Публикувано от: rq85 | януари 8, 2017

Оруел – 1984 vs 2017+

dsc_0234

Ерик Артър Блеър е един от най-гениалните писатели/мислители на нашето време (според мен). Със сигурност много малко хора ще разпознаят това име и ще разберат, че говоря истината. „Почти роднина” на бившият британски премиер Тони Блеър, той е най-добрият цивилен антипропагандатор. Джордж Оруел! Това всъщност е ключовата дума, която ще открехне вратата към истината, знанията и любопитството Ви.
Това е гениалният автор на политическия роман „1984”.
Ако не сте го чели, то е време…
Но предварително трябва да знаете, че съдържанието му не е за хора с позитивно мислене. Ако сте такъв, то този роман ще ви депресира. Ще ви натовари психически. Ще загубите тегло, защото ще загубите апетит. Най-малкото ще ви разсее от позитивното мислене.
Ще ви депресира, защото е истински. Всичко, което се казва или премълчава вътре е ставало или ще става. Трябвало е да става…!
Този роман не е и за хора, които не могат да мислят, или по-лошо не обичат да мислят. Ако сте такъв, то със сигурност на 30-тата страница ще го захвърлите с цветуща псувня. Но проблемът ще е много по-голям и ваш, отколкото на автора. Не, той не е луд! Просто е бил от малцината нормални в една лудница. Затова той ти дава избора да бъдеш нормален, когато ще дойде същата лудница…
Това не е и роман за хора, които не обичат. Изобщо необичащите…
Дори да сте всичко обратно на това, което изброих, то пак ще ви е трудно. В началото няма да сте впечатлени. Ще се ядосвате на „маркетолозите”, че са ви продали поредния боклук. И ще съжалявате, че не гледате телевизия в това време. Или не сте в интернет/социалните мрежи.
Но веднъж започнали, постепенно ще спирате за мисловни паузи. Ще се ядосвате, че трябва да чакате. Ще искате да продължите, а няма да можете, защото ще трябва си изясните какво точно е искал да каже автора. Какво не е искал да каже? Ще записвате често заедно с автора. Но ще дописвате често сами. Ще се изнервите от лавината собствени въпроси, възникнали в изморената ви глава. Ще се погнусите от собствения си интелект…
По едно време ще се отпуши този бент и ще прочитате повече страници на опит. А понякога, в най-трудните моменти, просто ще спирате бързо на 3-та страница и ще затваряте книгата. И ще си обещаете – не ще се надявате – утре или другия път да прочетете повече, защо не да довършите книгата. Но едва ли; няма да се случва!
Малко над 300 страници, романът, без да се замисляш, се чете за 2 седмици, преди заспиване. В обратния случай – когато искате да се съизмервате интелектуално с автора, ще ви отнеме поне двойно повече време. А ако искате да се съизмервате със себе си – цял живот.
Когато схванете основната линия на сюжета и мисълта на авторовото повествование, ще се смеете, ще ви обзема страх, или просто ще се молите (нищо, че сте атеист или поне лош вярващ).
Този текст се чете с пълен капацитет на мозъка и душата. Той не те оставя безразличен никога. Ти си или от страната на лошите или от страната на добрите. Ти ще си или Големия брат, или Уинстън Смит. А понякога няма да знаеш кой си/от кои си!?
Твърде вероятно е да се губиш на моменти, дори когато си в пълно съзнание. Твърде вероятно е да искаш да продължиш авторовите мисли и реч. Твърде вероятно е да спориш яростно със същите тези мисли, и със себе си – разбира се.
Твърде вероятно е да искаш да останеш прав, докато четеш. А понякога ще искаш да легнеш или седнеш.
Понякога ще искаш да четеш със затворени очи. Понякога ще искаш да си пуснеш музика. Понякога ще искаш тишина.
Понякога ще забравиш да си пиеш витамините. Но със сигурност ще си набавиш друга химия…
Ще има и моменти, когато ще съжаляваш, че книгата не е по-дълга. Ще съжаляваш, че авторът не е помислил още малко. Ще ти се прииска да го съживиш и поговорите за книгата. За живота, който живееш сега. За миналото, за бъдещето.
Ще искаш да бъдеш и като автора. Ще искаш да имаш неговите болести, за да напишеш същия или дори по-добър роман.
Но няма да искаш единствено да имаш неговата слава…!
Ще разбереш много за себе си и другите. Ще си обясниш живота. Или нищо няма да си обясниш. Ще искаш някой друг да ти го обясни. Ако не успееш, ще започнеш да гледаш на него по друг начин. Красивото ще стане грозно. Грозното – красиво.
Накрая ще искаш да бъдеш глупав. Ако не си – да станеш. Ако си – да продължиш да бъдеш.
Накрая вкуса в устата ти ще стане сладко-метален, както авторът описва живота на героя си.
Както казах в началото ще загубиш апетит. Ще загубиш тегло, надявайки се интелектуалната или морална тежест, която усещаш да те балансира, но уви!
Накрая кръвното ти ще се вдигне или падне.
Накрая ще си малко по-глупав, но и малко по-умен. По-добър, но и по-лош…
Накрая ще искаш да разкажеш.
Накрая ще поискаш да накажат автора.
Накрая ще искаш да си признаеш.
Накрая ще се издадеш.
Накрая ще станеш безразличен, но и щастлив.
Накрая ще се влюбиш в някоя чужда жена и ще правите същото, което прави главния герой със своята неблагодарна любовница. Или просто ще откраднеш някоя красива жена, защото само красотата се краде. А кражбата те държи буден…
Ще станеш по-дързък или по-мекушав.
Ще чакаш или ще те чакат.
Ще започнеш да съдиш, но и ще бъдеш съден.
Ще научиш чужд език.
Или просто ще ти се прииска да посетиш Лондон. Поне Евразия…
Ще запишеш курс по политология.
Ще напуснеш работа.
Ще започнеш да правиш лицеви опори.
Ще отидеш на прегледи в някоя болница.
Накрая ще простиш на родители си и на себе си дори.
Ще се научиш да плуваш.
Но и ще разбереш защо авторитарната власт не обича значението… на думите, на знаците.
Защото когато придадеш значение на дума или знак, той се превръща в символ, на промяна, на жертва, която си струва, на надежда – онази надежда, която не убива.
Ще искаш да гледаш следващия сезон на Биг брадър.
Ще разбереш защо невежеството е сила*,
Защо войната е мир*,
Защо войната е инструмент срещу икономически кризи,
но и средство за агресия срещу масите. Метод за връщане на инициативата в богатата световна каста.
Защо свободата е робство*.
Ще разбереш защо войната спасява повече животи, отколкото може да отнеме.
Ще разбереш, че свободата не е просто интелектуално упражнение, а потребност – осъзната нужда от здравословен живот.
Ще осъзнаеш, че всички сме либерали – и комунисти и капиталисти. Едните искаме свободата като отговорност да направляваме сами живота си, а другите – държавата/колективното да им даде свободата от тази отговорност.
Ще разбереш, че можеш да се променяш.
Ще забележиш, че черното е цвят.
Ще потърсиш снимка на Сталин като млад.
Ще осъзнаеш, че свободата е да казваш истината, когато си най-зле, а робството – да скриваш истината, когато си най-добре.
Ще разбереш, че ако никога не получаваш това, което искаш, си осъден да искаш това, което получаваш. И тук условни присъди няма…
Ще научиш, че в общество, където изборът за по-добър живот се свързва с лотарията, политическите избори се свеждат до онзи политик, който ще ти продаде амулет.
Ще разбереш, че само това, което имаш, никой не може да ти го отнеме, за разлика от това, което нямаш, за което или ще те изпреварят или надвият/убият.
Ще осъзнаеш, че идва момент на нова нормалност в света. Следователно трябва да има нова ненормалност. А рискът е тази нова ненормалност да се окаже вчерашната нормалност…
Ще разбереш, че жените никога не са свободни.
Ще осъзнаеш, че човек не е по-силен (голям) от това, което му се случва. Ако е, значи нищо не му се случва…
Ще разбереш, че благородството е въпрос на лични критерии, а не на ген.
Че ако обичаш някого, просто го обичаш, дори да нямаш какво друго да му дадеш, пак му даваш обич*.
Ще разбереш, че истинските хора не са предани на партия, родина или идея, те са предани един на друг*.
Ще научиш що е затворническа аристокрация*.
Ще разбереш, че когато кубинките започнат да мислят, мозъците замаршируват.
Ще узнаеш що е това череповидно лице*,
Що е партиен интелигент*.
Ще узнаеш, че ако всички са срещу теб, имаш голямо основание да казваш истината. Но още по-голямо основание имаш, ако всички са с теб…!
Ще осъзнаеш, че когато не можем да опознаем другите, ги мразим или обичаме. За което са си виновни само те…
Ще разбереш защо пред болката няма герои*.
Ще разбереш, че в униформата няма честност, зад нея не се крие чест.
Ще си спомниш всичко, което ще ти се случи,
Ще разбереш защо интелигентността ти не трябва да пада под обичайното си равнище*,
Ще разбереш какво е двумисъл*.
Ще разбереш, че миналото съществува само в документите и съзнанието на хората, затова толкова лесно може да се изменя, колкото лесно се убие здравия разсъдък*.
Ще разбереш защо само дисциплинираният разум може да прозре действителността*.
Ще разбереш що е малцинство/множество от един човек.
Ще разбереш, че нищо не ти принадлежи, освен няколкото кубически сантиметра в черепа*,
И пак накрая ще се запиташ дали е възможно някога хората да спрат да искат свобода.
Ще осъзнаеш, че тоталитаризмът е фетиш за подреденост и полицейската държава означава преди всичко подредена държава…
Може би ще се позачудиш какво означава буквата F – свобода или фейсбук?
Ще потърсиш допълнителна информация в Гугъл за автора.
Ще си обещаеш,че след време пак ще прочетеш книгата и този път ще си с разума си.
Ще осъзнаеш, че ако доброволно мразиш някого, то неминуемо ще дойде ден, когато насила ще започнеш да го обичаш. И тази любов ще е вечна…
Ще осъзнаеш, че най-хубавите книги ти казват това, което ти самият вече знаеш*.
Ще осъзнаеш, че йерархическото общество е възможно само върху основата на бедността и невежеството*.
Ще осъзнаеш, че за да видиш това, което се случва пред носа ти, трябва отчаяна борба*.
Ще осъзнаеш, че хората могат да са щастливи, само ако не поставят щастието като цел на живота си*.
Ще разбереш, че тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки*.
Ще разбереш, че ако спазваш малките правила, можеш да нарушаваш големите*.
Ще научиш що е то комунистическа синергия (2+2=5; да изпълним 5-та за 4 години)*.
Ще разбереш, че всички сме равни, но някои са по-равни*.
Ще разбереш, че човек не се нуждае толкова от обич, колкото от разбиране*.
Ще научиш каква е разликата между Инквизицията, тоталитарните режими и модерната диктатура.
Ще разбереш какво означава да съществуваш (нито един друг твърд предмет не може да заеме същото място във Вселената едновременно с теб*).
Ще чуеш и научиш що е солипсизъм.
Ще се замислиш дали омразата е по-източителна от любовта*.
Ще осъзнаеш, че можеш да властваш само над този, който има, за разлика от тези, които нямат,
Че властта както (и любовта) корумпира само онези, които вярват, че я заслужават,
Ще разбереш защо властта, основана на омраза ще пребъде…, докато не започнеш да мразиш себе си. Тогава ще победиш властта, но не и омразата…
Ще установиш, че няма добро, има несподелено зло!
Ще разбереш какво означава да си доволен от самотата си.
Ще осъзнаеш, че истинският живот означава всичко онова, което съществува извън теб и твоето светоусещане/светоосъзнаване, да ти се случва (или е – да осъзнаеш, че има и друг живот извън този, който е в твоето съзнание и представи).
Ще осъзнаеш, че тази книга трябва да бъде изгаряна, както са правили навремето фашистите в Германия с класиците.
Ще усетиш, че трябва да я прочетеш отново, но никога преди да създадеш свое семейство.
Ще се запиташ какво става в свят, в който прошката не действа.
Ще научиш, че ако обичаш живота, то обичаш Бог (Големият брат) само наполовина.
Ще разбереш що е наивност – да се чувстваш виновен, когато мислиш, че си прав… или поне да се мислиш за виновен, когато се чувстваш прав?
Ще осъзнаеш, че не е безстрашен този, който игнорира страха си, а този който знае как да отстрани последствията от реализирането на страха. Твърде много са безразличните, твърде малко са безстрашните.
Ще си припомниш, че лъжата е съвкупност от предполагаеми истини.
Ще осъзнаеш що е истинската свобода – ако цял живот си свикнал да гледаш хоризонтални линии, и когато трябва да погледнеш вертикални, то да виждаш всъщност решетки.
Ще разбереш, че хората искат да владеят или да бъдат закриляни, но никога да бъдат владяни,
Ще осъзнаеш, че старостта има достойнства, заради които си струва да умреш?
Ще осъзнаеш, че трябва да направиш така живота си, че да оставиш най-хубавото за накрая…
И т.н. и т.н.
Заб: Сложената звездичка (*) обозначава мисли и термини на автора на книгата.

*
„Шиши”! Това е ключовата дума за истината (поне за БГ), разкриваща се с друга емблематична творба на Ерик Артър Блеър – „Фермата на животните”.
Мразя, а и съветвам читателите (ако ще да мразят) да се стремят да мразят, когато се напада (обсъжда) човек и неговите физически недъзи, а не принципите на съществуването му например. Някой го е казал, че умните хора обсъждат идеи, а глупавите – други хора. По тази причина, споменавайки израза-парола „Шиши”, първоначално в много от читателите ще се създаде впечатлението/усещането за човешка простота, че искам приоритетно да унижа човекът, зад този псевдоним/нарицателно име, ненамирайки други аргументи. Неискайки да обсъждам идеи? Неспособен да мисля за по-големи неща, но с успокоена просташка душа. Тъкмо обратно. А и случайни неща и хора има, но никога такива без причина…
Да не разбираш/забравяш причините носи много по-голямо зло от самото негативно проявление/ефект и последица от тях!
Прочитайки „Фермата на животните” оставаш със смесени мисли и възприятия. И никога равнодушен. Все по-близо до нашата реалност, идеята, която прозира зад този британски разказ, е свързана с едно въстание. В него неравноправните животни се изправят срещу тираните си – човеците. С дружни усилия заробените успяват да вземат (да си върнат обратно) властта в свои ръце, мечтаейки за свободата. Онази свобода, както си я представяли. Онази, която не убива! Но както се случва при свободата, тази реална свобода в ръцете ни придобива други/различни очертания, характеристики и проекции.
Става така, че в новото общество на свободни животни, прасетата налагат своята диктатура (пардон – идеята и принципите на свободното общество). Те определят правилата и отношенията (морала) в новото общество. А защо точно прасетата? Според автора, те са най-умните от всички животни. Съответно ролята по управлението на новите обществени отношения, организация и свободата като цяло се пада на най-умните (както винаги е било!) от всички членове. А на другите, по-глупави членове, се пада ролята на поклоници и работници!
Но сред властовия елит на животните също има борба, досущ като при човешките общества. И тази борба е спечелена все пак от прасето Наполеон. Използвайки множество трикове на манипулация, агитация, пропаганда и диктатура той успява да озурпира и управлява еднолично дълго време новото свободно общество на животните.
Толкова дълго, че накрая се изправя на двата си задни крака, облича дрехите им, слага властовите атрибути и символи на изгонените хора-диктатори и започва да се отъждествява с човеците. Накрая хора и прасета по нищо не се различават! Може би само по това, че едните управляват хора, а другите – животни. Но и тук е малко съмнително дали има разлика!
Днес (както е било и както и предстои), нашият човешки български живот може да се каже се развива по оруелски сценарий (текст). Няма как, след като осъзнаваме, че имаме диктатори. Различавайки ги ясно, им сложихме имена като „Шиши”, „Тиква” и т.н., признавайки собствената си глупост, а и безсилие! Безспорно днес се управляваме демократично от най-умните сред нас животни…, изправени на два крака! Какво от това? Какво следва?

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: