Публикувано от: rq85 | юни 9, 2016

Що е то „светска стагнация“?

03.06.2016, Н. Рубини
http://www.project-syndicate.org

jgf
Откакто финансовата криза избухна през 2008 г. ръстът на производителността в развитите икономики – САЩ, Европа и Япония – е много слаб в абсолютна стойност и в сравнение с предишните десетилетия. А това е в противоречие с доминиращото в Силициевата долина и другите глобални технологични хъбове мнение, че влизаме в една нова златна ера на иновации, която радикално ще увеличи производителността и ще подобри начина, по който живеем и работим. Е, защо не се появяват тези положителни ефекти, и какво ще се случи, ако не се реализират?

Пробивът на иновациите е забележителен в поне шест области:

ЕТ/ЕТ (енергийни технологии, вкл. нови форми на изкопаеми горива като шистов газ и нефт и АЕИ като соларна и вятърна енергия, технологии за съхранение, безотпадни технологии и интелигентни електрически мрежи).

БТ/BT (биотехнологии, вкл. генетична терапия, изследвания на стволови клетки, както и използването на big data за радикално намаляване на разходите за здравеопазване и подпомагане хората да живеят по-дълъг и здравословен живот).

ИТ/IT (информационни технологии, като web 2.0/3.0, социални медии, нови приложения, Интернет на нещата (Internet of Things), Големи данни (big data), изчислителни облаци, изкуствен интелект, устройства за виртуална реалност).

ПТ/MT (производствени технологии, като роботи, автоматизация, 3D печат и персонално производство).

ФТ/FT (финансови технологии, които дават заявка за революционно нов подход за разплащане, кредитиране, застраховане и разпределение на активи).

ОТ/DT (отбранителни технологии, вкл. разработване на дрони и други авангардни оръжейни системи).

На макрониво, проблемът е защо тези иновации, много от които вече са внедрени в нашата икономика, не водят до значим ръст в производителността. Има поне няколко потенциални обяснения на това, което икономистите наричат „загадката на производителността“.

Първо, наличието на технологични песимисти – такива като Робърт Гордън от Северозападния университет – който твърди, че въздействието върху икономиката на сегашните иновации бледнее пред великите иновации от Първата и Втората индустриална революции (парната машина, електричество, водопровод и канализация, антимикробните лекарства и т.н.). Но имаме и мнението на стопанския историк Джоел Мокиър (също от Северозападния университет), според който е трудно да си технологичен песимист, предвид широчината на иновациите, които се развиват и предстои да се случат в следващите няколко десетилетия.

Второ обяснение е, че ние сме втренчени в текущия национален продукт – и следователно ръста на производителността – защото е много трудно да бъдат измерени новите информационно-интензивни стоки и услуги, като техните разходи е възможно да падат много по-бързо в сравнение с развитието на стандартните методи, които ползваме за тяхната оценка. Но ако това беше вярно, би трябвало да твърдим, че погрешното измерване на ръста на производителността е по-трудно днес, отколкото през последните десетилетия на технологични иновации.

До този момент, не са налични емпирични доказателства за нещо подобно. И все пак някои икономисти предполагат, че не може коректно да се измери продукта на по-евтин софтуер – за разлика от хардуера – и многото ползи на свободните стоки, асоциирани с Интернет. Действително, помежду търсачките (search engines) и повсеместните приложения, знанието е винаги около нас, в нашите пръсти, правейки нашият живот по-лесен и по-продуктивен.

Трето обяснение е, че винаги има времеви лаг между иновацията и ръста на производителността. По време на първата Интернет революция, ускоряването на растежа на производителността, което стартира в технологичния сектор, се разшири до цялата икономика само за няколко години, като бизнес – така и потребителските приложения на новите дигитални инструменти бяха прилагани в производството на стоки и услуги извън технологичния сектор. Този път, обаче, може да отнеме време, докато новите технологии станат широкоразпространени и доведат до измерими ръстове на производителността.

Има и четвърта възможност: потенциалният растеж и този на производителността всъщност да са се свили от началото на кризата (2008), като застаряването на населението в повечето развити страни и някои ключови развиващи се страни (като Китай и Русия), комбинирано с по-ниските инвестиции във физически капитал (което увеличава производителността на труда), водят до по-нисък тренд на растеж. Действително, хипотезата за „светска стагнация“ (secular stagnation), предложена от Лари Съмърс, е в съответствие с този спад.

Едно близко обяснение акцентира на явлението, което икономистите наричат „хистерезис“: наличието на устойчив цикличен спад или слабо възстановяване (като този, който вече видяхме от 2008 насам) може да намали потенциалния растеж поради поне две причини. Първата, ако работниците останат незаети за твърде голям период, губейки своите умения и човешки капитал; втората, защото технологичната иновация се вгражда в нови капиталови стоки, ниските инвестиции водят до постоянен по-нисък ръст на производителността.

Истината е, че ние не знаем как да управляваме „загадката на производителността“ или дали това е временно явление. Всичко това може би допринася към общото обяснение на ситуацията. Но ако слабият растеж на производителността се задържи – и заедно с това имаме по-нисък от очаквания растеж на заплатите и стандарта на живот – днешните популистки реакции срещу свободната търговия, глобализацията, миграцията, и пазарно-ориентирани политики, е вероятно да се засилят. Така, развитите икономики се оказват с голям потенциал в отстраняването на причините на забавянето на производителността, преди той да застраши социалната и политическа стабилност.

*заглавието не е оригиналното

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: