности. По този начин туризмът и транспорта – две от най-големите индустрии по приходи – създават своите две най-големи частни структури – Uber и Airbnb.
Според протоколите на Федералния комитет по операции на открития пазар от ноември 2016 г. „участниците продължават да очакват икономическата активност в идвашите тримесечия да бъде подкрепена от връх в бизнес инвестициите”. Напоследък сондажните дейности за газ и нефт се увеличават в отговор на по-високите цени на енергията, и са приемани за положителен момент в инвестиционния пейзаж. Въпреки това, няколко участника сигнализират, че несигурността по отношение на правителствената политика, скъсените инвестиционни хоризонти за бизнеса, или потенциала за развитие на технологичния сектор, който подкопава традиционните бизнес модели, пречат на плановете за капиталови инвестиции.
Макар кратко, това признание е изключително необичайно за структура, опираща се на информацията, като Фед. Идеите относно разрушаването и новозараждащите се технологии са твърде повърхностни за гуверньори, фокусирани единствено върху измерими и твърди величини като активността на работната сила, например. Количествените и ментални модели на търсене и предлагане, на които те се облягат, също оставят малко пространство за такива съображения.
Убиецът на „еднорози” и „рушащата дефлация”
Полисимейкърите могат най-накрая да се събудят и да започнат да обмислят и отчитат ефектите от технологиите върху техните икономически модели. Като пълните ефекти върху макроикономиката предстои да бъдат проучени.
Принципно софтуерът създава стойност посредством два канала – чрез увеличаване на ефективността, например осигурявайки по-добро използване на съществуващите активи или чрез увеличаване на прозрачността от рода на това клиентите да пазаруват сред максимално повече магазини наведнъж. И двете средства обаче е вероятно да смъкнат общите цени.
Да се създава ефективност при използването на даден актив е много лесно за повечето технологии – Uber и Airbnb правят използването на съществуващите автомобили и къщи бизнес платформа, която генерира огромни приходи. Ако можехте да направите тонове пари без да инвестирате в някакви активи, то защо да не го направите? Но с по-доброто използване и усвояване, търсенето на тези реални активи – коли, къщи, и всичко останало – спада. И, разбира се, без търсене, цените е по-вероятно да се занулят – както хотелските RevPARs (приход на свободна стая) спадат, когато заетостта на стаите намалява. А виждали ли сте акциите на автомобилните компании напоследък?
Другият канал на стойността – прозрачността – може да се нарече ефектът Amazon. Когато всеки продавач е представен на една и съща страница, тя може да бъде толкова дълга, докато цените се доближат до най-ниската. Един основен икономически фактор в миналото – местните монополи – е мъртъв. Би могъл да купиш само инструменти от Sears или телевизор от Best Buy, но дори и big-box магазините виждат в онлайн технологията своят спасител. Ритейл секторът в частност търпят от няколко години насам загуби поради излишно направени отстъпки. Онлайн продажбите удрят продажбите на мол-овете, принуждавайки магазини като Macy’s да използват многократни промоции и „изчистващи” продажби в отношението със своите потребителите.
Но дори по-малко очевидни, има ефекти, които с голяма вероятност оказват натиск за прозрачност. Кабелната индустрия от години е в траур, но успява да избегне „голямото разделяне”, което ще позволи на потребителите да изберат реалните канали, които те искат. Но сега, доставчиците на съдържание погребват тези динозаври, посредством осигуряването на NFL (чрез Туитър) и HBO GO чрез директни абонаменти – понятие, анатема за тях, преди години.
Кои сектори са следващите? Храните, въпреки че традиционно не са секси, все още е най-голямата световна индустрия и е узряла за новите промени – като вече изпитва широкообхватна дефлация. Цените на кафето, захарта, царевицата, месото и други основни стоки падат, благодарение на по-ниските цени на петрола и свръх предлагането на много стоки.
Тези промени вероятно само започват. IoT (Internet of things) технологиите и Big data решенията са започнали да постигат напредък в повишаването на добивите, чрез „умни стопанства”, които по-вероятно ще намалят допълнително цените на всички храни. Tyson Foods наскоро обявиха формирането на инвестиционен фонд с рисков капитал за сектора, присъединявайки се с повече от 1 млрд. щ.д. към други производители, инвестиращи в последните две години. Междувременно, предстоящи технологии като сензорите за влага са в състояние да поливат култури в избрани моменти, намалявайки разходите и подобрявайки екологичното въздействие.
Цените на петрола показаха как средата на ниска доходност може допълнително да кара цените да падат. Докато сред инвеститорите в рисков капитал не бе много популярно поради големите фиксирани разходи, инвеститорите в частен капитал (private equity – РЕ) са тези, които стояха зад масивната експанзия на шистите в САЩ в периода 2010 – 2014 г. Отчетените входящи потоци в PE индустрията, като VC, движеха по-високорисковите инвестиции и поддържаха живи много петролни компании на ръба на фалита, когато цените на петрола се сринаха. Благодарение на новите технологии и химическата промишленост, в световен мащаб, шистовата революция бързо увеличи доставките на петрол и фалира индустрията, захвърляйки цените до невиждани нива, до такива, които никога не бихме видели отново.
Връзката (feedback loop)
Тогава какво може да направи един централен банкер? Изглежда, че със спадащи цени, движени от технологиите, централните банкери е по-вероятно да запазят лихвените проценти на относително ниски нива. Дори, ако Фед планира да повиши лихвите, то ще е ограничен ход, защото Япония и Европа продължават да имат политика на отрицателни лихви, като твърде голямата разлика може значително да нарани световната икономика. Установяването на лихвите на твърде високи нива, може да бъде и опасно – дефлационните ефекти на технологичното развитие е много вероятно да продължат така или иначе.
Абстрахирайки се от конкретните сектори, дефлацията, базирана на технологиите, може да бъде анализирана от две перспективи. Икономистите като цяло са съгласни, че има два фактора, които причиняват по-висока инфлация – по-високите надници, каращи хората да харчат повече и създавайки инфлацията от тип „demand-pull”. Другият е по-високата цена на стоките, суровините, активите и т.н.
Първият канал отдавна е смятан за мъртъв, тъй като заплатите са в застой в продължение на десетилетия. Автоматизацията, като павилионите за поръчки в ресторантите и клиентските chatbot услуги, само влошават тенденцията, като все по-малко хора са необходими за предоставяне на дадена услуга.
Вторият, цените на стоките, е обект на внимателно обследване от страна на Федералния резерв. CPI – индексът на потребителските цени – реално се покачи до оскъдния диапазон 1-2% през последна година, давайки стимули на Фед. Но влизайки в детайла, ще видим, че по-голямата част от инфлацията се дължи на покачващи се ренти – което реално облагодетелства само собствениците на имоти в икономиката, и отнема (изяжда) доход от всеки друг агент. Точно както БВП игнорира даден сектор, използването на обобщен инфлационен показател за цялата икономика маскира дефлационните ефекти с източник останалите икономически сектори.
Истината е, че монетарната политика може просто да не е отговорът. С повече налични стоки на по-ниски цени, забавеният растеж на световната икономика може да е просто, както икономисти като Пол Кругман казват, проблем на търсенето. Много вероятно е вече да сме във фазата на обвързаност между падащите цени, ниското търсене и влошаващата нещата монетарна политика.
Политическите решения, от рода на по-висока минимална работна заплата, общ базов доход и други, които дават на потребителите средства да достигат всички тези евтини стоки, вероятно ще стават все по-важни. Но с текущия инструментариум на наблюдение на съвкупните макроикономически тенденции, Фед вероятно ще останат слепи за истинските промени, случващи се в света около нас и ще продължат надолу по пътя на неизвестността.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: