Posted by: rq85 | октомври 29, 2016

За истината изобщо и манипулацията в социалните медии

Винаги търсим чуждото мнение, когато имаме проблем – той е обективен (когато трябва да получим информация или знание, с които да се ориентираме в дадена сложна външна ситуация, т.е. да го решим) или субективен (когато имаме вътрешна потребност да се измерваме с другите; или просто да разберем какво знаем за света). И колкото повече обективни проблеми решиме, толкова по-голяма става вярата в знанието/информацията и носителя/източника им. Съответно, като следствие търсенето на последните расте.
При субективните проблеми (вътрешен проблем, изискващ външно решение), нещата стоят по различен начин. Там полученото знание/информация или ще затвърди вярата в собствените умения и знания, или ще даде импулс за развитие, или ще ни подкопае вярата в нас самите. Но тях ще ги оставим настрана за момента, за друг път.
Нека се концентрираме върху обективната нужда от решаване на проблемите чрез информация и знания, получени от външни източници и носители (външен проблем изискващ външно решение).
В едно общество има индивиди, които се открояват над множеството, съобразно физически или интелектуални дадености/способности. Когато тези способности бъдат доказани в практиката на множеството, то притежателите им стават/ се приемат от всички за лидери. Физическите лидери притежават физически дадености, които в кризисни ситуации биват лесно разпознаваеми като достатъчни, за да решат даден обществен проблем и в почти 100% от случаите го правят. Лидерите, които се доказват чрез интелекта и тезите си в една кризисна ситуация също биват разпознаваеми. Но докато при „физическите битки” може да има краен победител, то при интелектуалните победителите могат да са много или най-малкото да няма победен. Освен това, докато при физическите битки признаването е на първично широко ниво, то при „интелектуалните битки” признаването обикновено става от тясна общност от мислещи хора (защото мислещите с добавена стойност са малцинство по правило!). И последно, докато физическите данни се забелязват/изпъкват, то интелектуалните – не. Първите са високи и силни индивиди, вторите – може и ниски и не винаги силни.
Интелектуалните лидери могат да бъдат писателите, философи, учени, хора на изкуството, общественици и т.н. По тях едно общество се ориентира в кризисните моменти (защото те показват пътя/изхода), а индивидът да живее изобщо. Те са тълкователите на живота – на онова, което ни/ти се случва, и на онова, което не ни/ти се случва.
Тези, вторите, се наричат opinion leaders и предлагат/излагат свои виждания и идеи, тези и концепции, стратегии и визии как да се развива даде индивид, общество, процес, организация и т.н. Техните източници на мъдрост са както поколенията преди тях (непознати и непроверени (защото има и opinion leaders, които не биват признати приживе) или познати проверени в битки opinion leaders), но и вътрешната им способност да обработват с добавена стойност прочетеното, видяното, преживяното. Някой път те са наричани от другите „гении”, защото способността им за обработване на информацията няма логическо обяснение и научно доказване. Или това са просто хора, които прекарват повече време в мисъл, наблюдение и опити.
В дигиталната и информационна ера тези opinion leaders могат да бъдат все по-често (да не кажем преобладаващо) намерени в социалните мрежи и медии. Или по-скоро, все по-често търсенето на подобен интелектуален продукт се извършва в социалните медии. За добро или зло, те са там и излагат своите интелектуални продукти на пазара на мнения и идеи. Често ги пускат в конкурентния пазар, като ги продават или просто подаряват. Пускат ги и на монополния пазар на мнения и пак ги продават, но трудно ги подаряват, защото, по правило, на този пазар овъзмездяването на жертвата е по-високо оценено. Най-вече в пари.
Но социалните медии като фейсбук например имат своите специфики и особености като пазар на идеи и мнения. А именно доказването на истинността и оригиналността на тезите? Някои индивиди биват естествено приемани за opinion leaders, защото са се доказали в полето/пазара на идеи, собственост на традиционните медии (печатни, електронни, онлайн). Така, техните публикации в социалната мрежа съвсем естествено са харесвани и се радват на одобрение от множеството, което присъства в същата мрежа/пазар. Има обаче и „незнайни”, неформални opinion leaders в тази среда. И те са много повече на този пазар на идеи. И това му е хубавото на подобни социални платформи като фейсбук. Те са като че ли по-демократични и представителни! Там всеки със свежа мисъл и оригиналност, уникален поглед и теза може да намери своята цена/своята награда. И повече хора могат да решат обективните си проблеми. Но пак, повече от всичко, стои въпроса за истинността и оригиналността на тезите. На такъв пазар много по-трудно можеш да защитиш интелектуалния си продукт. И съответно много по-лесно можеш да бъдеш манипулиран! Бивайки манипулиран – първо няма да си решиш проблемите, а ще ги увеличиш. И второ – ще решиш проблемите на манипулатора (затова и манипулаторите, винаги когато имат проблем, започват да оперират на пазара на истината).
Така стигаме до друга интересна особеност.
Т.е. в случаите, когато търсим да си решим обективните си проблеми чрез знанието и докато търсим, винаги решаваме и проблема за Истината изобщо. Търсим „истината, която ни решава проблемите”, но и „истината кой я казва” винаги, когато се появи проблем. Защото истината носи лидерите, а лидерите носят истината, но и неистината. Когато някой иска да решава проблемите на другите, т.е. да казва истината, то той трябва и да бъде признат от субектите с проблеми. Успявайки в тази задача, след това може да създава и неистини. Това е продукт/сила, която се котира по-високо от истината и се купува на висока цена от хора/група със специални интереси.
Споменавайки толкова често думите „истина” и „неистина”, е повече от справедливо и целесъобразно да бъдат дефинирани, иначе читателят ще се загуби в логиката на настоящия опит за философски анализ на темата за истината в медиите (модерните/социалните/алтернативните).

Истина – нещо, което съществува и решава даден проблем. Обикновено съществува без да е открито от никого. Затова трябва да има (да се разкрие) информацията за него (обективизъм- нуждата от истина е обективна и не търпи субективен избор дали да се разкрие или не) или съответно да се скрие (субективизъм-индивиди се борят да скрият истината, с което ще придобият власт над търсещите истина/решение хора с проблеми). Ако не е открита информацията, то и никога няма да бъде допуснато да бъде се проверят тезите на носителя й в практиката (в разрешаването на дадена криза/проблем). Тогава кризата се разраства и властва. Тогава се създават и условията за производство и предлагане на неистината. Онова, което се продава скъпо от лъжливите лидери на хората със специални интереси.
Но истината е и онова, което трябва да се провери и признае от всички, както вече загатнахме. Нейният носител (истинският лидер) трябва да може да се докаже. Тогава имаме Истината изобщо (цялата истина). След като има информация, то трябва да има повод неговите лидерски качества да се проверят в практиката. Ако е скрита умишлено информация от публиката, то при даден повод (криза/проблем) този факт ще бъде осветен (има все пак хора с обективни проблеми, които търсят различни източници на решение и на различни пазари на идеи, а и постоянно възникват проблеми). Затова пак се намесва субективизма и създава максимално повече „изкуствени поводи”, в които крадеца да бъде изкаран светец/лидер.

След тези пояснения, е време за конкретиката.

Бих описал/обяснил този пазар/среда/поле на взаимоотношения с една проста таблица/матрица.

В квадрант 1 се намира opinion leader, който ползва чужди мисли и тези (краде ги изцяло от други членове на фейсбук или от книги/ел. и хартиени източници), но публиката му вярва/припознава го като лидер. Вярва му (парадоксално!), защото първо той не се страхува да краде и второ публиката не чете достатъчно, за да попадне на същите тези идеи и мнения, което би разоблечило крадеца и ореолът му би паднал. Важно е че самите откраднати знания и информaция решават проблеми, което допълнително кара аудиторията да не се интересува от истинността им. Почти всички (но не всички!) индивиди ги проверяват в практиката. Когато публиката чете и е образована, то квадрант 1 се премества в ситуацията на квадрант 3. Там лъже-лидерите са разобличени. В квадрант 2 имаме оригинални мисли и идеи, които добавят стойност към обществото (през дебата и публичния дневен ред по важен проблем). Носителят им е признат за лидер от всички (всички са проверили информацията-истината). А публиката е достатъчно информирана и образована. Ценността/добавената стойност за обществото е оригинално/непознато дотогава мнение/визия/теза, която решава дадена криза/проблем/въпрос. Тази оригинална теза/мнение, може да е собствена или чужда. Носителят им стига до своето мнение чрез способността си да обработва с добавена стойност минала/чужда информация (способността си да създава нови тези и мисли). Или стига до чуждото оригинално мнение чрез способността си да се организира/намира време за самообразоване и прочитане на чужди оригинални мнения. Лидерството се явява наградата, че може да мисли върху важните обществени проблеми от една страна, но и от друга, че „смила” голям обем информация за другите/вместо другите. Спестявайки им време, осигурявайки им работещо знание/информация и т.н. Когато образованата и информирана публика започва да не вярва (а на по-късен етап отхвърля!) на тезите на opinion leaders, то квадрант 1 се премества в състоянието на квадрант 4, където се намира „най-ожесточеното бойно поле за истината, за истината изобщо”!

fb-manipulation-matrix

Това е добър повод да разгледаме и феномена „манипулация” на този пазар. С това и ще се изчисти основната теза на този философски казус. В квадрант 1 може да се приеме, че манипулацията на общественото мнение е в максимални граници, тъй като се ползват първо крадени тези. А когато тези тези се използват за определена цел (двете неща са много близки – ако си способен да крадеш, то си способен и да използваш едностранно дадена теза в собствен интерес или нечии други тесни интереси срещу материална награда), то манипулацията е максимална. Това, което потвърждава изведеното равенство (М=мах) е фактът, че публиката приема за лидер (opinion leader) индивид, който ползва чужди/крадени тези. Когато обществото е неграмотно; лишено от достъп на информация или просто го мързи да търси истината (да чете книги и др. източници), т.е. състояние в И=0, то М=мах. Ако пък епигон, вземе че стане прозрачен и каже каква му е целта и от кого краде тези и мнения (И=мах), то той ще загуби привилегиите си на opinion leader. Затова последният няма стимул да го прави. Често и тези лъжливи лидери си купуват или компрометират истински opinion leaders, които да свидетелстват за техните качества (бих нарекъл opinion leader enhancement) и да се утвърдят в публиката като лидери.
В квадрант 2 може да се приеме, че манипулацията е нулева или близо до нулата. Първо, тезите са предложени на пазара на идеи от техния създател/производител или най-малкото оправомощен представител на чужди оригинални тези (когато цитираме авторите и източниците). и тук двете неща са свързани – ако можеш да създаваш оригинални идеи и тези, то ти ще можеш и да пренасяш/предаваш такива на други автори, като официално ги декларираш, като чужди. Но и тук имаме липса на информация. Да, истинският лидер ще каже какво е ползвал/чел от другите автори/лидери (състояние в И>0), но неговите изведени и предложени на пазара мисли, никой няма да е в състояние да провери дали са оригинално негови, ако имаме: неграмотност, липса на достъп до информация; мързел да се чете и търси истината (И=0).
Т.е. в обобщение, ако И=мах, то М=0, няма да съществуват лъжливи opinion leaders, и ще останат истинските opinion leaders. Затова последните имат нужда/пряк интерес да разширяват информационната база на обществото и прозрачността. А първите – не! Обратно, те имат пряк интерес да стесняват инф. база и прозрачността.
Квадрант 3 е състояние, при което публиката има максимална информация (И=мах). При него няма неграмотно население (поне е в по-малка степен); наличие на достъп до информация; личен стремеж да се търси истината (да чете книги и др. източници). Тогава, каквито и тези да излизат от един opinion leader, ако са умишлено грешни, биват отхвърляни или поне лидерът разобличен като крадец (ако са верни, т.е. решават проблеми). В такива условия критиката (обществения дебат), но аргументираната и информацията побеждават манипулацията (М=0).
Квадрант 4 е специфично пресечно място, при което един лидер с оригинални тези не е приеман от публиката. Това е най-особеното място на матрицата. В първи квадрант обществото е манипулирано от лъже-лидери поради липса на информация или мързел на същото това общество. Тогава все още се казват истини, които решават обществените проблеми/кризи. Колкото повече се задържи това положение, лъже-крадците се изкушават да започнат да разпространяват неистини срещу награда в полза на определени кръгове със специални интереси. Този процес се прекъсва, когато мързелът си отиде и/или информационната база на обществото се разшири. Тогава лъже-лидерите се отхвърлят (квадрант 3) и мястото им се заема от истински лидери на мнение, които решават проблеми и не се изкушават да казват неистини. Тогава се преместваме в крадрант 2. Но стигаме и до квадрант 4. Защо? Тогава индивида/обществото ще загуби най-много, защото ще отхвърля истинските лидери с истините им, които решават проблеми. Има отхвърляне на лидерството като цяло или отхвърляне на сегашните лидери? Дали, защото проблемите вече изискват друг тип лидери на мнение (ако истините вече не работят) или сме позволили И=0 (което значеше липса на информация; мързел да се чете; неграмотно население). Или всичко се подлага на жестока блокираща критика, защото имаме все повече истински opinion leaders? Или пък точно обратно – няма истинско критическо мислене и лидерите са оставени да лидерстват. Тази безгранична власт ги заслепява и започват да дават все по-грешни решения/информация на проблемите. Колко време може един индивид/общество с обективни проблеми да издържи в състояние на квадрант 4?
И това ли е всъщност манипулацията – да повярваш на лъжливи лидери, които доставят до един момент истина (която върши работа, но не е проверена от максимално повече хора) или се оставяш да те накарат да се откажеш от проверената/цялата истина (информацията, която решава проблемите ти/ни) и нейните носители (opinion leaders)? Как да се противоставим на такъв вид манипулация?

В кой квадрант бихте сложили написаното дотук?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: