Posted by: rq85 | юли 18, 2016

По-конкурентоспособни или по-бедни?

От МOVE.BG, публикувана на 18 юли

Тази публикация е обща разработка на Център за икономически стратегии и конкурентоспособност и MOVE.BG

България е изправена пред почти незабележим избор: или ще повишаваме експортния си потенциал и конкурентоспособност на световните пазари, или ще увеличаваме външния си дълг до момент, в който тази възможност бъде изчерпана и ще трябва да приемем по-нисък стандарт на живот. Този избор е почти незабележим, поради това, че основните макроиндикатори на страната са привидно стабилни: БВП се покачва с 3% през 2015, инфлация няма, а безработицата се понижава от 11,8% до 10% за последните две години. Единственият макроикономически индикатор, който осветлява този избор, е държавният и държавно гарантиран дълг, който се е удвоил спрямо нивата си от 2011, когато беше 12,8 млрд. лева, като днес достига 23,4 млрд. лева.

За да вникнем в икономическата реалност зад тези макро индикатори, Центърът за икономически стратегии и конкурентоспособност и MOVE.BG изработихме микроикономически анализ, базиран на всички 300 хил. компании в България. На базата на този анализ установихме, че ако днес спрем да се финансираме чрез заеми и европейски субсидии, България ще загуби 25% от своята икономика. От друга страна, ако вдигнем средната продуктивност на фирмите ни с експортен потенциал до нивото на най-добрите 10% от българските фирми във всеки сектор, България ще има позитивен и стабилен икономически растеж, без да разчита на заеми и евросубсидии.

За последните няколко години незабележимо сме се превърнали в страна, която разчита на външни заеми и европейски субсидии за 1/4 от икономиката си. Добрата новина е, че за да обърнем този тенденция, не е необходимо да достигнем световни примери за успех, а е достатъчно да почерпим опит от достиженията на най-добрите компании с експортен потенциал в България и да се опитаме да покачим средното ниво на останалите до техните резултати. Как това може да се случи е големият въпрос. Като начало трябва да осъзнаем, че увеличаване на експортния ни потенциал трябва да е най-големият ни приоритет днес, наред със споделяне и заимстване на добри практики от успешните ни фирми по индустрии.

Икономическият ръст на една страна с малка отворена икономика зависи главно от износа на стоки и услуги и/или от привличане на външни капитали под формата на чужди инвестиции, заеми или субсидии. България е пример за такава икономика, където размерът на вътрешния пазар е сравнително малък, а достъпът на български фирми в чужди пазари е почти неограничен. Повишаването на конкурентоспособността и стандартът на живот зависи от фирмите, конкуриращи се на световните пазари. Тези български фирми са ключът към устойчивото икономическо развитие на България. Затова и фокусът на проведения анализ е върху експортно ориентираните сектори.

Направените симулационни модели много ясно ни показаха какво би се случило с българската икономика, ако експортно ориентираните фирми във всеки един отделен сектор постигнат нивата на производителност на най-добре представящите се от въпросния сектор, независимо от размера на предприятието. Не става въпрос дори и за сравняване с производителността на сходни сектори на европейско или световно ниво, а на национално.

Прочитът на данните сектор по сектор ни позволи да придобием представа и какво би се случило с икономиката на България, съответно и със стандарта ни на живот, ако ги нямаше европейските структурни фондове и външното финансиране чрез заеми, основна част от които са насочени в подкрепа на нископроизводителните и опериращи само на българския пазар фирми.

Трябва ли да сме спокойни от относително положителната картина на развитие на българската икономика?

За да се разберат с по-голяма яснота макроикономическите данни, е препоръчително слизане на ниво микроикономически данни, от които макро данните са съставени. Следвайки разбирането, че в една икономика единственото звено, което създава добавена стойност, е фирмата, докато публичният сектор има само преразпределителни функции, ние изготвихме анализ за реалното състояние на икономиката на България. Изследвахме фирмените данни на 300 хил. компании в България, една по една, за да разберем реално дали нашата икономика, в този си вид, гарантира стабилен растеж на стандарта ни на живот.

Анализът ни показа, че:

1) От всички работещи компании в България само 21% са с експортен потенциал (от които 3,5% са в сектор „Селско стопанство“, 0,14% добиващи природни ресурси), а останалите са с дейност съсредоточена върху вътрешния пазар. Една страна, която не базира стандарта си на живот на заеми и субсидии и в която липсват големи чужди инвестиции, има само един начин да подобри общото си благосъстояние и това е чрез увеличаване на експортния си потенциал. Фирмите, които оперират само за вътрешния пазар, въпреки че създават добавена стойност и заетост, нямат отношение към конкурентоспособността на една страна и нейния стандарт на живот, когато тази страна е малка отворена икономика. В дългосрочен план, фирмите, от които в най-голяма степен зависи стандартът ни на живот, са фирмите с експортен потенциал, които в България са едва 1/5 от всички опериращи.

2) Продуктивността на различните видове фирмени дейности, измерена като резултат от общите годишни продажби на дадена фирма разделени на броя на нейните служители, има следните стойности:
• фирми с експортен потенциал (без сектор „Селско стопанство“): 56 хил. евро/служител
• фирми в сектор „Селско стопанство“: 75 хил. евро/служител
• фирми работещи само за вътрешния пазар: 85 хил. евро/служител

Тези цифри са особено изненадващи като се има предвид, че икономическата теория ни казва, че в една страна най-продуктивните фирми са тези с експортен потенциал, както и че на един свободен пазар фирмите с експортен потенциал винаги имат по-висока или равна продуктивност в сравнение с тези, които оперират на вътрешния пазар. Единствено по този начин те биха могли да се справят с глобалната конкуренция. Казано по друг начин, ако фирмите, които развиват своята дейност на вътрешния пазар, са с висока продуктивност, те най-вероятно биха се насочили и към външни пазари, които биха им дали достъп до много по големи възможности за развитие. В противоречие с икономическите теории, данните на българските фирми показват аномалия: тези, които оперират само в България, в индустрии без експортен потенциал, успяват да генерират по-високи приходи отнесено към броя техни служители, отколкото тези с експортен потенциал. Другата аномалия, която анализът ни показа, е че докато в световен мащаб селското стопанство не е сред секторите с висока добавена стойност, то в България фирмите в този отрасъл имат по-големи приходи, отколкото фирмите от индустрии с експортен потенциал отнесено към техните служители. Според изнесените данни, в България например е по-добре да си земеделски производител или строителна фирма, която строи магистрали, с дейност изцяло съсредоточена върху вътрешния пазар, отколкото да си фирма в сектор “Електротехника и електроника”, която е в конкуренция със световни фирми за продажби на международните пазари. С този пример това вече започва да изглежда по-познато за нашата реалност. Очевидна е пряката зависимост на моментния икономически резултат в държавата ни от евро субсидиите на сектори, които не създават дългосрочна конкурентоспособност в икономиката ни.

В тази картина обаче има осезаем проблем. Ако вземем като метафора едно семейство, в което жената работи и изкарва заплата, докато мъжът си стои вкъщи и готви, и приложим същия модел, по който в момента българската икономика работи, то мъжът е с по-високи приходи отколкото жената, въпреки че той не извършва дейност извън дома си. Подобна динамика може да се случи в семейството само по три начина – ако семейството взима потребителски кредит, който се приема като доход за мъжа; семейството взима субсидии от роднини, които са на пълно разположение на мъжа; или мъжът, който си стои вкъщи, има повече влияние и взима непропорционално много от семейния бюджет. Проблемът с потребителския кредит е, че трябва да се връща, а субсидиите от роднини не зависят от семейството, а от роднините. Като сравним семейството с българската икономическа действителност, в която фирмите работещи за вътрешния пазар реализират по-високи приходи от всеки един свой служител, спрямо тези с експортен потенциал, подобен сценарий е възможен само краткосрочно, при наличието на външно финансиране под формата на заеми, субсидии или други чужди капитали.

В момента България, като страна съседна на изправените пред сериозни предизвикателства Гърция и Турция, намираща се на пътя на миграционния поток от Близкия изток, недалеч от източник на нестабилност като Русия, част от Европа изпаднала в екзистенциална криза, в близко бъдеще не би могла да очаква големи глобални потоци от чужди инвестиции под формата на преки чуждестранни инвестиции. През последните пет години преките чуждестранни инвестиции са около 1,5 млрд. евро годишно, което е около 6 пъти по-ниско от достигнатите нива през 2007 година. Тези сравнително ниски нива се очаква да останат. Европейските субсидии в момента носят пряк инвестиционен капитал за страната ни от 1,8 млрд. евро годишно. Сега, когато Brexit ще отнеме почти 10 млрд. евро вноска към европейския бюджет, този приход от евро-субсидии става все по-несигурен. Остава единствено възможността за чужди заеми. Държавният и държавно гарантиран дълг на България се е удвоил спрямо нивата си от 2011, когато беше 12,8 млрд. лева, като днес достига 23,4 млрд. лева. Това означава, че постигането на устойчиво ниво на развитие в бъдеще зависи не само от повишаването на експортния ни потенциал, но и от издигането му до ниво, което да компенсира вече взетите заеми.

3) Структурната картина, изведена от микроикономическия анализ на фирмите, опериращи на българския пазар, показва, че страната ни разполага с фирми с експортен потенциал в индустрии, които по света се характеризират с висока добавена стойност, но в България те имат ниска продуктивност като индикатор за ниска добавена стойност. Реалните примери сочат, че средният приход, формиран от отделен служител на фирма с дейност основана на информационните технологии е едва 39,6 хил. евро, във фирмите за производство на медицинска техника – 49 хил. евро, във фармацията – 57,9 хил. евро. Това означава, че българските фирми с експортен потенциал, дори когато са в индустрии с висока добавена стойност, извършват дейности с ниска добавена стойност. Този факт може да се разглежда като проблем, но и като възможност, предвид че България не трябва да сменя портфолиото си от индустрии, а просто съществуващите индустрии да се изкачат по стълбата на добавената стойност. То е възможно при целенасочена политика в подкрепа на развитието на индустриите с висока добавена стойност, осигуряване на благоприятна административна и образователна инфраструктура, както и например системна работа за репутационно препозициониране на държавата ни от „ишлеме“ дестинация в международно разпознаваем център в областта на „Електротехника и електроника“.

Какво всъщност ни казват тези данни за бъдещия стандарт на живот в България?

Данните ни показаха, че 79% от фирмите в България извършват дейност само в сектори без експортен потенциал и представляват около 67% от икономиката на страната. Ако те спрат да бъдат директно или индиректно финансирани чрез покачващия се външен дълг на страната, техните приходи формирани от отделен служител биха се понижили поне до нивото на приходи на фирмите с експортен потенциал. Реално това означава намаление от 85 хил. евро на служител в момента, до 56 хил. евро на служител – спад от 34%. Същото може да се каже и за селскостопанския сектор, който разчита на европейски субсидии и държавни дотации. Ако те бъдат премахнати, производителността му като приход на брой служител би намаляла от сегашните 76 хил. евро до под 56 хил. евро – спад от 26%.

Извършеният анализ ясно посочи зависимостта на българската икономика от субсидиране. При вариант, в който държавата спре да финансира икономиката чрез външни заеми и без наличието на европейски субсидии, БВП на България би спаднал с около 25% поради гореописаният спад на фирмите без експортен потенциал и сектор земеделие. С други думи 1/4 от сегашния ни стандарт на живот е базиран на външен заем и европейски субсидии. Ако не успеем да увеличим приходите си от експортна дейност и България продължава да разчита не на конкурентоспособност, а на външно финансиране, всяка година рискът от спад на стандарта ни на живот ще се увеличава. В момента когато капацитетът ни за взимане на чужди заеми се изчерпа, икономиката ни ще се свие рязко по примера на съседна Гърция.

Как да се развием устойчиво?
За устойчиво икономическо развитие на България е необходим фокус върху работещите сектори с експортен потенциал и повишаване на добавената стойност на секторите, които вече са във високотехнологични области на икономиката. Това води до повишаване на стандарта на живот и ограничава нуждата от взимане на чужди заеми. От ключово значение са координирането на клъстерни политики; съгласуване вътре в самите клъстери на базата на добри примери; повишаване на производителността на фирмите с експортен потенциал до нивата на най-добре представящите се в клъстера, в който е дейността им.

Изготвените симулационни модели ни дадоха представа какво би се случило, ако фирмите в даден клъстер достигнат нивото на производителност на най-производителните 10% от фирмите в него – секторите ни с експортен потенциал биха увеличили своите приходи с 224%. Това би повлияло на икономика ни с положителен ръст от 25% или би било достатъчно за да компенсира нуждата от взимане на чужди заеми.

Основното заключение, до което достигнахме, е, че за да бъдем спокойни за стандарта на живот в България, е необходимо да покачим добавената стойност на клъстерите с експортен потенциал до нивото на най-добрите 10% във всеки един клъстер. Докато подобно преструктуриране, което би премахнало нуждата от взимане на чужди заеми, не се осъществи, стандартът ни на живот рано или късно би се понижил, приближавайки се до гръцкия сценарии, като този риск се увеличава с всяка година забавяне.

Изборът е пред нас. Отговорността е на всеки един от нас. Възможността за подобрение е пред всички ни, но едно е сигурно – днешните привидно позитивни макро данни не очертават реалната тенденция, която се разкрива, когато погледнем показателите на 300 хил. действащи компании в България. 224% повишени приходи, следствие на увеличената производителност на експортните клъстери.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: