Публикувано от: rq85 | февруари 18, 2017

Прогноза за посоката на развитие на Лудогорец

В анализа на финансовата търговия има едни показатели, които се следят, с цел прогнозиране на посоката на котировките (най-общо) – „линия на подкрепа” и „линия на съпротива”.
Както стана ясно след мачовече на Лудогорец с Арсенал тази есен в ШЛ (вижте статистическите показатели), където разградчани играха почти като равни и може би най-добрия си футбол въобще, българският проект е в преломна точка. След над 5 години отласкване от „линията на подкрепа” (ще оставя настрана анализа на неспортните и дори непазарните практики и обективни източници на тази подкрепа – организация със съдии, инсайдър гейминг, конфликт на интереси и т.н.) и изстрелване към територията на водеща футболна Европа, то проектът е пред интересно изпитание. Дали ще пробие психологическата граница („линията на съпротива”) и ще отиде на друго ниво или ще се удари няколко пъти в нея и тръгне надолу, причинявайки огромни загуби на инвеститорите в „дълга позиция”?
Лично аз идентифицирам няколко източника, които имат потенциала да затвърдят тази линия на съпротива (ще я направят по-трудно преодолима):
1/ водещите играчи не са мотивирани, което изисква доста сериозни реорганизационни, а и психологически умения – справка от последните мачове, вкл. този с ФК Копенхаген – Марселиньо, който все повече започва да ръкомаха, мързи го да бяга, греши или бави пасове. Следват го Вандерсон и вероятно Кафу в следващите месеци. Ясно е, че тези играчи искат да отидат на по-високо ниво/ в други клубове от „бели държави”. И колкото да получават тук, чисто футболното предизвикателство ги кара да гледат на Запад и да не допринасят към отборната кауза. Даже напротив – отнемат проектна стойност.
2/ гласуваните (и вече реалност) промени във формата на най-богатия клубен турнир в света – от сезон 2018/2019 г. ще стане все по-трудно на отбори и проекти, като българският, да са конкурентни и ефективни, тъй като достъпа за участие (и все по-големите пари) се свива, а конкуренцията вдига качеството, следователно инвестициите.
3/ увеличаващ се вътрешен конкурентен натиск – отбор като ЦСКА-София чества през следващия сезон 70 годишнина и ще иска да отбележи този повод подобаващо. Дори чисто символно… Левски също не е за подценяване. Ако и те минат по пътя на червените си събратя с нов клуб, могат да започнат своето ново възраждане, включващо титлата?
4/ политическа обстановка – каквото и да си говорим, политиката като „бизнес насоченост на многополюсни интереси” играе важна роля в деловите отношения, каквито има и в спорта. Динамиката на политическите отношения у нас носи рискове върху инвестиционните намерения на всеки клуб (спортен инвеститор).
5/ като обобщение на предните 4 точки – собствениците на проекта Лудогорец са изправени и подложени на натиск и потребност от „умно инвестиране” – вътрешната (по правило) нечестна среда е сурова. Средствата се подчиняват на целта. А без титла и участие в Шампионска лига, няма смисъл от подобен български проект. От друга страна парадигмата („производството и материалите”) трябва да се настрои/реорганизира/смени в съзвучие на новите глобални реалности, т.е. сегашните играчи се продават и то за добри пари, защото вече не помагат и на тяхно място трябва да се вземат други (още по-силни и научени). И поради по-конкурентната външна среда (там откъде се очаква печалбата, която да поддържа проекта), инвестиционния избор вече е жизненоважен. Не стига само нюха на спортния директор Методи Томанов. В играта трябва да влязат сериозните мениджъри и търговски връзки от глобален калибър. Новите попълнения трябва да са от рода на млади италиански и португалски национали и нагоре. Това изисква от една страна осигуряване на повече средства и организация, а от друга – „око” за работещият талант, този, който ще реализира потенциала си и доведе до положителен проектен резултат (норма на възвращаемост). Влизането на нови лица по веригата пък ще доведе до вътрешни конфликти – не са изключени в бъдеще оставки на ключови фигури в клуба – треньор, спортен директор и т.н. Т.е. организационният и оперативен риск ще се увеличава. А наемниците не притежават онзи local favor, който отчита и се справя с особеностите на местната среда! Изходът и резултатът от подобни нови отношения и развития в рамките на проекта от типа „Милсами 2015 г.” вече е неприемлив и безвъзвратно рисков. Т.е. всеки бъдещ ход и действие трябва да е 99% верен и насочен към общата полза. Трудно – дори и за най-добрите инвеститори, мениджъри и предприемачи!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: