Публикувано от: rq85 | януари 22, 2017

Поколението 2017 г. в историята на България

pokolenieto-1980-94

Една власт е пълна и може да се наименова така, само в случаите, когато може да посочва наследниците си. Онази истинска власт да кажеш (да програмираш стратегическата действителност) как да се възпроизведеш, когато вече те няма. Нещо, което не е по силите на индивида, а на природата. Нещо като управляемо прераждане. Нещо като универсална не-аристокрация. Това със сигурност ангажира и не дава мир на големите умове и разбира се, на хората с власт. Тази тема бих обозначил с неологизма „кратокрация” (властта на властта).
От човешкото познание и практика са познати или не толкова познати няколко форми на власт (имащи поне в наименованието си думата kratos – „власт” от ст.гр. език):
1. Меритокрация – властта е в ръцете на най-умните и кадърните (победителите в конкурентен свят)
2. Плутокрация – властта е в ръцете на най-богатите
3. Демокрация – властта е в мнозинството (народовластие)
4. Геронтокрация – властта е в най-старите (старейшините)
5. Аристокрация – властта е в ръцете на благородниците (наследствената власт)
В този ред на мислите, съвсем не е трудно да продължим логиката и да обособим поне още няколко форми на власт:
„Етикокрация” – властта е в ръцете на най-моралните
„Каликрация” – властта е в ръцете на най-красивите
„Филокрация” – властта е в ръцете на най-обичащите
И т.н. и т.н.
Без да се спираме подробно върху тези форми и тяхното значение, то общото между тях е видимо – възможността да посочваш наследниците си в съответната власт. И това е истинската власт; завършената власт. Изобщо.
Логично е да се сещаме за тази тема, когато имаме предстоящи избори или сме изправени/преминаваме през съдбовни и дългосрочни общонационални или общочовешки събития и процеси.
Приключването на Втората световна война и падането на Берлинската стена са две подобни събития, случили се през XX век.
И двете с големи отражения върху развитието на света и България в частност.
У нас с приключването на ВСВ се установи нова форма на обществена организация и управление (9.9.1944 г.). С падането на Берлинската стена пък се върнахме към старата форма на управление и организация (10.11.1989 г.), отпреди идването на социализма.
И при двете, властта се запазва, като само формите се сменят. Като и двете е логично да имат нужда от обслужване. От хора, които да поемат управлението на новите обществени процеси. Разбира се, това ще са хора, които са живяли съзнателно в старите общества (поне в началото) и които ще трябва да заемат нова роля в новото общество.
За добро или лошо, към днешна дата и в контекста на динамиката на световното развитие и събития, сме изправени пред нова съществена фаза (форма) на развитие (състояние) и първата за XXI век. Предвестник или свидетелство за това са фундаментални глобални политически и социално-икономически предизвикателства и явления от рода на Brexit, глобалната рецесия, повсеместната институционална криза, бежанската криза, изборите в САЩ и победителят Тръмп, динамиката на отношенията Русия-Европа, преустройството на най-голямата икономика в света (по Паритет на покупателна способност), та дори и изборната загуба на десните в София от началото на прехода. Нещо повече – за това говори и усещането на много хора. Дори темите за разговор – дали в неформална или във формална (публично-медийна) среда, както и темите на научни изследвания потвърждават новия курс. Съвсем естествено България, ще участва в този нов курс, като ще явно се издигне пред нов избор на форма за обществено управление, отношения и организация. Споменавам избор, защото все пак трябва се допусне (колкото и минимална да е, имайки предвид отвореността на икономиката ни и промяната на индивидуално и обществено мислене, обусловено от технологичното проникване в българското общество) опцията да се стои и встрани от тези глобални процеси.
Та както беше изведено, трябва да се появят или изградят онези, които ще обслужат и движат този процес глобално, на местна почва. И тогава ще се запитаме – кои са тези българи? Какви ще са те? Какви трябва да бъдат – дали ще са най-достойните, най-социалните, най-умните, най-богатите, най-красивите сред нас?
В този ред на мисли си позволих да направя прости сметки на колко години са били всички онези българи, които са движили и движат (идейно и оперативно) по обща оценка промените, по време и след това, от 1944 и 1989 г. Горе-долу успях да събера имената на около 40 човека за всяко едно от посочените събития. Това са хора, които в една или друга степен са били, ако не идеолози, то поне формални изпълнители (видимите/разпознаваемите елементи, фасадата на управляващата власт) на процесите. Това са посочените от властта.
Този бегъл поглед не претендира за изчерпателност, нито се опитвам да направя „черен списък” на хора, които са имали съществена роля в живота на всички ни (ние сега и нашите роднини и сънародници тогава). Най-малкото, някои от тях са вече починали. Показани са имената на 41 конкретни човека с цел проверимост на основната теза.
В крайна сметка стигнах до следните закономерности и изводи:
1/ средната възраст на елита, участвал в промяната в и след това към 1944 г. е 31 г. (дори и като махнем екстремните най-ниски и високи възрасти (outliers) пак се получава толкова); числото за 1989 г. е 29 (при отчитане на outliers пак имаме 29 години).
2/ ако пренесем тази закономерност и допуснем, че преломна от типа на 1944 или 1989 година ще бъде 2017-та., то 40-те човека (или поне ядрото), които ще бъдат носителите на промяната (новата власт) трябва да имат средна възраст около 30 години, т.е. грубо сред поколенията, родени в диапазона 1980-1994 г.
3/ тези мъже и жени или вече са набелязани от сегашната власт или предстои да бъдат.
4/ те са избрали според интересите и заложбите си да са ситуирани там, където трябва да бъдат – медии, правителствени и държавни учреждения, неправителствени организации, корпорации, съдилища, международни организации.
Не включвам тук сферата на културата и изкуството, защото там талантът не може да бъде култивиран в такава степен, че да служи на дадена власт. Поне вече не.
5/ тези хора са сред нас – наши роднини, приятели, колеги, непознати, общественици.
6/ тези хора вече участват в обществения дебат и определят дневния ред на обществото; други предстои да се включат.
7/ те имат свое виждане и усещане за света, което могат да пренесат в обществената си дейност, като те все по-малко ще се интересуват и вслушват в мнението и тезите на по-старото поколение, следователно ролята и значението на днешните по-възрастни медиатори/професионални комуникатори, професионалисти, администратори, експерти, общщественици постепенно ще намалява в рамките и за новото общество.
8/ в този ред на мисли е важно да знаем за какво спорят и говорят (на какво залагат) именно тези поколения в диапазона 1980-1994 г. Какви са техните проблеми и тяхната визия за бъдещето. Какво е отношението им по принципни въпроси.
9/ те ще и вече създават обществени митове или ще и ги опровергават; те създават обществен продукт или го консумират.
10/ какви ще са отношенията между представителите на посочените поколения, които влизат във властта и онези, които остават от другата страна (на управляваните)? Защото именно там е ареала, откъдето може да се очаква появата на критиката, опозицията, алтернативата дори…
Все съждения и наблюдения за тенденции, които вярвам ще е интересно да видим.

П.С. Нека обърнем логиката. Ако след време се окаже, че представители от това поколение управляват страната, то трябва да приемем 2017-та година за важна година…

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: