Posted by: rq85 | ноември 26, 2016

Къде е социално приемливата граница на корупция в областта на изграждането на стратегическа инфраструктура?

Неолибералната икономическа идея, намираща израз в т.нар. „Вашингтонски консенсус” предписва/допуска една държава (по-специално развиваща се икономика с кризисно/догонващо развитие) да разходва публични средства приоритетно за образование, здравеопазване и инфраструктура. Оставяйки настрана въпроса какво инвестира държавата ни в първите два сектора през последните 26 години, днес е видно, че инфраструктурата е била обект на съществени държавни инвестиции. Под инфраструктура имам предвид транспортната инфраструктура (пътища, тунели, мостове, летища, пристанища и др.), тъй като общоприетият термин включва още производствена, социална, военна, информационна инфраструктура и т.н.
Фокусирайки обектива на нашето любопитство, то безпристрастната статистика показва, че до 1990 г. са завършени 273 км магистрални пътища. В следващите 16 години до влизането на страната в ЕС през януари 2007 г. са построени още около 150 км. От 1973 до 2007 г. основен източник на финансиране е държавният бюджет, включително и чрез външни заеми, а след това – предприсъединителните и структурните фондове на ЕС.
Към есента на 2016 г. в експлоатация са 776,87 км, а 23,6 км са в строеж.
Графика 1. Дължина на пътните магистрали от 1995 до есента на 2015 г.
magistrali
Изт: АПИ
Т.е. спрямо 2006 г. за 10 години магистралите като дължина са се удвоили. За последните 10 години са се построили толкова магистрали, колкото за всички години преди това стопанството и обществото е успяло да отдели нужните средства и изгради! Положителна сама по себе си закономерност, тя може да се оцени нееднозначно! Оставяме настрана данните за жп магистралите и другите елементи от транспортната инфраструктура, където също се инвестираха доста средства.
Повдигам тази тема и отличавам този факт по две причини.
Първо, това е един от малкото примери за добре изпълена национална програма-цел, в която участват няколко правителства (от графиката е видно, че правителството на ГЕРБ е допринесло най-много за изпълнението на тази цел).
Второ, „асфалтът не се яде”, както стана нарицателно да се казва у нас покрай тази активна държавна политика в сектора, но емпирично е доказано (изследване на МВФ – http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2014/02/pdf/c3.pdf), че увеличаването на държавните инвестиции в инфраструктура с 1% от БВП (Брутен вътрешен продукт) в развиващите се страни (в чиято група е и България) води до нарастване на БВП в следващите 4 години със сума между 0,7 и 1,7%.
За съжаление, когато са намесени европейски пари и строителство на пътища, в общественото съзнание изниква въпроса за корупцията. С времето, когато икономиката започне да носи позитивни ефекти, видими и усетими за населението и целия роден бизнес, този въпрос ще отпадне от дневния ред на обществото. Но днес този сектор и национален приоритет продължава да се асоциира, както казахме, с корупционни практики. Разбира се, трудно доказуеми реалните размери на корупцията по линия на строителството на пътища, на база разполагаемата статистика за БВП и посочената зависимост между инвестиции и БВП, все пак можем да изчислим за следващите 4 години, когато изтича действието на следващия и последен програмен период (2014-2020) на европейските средства, какъв е потенциала на корупцията. Това ще ни покаже мащаба на корупцията в строителния бранш. За целта, допускайки, че по-голям дял от публичните инвестиции отиват към изграждането на инфраструктура, първо ще изчислим с колко ще порасне номинално икономиката в периода от 2017-2020 г. Приемаме, че за този период прогнозно икономиката ще расте с 3,5% всяка година (средногодишният темп на номинален ръст на БВП за предходните 5 години (от 2011/2010) бе 3,49%). На следващ етап ще приемем, че всеки 1% инвестиции в инфраструктура ще донесе максималните 1,7% (от изследването на МВФ) сумарно ръст на БВП през следващите 4 години, като ще разделим поравно между тези 4 години ръста (т.е. 0,42% за всяка година).
Резултатът от допусканията и изчисленията е видим на графика 2, като излиза, че до края на 2020 г. публичните инвестиции в инфраструктура ще допренесат за 1,6 млрд. лева към БВП на страната (0,19 млрд.евро – 2017; 0,20-2018; 0,21 – 2019; 0,22 – 2020). Именно в рамките на тези милиард и шестстотин прогнозираме че ще „преживява и се развива” строителния клон на общата корупция, генерирана по линия на националните/европейските публични инвестиции поне до 2020 г.
Към днешна дата, поради много фактори, обществото ни не е успяло да създаде ефективните институционални, та дори и граждански механизми за превенция и противопоставяне на корупцията, която по-много международни оценки и анализи е на едно твърде високо ниво за страна, претендираща да е уредена, и която генерално е пречка пред бъдещето й. В такива условия сякаш обществото не може да направи нищо повече освен да търпи, докато успее да изгради тези механизми. Въпросът е има ли граница търпението на едно неспособно общество и къде е тя? В този смисъл, какви размери на корупцията са социално приемливи и какви не?
Графика 2. Прогнозен номинален БВП на България за периода 2016-2020 г. (с изменението на база инвестиции в инфраструктура)
gdp-magistrali
Изт: НСИ, Авторски изчисления
На база изведените съждения, факти и обективни изчисления, съм на мнение, че корупцията в строителния бранш, която ограбва, но все пак е „социално допустима”, е в рамките на 1,6 млрд. лева. Това е сумата, с която този бранш ще допринесе към общия национален продукт в следващите 4 години, ако разбира се, умее да работи с добавена стойност (успее да усвои допълнителното увеличение на публичните инвестиции). И тъй като това е негов принос, „наградата” му се полага. Това е мащабът, в който трябва да се помести тази корупция, с която обществото не може да се справи. Това е „горната граница на социално допустимата (приемлива) корупция”.
Всичко над това число пряко ограбва обществото, защото влизаме в състояние, където корумпираният сектор изземва нечии чужд секторен продукт (награда) и търпимостта трябва да е нулева, което от своя страна трябва да динамизира създаването на механизми за защита интереса на обществото.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: