Posted by: rq85 | август 27, 2016

Справедливостта и избора у нас

Днес видях пореден болен човек (за съжаление тежко болен), който проси и се издразних защо толкова несправедливост срещаме у нас. Защо този човек не получава това, от което има потребност (лечение), а трябва да се мъчи. Защо няма институции (обществените структури, които съществуват, за да задоволяват човешките потребности), а се очаква отново хората поединично да се спасяват. Да се разчита на индивидите-институции. В случая, човекът сам искаше да се погрижи за себе си, разчитайки на отделни хора-институции. Ако все пак потърсим обяснение на въпроса, болшинството ще намери причините асоциативно (почти по дефолт) в ограбената държава, ограбените оскутели хора, корумпираната и ограбена здравна система и т.н., т.е. все несправедливост. В последствие се замислих и за безсилието си!
В силата ми бе просто да помисля повече. Стигнах до тези съждения и извод, като се извинявам за обобщенията!
В една крайно несправедлива система/държава, само гневът е справедлив. И тъй като е справедлив, толкова повече води до изтъпления на човешката душа, които са трудно наказуеми. Колкото по-трудно наказуеми са, поради своята справедливост (или човешка алчност на представляващите съда), толкова повече стават. Колкото повече стават, толкова по-несправедливо стои системата/държавата в дългосрочен план. Изходът от този омагьосан кръг е или да има/да се изградят силни и некорумпирани съдилища или да има/създаде и стимулира разум (доброволната принуда/самопринуда, която аз наричам Сила, насилствената принуда се нарича Власт), който да преобразува справедливия гняв в добродетел, а не в престъпления (най-често срещу общността/другите хора). За целта трябва силно образование, култура и спорт. Тези три неща създават апарат на духа, който произвежда разум. Разум, който извежда системата по пътя на справедливото (балансирано/отговорно-разбирай свободно) развитие. За това какво аз разбирам под отговорно/свободно общество/система – някой друг път!
Разбира се, този избор не е толкова лесен, предопределен, или пък постижим. Само крайният резултат е ясен, т.е. целта, която искаме да постигнем. И тя е да постигнем справедливост. Неясното е как да се постигне. И тъй като става дума за справедливост, той винаги е пречупен през човека. В случая, изборът е дали през съдебната система или през образованието/културата/спорта, т.е. дали през принуда или самопринуда (Власт или Сила).
От една страна той е икономически обусловен, следователно измерим и лесен. Просто кое ще струва по-малко? Да се подобри образователната система или съдебната. Това е рационалният избор на ниво държава/система.
Има и друг избор. Сякаш рационален избор на морално (индивидуално) ниво. Дали да се използва принуда или да се разчита на капацитета на самопринудата. Дали да има обективен/външен фактор, който да спира (разбирай наказва, като даде път на Властта) всеки, който извършва престъпления срещу хората на базата на своя справедлив гняв или да разчитаме на вътрешния/субективен фактор, който да възпира (разбирай да награждава, като даде път на Силата му) този, който извършва престъпление срещу другите, на базата на същия този справедлив гняв. Тук не можем да измерим кое е по-евтино и да изберем лесно. Всичко зависи от това дали аз притежавам/другите притежават Сила, дали аз се поддавам/другите се поддават на Власт; колко дълго ще я имам/имат, колко дълго ще се поддавам/поддават.
Но… в крайна сметка има и още. Всичко се свежда до избора дали да наказваш човешката природа (да търси справедливост/да е алчен, чиято алчност се задоволява с корумция) или да не я наказваш/ще я стимулираш. Ще я накажеш, приемайки, че в човешката природа е човек да е справедлив/свободен-в смисъла на горното ми съждение, като избереш да финансираш образователна система и стимулираш разума на хората (самопринудата/Силата). Няма да я наказваш, приемайки, че в човешката природа е човек да е справедлив/свободен, ако финансираш съдебната система и стимулираш външната принуда/Властта.
Ако не приемаш, обаче, че в човешката природа е да се търси справедливост и човек да е алчен/корумпиран, то по-вероятно е да накажеш човешката природа, като финансираш съдебната система и стимулираш Властта, а да я стимулираш, като финансираш образованието/културата/спорта, т.е. стимулираш самопринудата (Силата). Тук обаче има опасност, ако хората не осъзнаят Силата си, през периода на стимул, да финансираш/стимулираш страха на индивида, криещ се зад и самопроизвеждащ се от една култивирана интелектуална доброта.
Т.е. изборът не е лесен. Не е лесно да избираш дали да се замисляш върху поредната несправедливост или просто да не мислиш. Не е лесно да избереш да даваш част от парите си на държавата, с която тя да изгради необходимите институции или да доплащаш пак от себе си, когато тези институции липсват. Не е лесно да избираш да дадеш властта на тези, които са опиянени от Властта, вместо на тези, които са смирени от самопринудата (Силата). Не е лесно да избираш да вярваш или не, че тези, на които даваш власт, правят разлика между Власт и Сила. Т.е. не е лесно да живееш с последствията от избора си, нито от избора на другите, най-малко пък с избора, който даваш на другите…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: