Posted by: rq85 | октомври 11, 2016

Силата на единицата по пътищата

Казват, че от един човек нищо не зависи (особено в България) или че никой не може сам да оправи държавата. Сякаш искайки да избягаме от миналото, когато един решаваше за всички. Ако се замислим е така, и по това можем да съдим в много ежедневни ситуации. Но пресичайки една оживена и голяма улица в София, осъзнах, че един човек (независимо от положението, идеите, потеклото, религията, убежденията му), стъпил на пешеходната пътека, може да накара колите да спрат. Може да накара луксозни, големи, скъпи коли, да спрат. Може да накара умните им, богати, красиви, известни или силни собственици да спрат. Всъщност може да накара всички да спрат без изключение – скъпи-евтини; бързи-бавни; големи-малки коли; известни-обикновени; богати-бедни; умни-прости хора. Именно в такива ситуации различните стават еднакви. В тези моменти те се подчиняват на правилата. И става така че е нужно само един човек, за да изравни хората, независимо от техния социален статус и положение. Само един човек може да накара всички да бъдат равни. Т.е., ако натрапчиво чуваме, че никой не може сам да оправи страната, то това е глас на безправен човек – на човек, неприемащ правилата или пък на човек, обезверен от институционалната немощ. Във всеки случай става въпрос за правила. Само и единствено за правила. Ако има такива, тази държава може да се оправи и от един човек – аз-ти-той; този-онзи; тук-там; долу- горе! Но същественият въпрос е кой да е той. Дали той да е онзи нависоко или да е всеки един, стъпал на зебрата. В първия случай се връщаме към авторитаризъм. Затова и авторитарните режими държат на правилата! Във втория – приемаме отговорността, че сме поводът правилата да се спазват. Затова и либералните режими държат на отговорността.
Иначе в едно общество без правила (в смисъла на неспазване на установените правила), може да има два сценария:
1/една от колите да блъсне пресичащия пешеходец (без значение от соц. статус и на двамата). Другите просто ще заобиколят инцидента и ще преминат през пешеходната пътека, без да нарушават правилата (защото формално вече няма пешеходец на зебрата!). Евентуално този, който блъска пешеходеца ще бъде задържан, но после освободен от съд, подчиняващ се на общите правила (т.е. неправила). Тогава индивидът няма значение. Няма да промени нищо.
2/да има повече от един пешеходец – като колите, нарушавайки правилата ще блъснат всички, пресичащи на пътеката, т.е. ще имаме множество инциденти. Тогава неспазването на правилата ще е масово и затова явно! Тогава ще е трудно съда да бъде себе си, и ще трябва да измени на нрава си. Тогава груповото наказание ще съответства на общата жертва.
Затова в общества без правила, установяването и спазването на правилата ще става при масови случаи и жертва на повече от един индивид. Затова жертвите в България са толкова много. Което поне показва, че сме тръгнали към правовата държава. А в правовите държави, един човек (и то на улицата) освен, че гарантира правилата, той е в състояние да променя средата.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: