Posted by: rq85 | май 2, 2016

Плюсове и минуси на революционния проект за Висша лига

gfto
През тази година родният футбол е изправен пред стратегическа промяна. Поне заявката (а и хода на събитията) говорят за нещо подобно. И ако в други сфери на обществения живот реформите не се случват, то тук поне сме напът да ги видим. Ограничени от наличието на конкретни данни и разчети, то си заслужава да помислим върху темата и разпишем слабите и силни страни/предскажем положителните и отрицателни ефекти на предложения проект за нова структура на българското първенство по футбол – т.нар. Висша лига.
Причините
Картината на българския футбол към пролетта на 2016 показа, че това е поредната родна дейност, която е базирана на нерегламентирани, антипазарни и донякъде антиобществени практики и процеси.
Безспорно, намаляването на участниците в професионалното ниво през сезон 2015/2016 стана възможно „благодарение” на прилагането на националните и наднационални закони и вътрешни разпоредби и правилници на администриращия орган. Обратният вариант – при запазване на бройката и статуквото – нееднозначно означаваше, че се нарушават законите и в крайна сметка правилата на футболната игра.
Без съмнение, намаляването на отборите бе в резултат на неспазване на вътрешни правилници (Литекс) и неспазване на национални и наднационални законодателства (ЦСКА; Локомотив София) в различни вариации. И тъй като българите сме хора на крайностите, се стигна до въпроса – ако се продължи с прилагането на законите, дали ще има българско първенство по футбол изобщо, т.е. защо трябва да съществува БФС. И за да съществува, същото трябваше да си затвори очите за други професионални клубове и търговски дружества. Но дали това бе справедливо и можеше ли да продължи дълго?
В така описаните условия е естествен инстинкта за самосъхранение (при някои) и желанието на заинтересованите страни (спортни структури, функционери, инвеститори, акционери и бюрокрация) да се реформира системата, а държавата, в лицето на Министерството на спорта, да откликне и да се припознае като партньор в „оздравителните процеси”.
Въпросите
Разглеждайки темата за създаване на нов тип турнир (с твърда заявка за стриктна организация и установени правила), а именно Висшата лига, изникват няколко логически въпроса: дали той е морален (каква е генералната му цел?); дали има икономическа обосновка (ще стане ли футболът законен бизнес?); кого засяга и има ли някого, който не засяга (създаването му ще помогне ли на ЦСКА и Литекс или ще помогне на регионални величия като Дунав Русе, Етър ВТ и Нефтохимик Бургас)?
Т.е. изконният въпрос е – ако досега намалявахме отборите, защото не са читави, как да ги увеличим оттук насетне? А увеличаването автоматично не ги прави читави? Въобще, повечето отбори, генериращи публика (медиен интерес; гледаемост; икономика) и конкуренция (спортно-техническо качество) или ситуирането и спазването на нови правила и критерии, ли са формулата на доброто съществуване и успеха в българския футбол? Алтернатива ли са двете неща или се допълват?
Какви са аргументите за изведената теза?
За да оценим правилността на идеята за една нова лига (с 14 или 16 отбора), можем да приложим два подхода – оценка от гледна точка „какво трябва да бъде” (от морална гледна точка и от гледна точка бъдещето на българския футбол) и от гледна точка какви ще са последствията от внедряването на подобен формат състезание (най-вече икономическата логика).
От морална гледна точка създаването на състезание, в което да се поканят, отпаднали по една или друга причина участници, не е етично. Ако тяхното минало изкарване е било вследствие на друг неетичен акт („двоен аршин”; информационна асиметрия; липса на справедливост), то с лансираната лига на практика се признава някакъв минал грях и се потвърждава неморалния фундамент на модерния български футбол. Е, българите имаме една хубава поговорка за новия бардак…!
От гледна точка на тезата за защита на бъдещето на футбола ни, то включването на отбори като ЦСКА и Литекс, като водещи отбори, марки и школи, е оправдано. Но това поставя въпроса и да се установи къде са основните центрове на производство на таланти в България. Дали движещите фактори и лица зад Лигата имат такива данни, оценки и анализи? Защото, искайки да добавим ФК Етър ВТ, а не ФК Поморие от Поморие (например), който има повече деца и юноши, които развива и дава на националните отбори, поставя под съмнение дали това не е поредната политическа поръчка основните градове в страната да имат отбори в най-високите нива на футбола ни, осигурявайки се зрелища за електората там. И така стигаме до един контрааргумент на изведената теза, че всеки отбор ще бъде избран според финансовото си състояние и готовност за участие. Да, но ако се случи, че повечето нови кандидати за първото ниво, са общински клубове, а болшинството общини (към днешна дата) са изпаднали в дългове, то участието на подобни формирования са обречени на изборна цикличност, дискредитираща цялата идея Висша лига и „новия морал във футбола”.
Много по-важен и съществен ми изглежда въпроса за последствията, затова нека се спрем с повече внимание върху него
В началото при анализа на ефектите (последствията) от създаването на този турнир се налага да избягаме от оценка на правната необходимост на идеята, след като министърът на спорта потвърди, че подобна инициатива може да се направи под юрисдикцията и администрирането на БФС и без санкцията на УЕФА и ФИФА.
По същество, след като започна глобалната финансово-икономическа криза в света през 2008/2009 г., много частни и държавни сектори бяха подложени на натиск за реформиране и преструктуриране/нагаждане към новата действителност/нормалност. Българският футбол не правеше изключение. За да оцелее играта, трябваше да има промени.
Промяната трябваше да дойде или от самите клубове, или от администриращия орган. Публиката пък, като един от триадата основни фактори, отдавна усещаше нуждата от реформа. Клубовете явно не разбираха в каква ситуация се намират и продължиха по-старому. Затова се наложи БФС да предприема мерки. И сви броя на участниците от 16 на 12. А с последните събития – на 9 отбора.
Цикличното (конюнктурно) развитие предполагаше – при спадащи лични доходи, свиващи се рекламни бюджети, свиващи се общински и държавни разходи, репутационно обезсилване (съмнения за черно тото; политически скандали; административно-съдебен произвол и т.н.) – търговските дружества да помислят за стратегия за оцеляване, включваща оптимизиране на разходи и намиране на нови източници на приходи (регламентирани).
Парадоксално, но административното свиване на А група е антициклична мярка в няколко посоки. Което пък прави проекта за Висша лига проциклична мярка, с неясен резултат.
С намаляването на участниците, има възможност клубовете да оптимизират разходите си за фонд „Работна заплата”. Т.е. е налице ситуация, при която има повече предлагащи се футболисти/треньори, а по-ниско обективно търсене. Поне в рамките на България. За да упражняват професиите си, много родни футболисти намаляват финансовите си изисквания към клубовете. Тази тенденция разбира се е подкрепена от бариерите пред свободното упражняване на професията футбол извън страната (къде законови, къде поради конюнктура). Дори по-кадърните ни футболисти, които биха могли да бъдат продадени директно нямат контактите, за да отидат в чужбина и остават тук при по-ниски заплати. Разгръщайки таланта си, то нетната печалба се увеличава за клубовете при евентуален изходящ техен трансфер. От друга страна спестените пари от продукцията с произход България, позволява на клубовете да купуват сравнително по-силни чужденци (ако приемем, че цената отговаря на качеството). Досега клубовете купуваха „на килограм” чужденци, поради липса на български таланти или поради високата им цена. И тези чужденци бяха по-ниско качество, от което не можеше да се изкара печалба. Напротив, модел който само генерираше чисти загуби.
В сегашния си вид, клубовете могат да избират от повече футболисти, което ще създаде конкуренция между последните, и ще им осигурява относително по-качествена стока, на относително по-ниска цена. Спестените пари от български играчи ще отиват за по-силни чужденци. Така би трябвало качеството на футболистите да стане по-високо.
Обратен на описания ефект би се наблюдавал, ако бариерите за трансфер навън се махнат или ако се увеличат отборите с Висшата лига?
Разбира се, монетата има две страни – футболистите и треньорите винаги ще са за формат от 14 или 16 отбора, защото ще си повишат нивото на получавано месечно възнаграждение и бонусите. В сегашния формат, както видяхме, те са губещата част. Тази тема обаче няма да е важна за тези от тях, които не се страхуват от конкуренцията, и на второ място имайки качества винаги могат да преодолеят бариерите за трансфер в чужбина.
Другото разходно перо е поддръжката на базата – понастоящем някои клубове не плащат големи суми по базата си, защото или са освободени от наеми, или община и държава пряко или косвено им изгражда и поддържа базата – случаите са Славия, Левски, Берое, Черно море. Факт е, че с новия формат на първенството, се поставя началото на разписване и прилагане на конкретни инфраструктурни критерии за участие. Стриктният контрол за тяхното покриване ще доведе до повече инвестиции от страна на клубовете. Ако изграждането на терени и осветление се поеме от общини и държава, то идеята за Висша лига ще донесе печалба на повечето клубове, защото ще се сдобият с дълготрайни активи без да дават пари. И от това ще се възползват по-голям брой клубове, защото в противен случай ще е налице твърде видима дискриминация между отборите от страна на местната и централна власт. Ако пък трябва клубовете да ги покриват, то разходите им ще нарастнат, което би оказало натиск върху бюджетите им и финансовия резултат (разбирай финансовия феърплей в дългосрочен план). Вторият вариант е по-вероятен, след като живеем в либерално разбиране за ограничаване ролята на държавата в обществения (стопанския) живот и поради лошото състояние на местните бюджети.
Третото разходно перо са покриването на задължения по линия на споменатия финансов феърплей – може би подценяван, всъщност това е най-значимият фактор за съществуването на даден клуб (дружество). При досегашния формат на организация на първенството, се видя че има възможност да се спестяват средства, с които да се обезпечи напрактика дългосрочното съществуване и развитие на повече клубове в България. С Висшата лига, въпреки строгите критерии (или поради тях), много клубове са обречени на нови дългове и затъване във финасово-правно блато, с известни условности. А тук държавата не може и не би трябвало да помага!
Интересен е случая как даден клуб ще трябва да избира между това да плати стари дългове на футболисти, за да получи лиценз (и то не говорим за еропейски такъв, където нещата стават по-сериозни) и да си построи база, за да изпълни инфраструктурните критерии за участие в новата лига!
След като щрихирахме разходната страна на въпроса, нека видим какво се случва с приходната.
Основният източник на средства у нас се оказват ТВ права – с намаляването на клубовете, приходите от ТВ права и рекламодатели се разпределя върху по-малка база. Логично е обаче, когато формата се изменя, парите, които се договарят да варират според брой мачове, качество на отборите, техническа обезпечност, зрителски интерес. Парадоксално на зависимостта, която казва, че телевизионното време струва повече, когато има повече публика и интерес, преди няколко месеца от фирмата, държаща ТВ правата на българското първенство, съобщиха, че парите остават същите. Т.е. въпреки скандалите с Литекс, липсата на най-гледания отбор (по статистика) – ЦСКА и въвеждането на платените срещи (pay per view системата), отборите ще получат парите си по договор. А и нещо отгоре, след като имаме платена глобална сума за първенство с 12 отбора! Т.е. сме в ситуация, в която все по-малкото оставащи клубове получават все повече приходи от телевизионния пай.
Ако тази непазарна практика се приложи и в новия формат, то отборите ще загубят (ще се лишат от средства) от участието си в него. За да не се случи и да има смисъл от Висша лига, то трябва да се подпише нов договор, като се премахне конфликтът на интерес един от членовете на администратора на първенството да притежава ТВ права за излъчване. Но дали повечето клубове могат да се справят с този казус. Ако не могат, то Висшата лига ги обрича на краткотрайно развитие в професионалния футбол.
Друг основен канал за финансови постъпления са приходите от спонсори, рекламодатели и билети – пазарната логика казва, че колкото повече мачове има, толкова повече интерес и генерирани приходи би имал дадения клуб. За по-малки отбори, които отдавна не са били в „А група”, едно участие във Висша лига ще възобнови местния интерес и желание за сравнение с грандовете в България, което ще събуди и местния бизнес за рекламиране и спонсорство на подобен тип мероприятия. За последният това е относително евтин начин за реклама в национален план. Съпоставяйки с празните търговски пана по стадионите понастоящем (което не е логично на фона на по-доброто качество на продукта, постигнат с намаляване на участниците!), то увеличаването на географията на футбола ни би донесло само позитиви за всички заинтересовани страни. Както практиката досега е показвала обаче един подобен положителен ефект минава през установяване и следване на феърплея в спортно-технически план. Защото всичко би се провалило след първия мач, в който даден „гранд” гостува в провинцията и победи с помощта на съдията или пък е налице договорка за крайния резултат. Т.е., за да се ожъне плода на новия формат на турнира, е нужно това да е съпроводено с отказ от стари административни и спортни практики. Хубавите стадиони и ентусиазма на местния шовинизъм ще привлекат публиката, но играта, която стой зад видима част на състезанието бързо ще обърне посоката на хорския интерес и рекламните бюджети.
Трети основен приходоизточник е способността за продажба на играчи – известен е начина, по-който българските собственици правят трансфери. Налице са много предпоставки защо качествени български играчи не успяват да играят навън. Въпреки това за целите на настоящия анализ, ще приемем, че използването на формат, където ще участват повече отбори безспорно разширява витрината на играчите, които могат да се продадат в чужбина. От друга страна, обаче, както по-горе бе споменато, поддържането на професионални отбори от по 20 състезатели в новия формат ще пренесе инициативата в ръцете на футболистите, които ще искат по-добри пари срещу труда си. А това не винаги е в пряка корелация с качеството на продукта, който се предлага срещу тези пари. В по-малък формат, клубовете могат да избират от повече футболисти, което създава конкуренция между последните, и ще осигурява на клубовете относително по-качествена стока, на относително по-ниска цена. Спестените пари от български играчи ще отиват за по-силни чужденци. Така би трябвало качеството на футболистите да стане по-високо. А приходите от трансфери по-високи.
Излизайки от полето на клубовете, трябва да отчетем, че новият по-широк формат ще създаде по-голяма административна (разбирай бюрократична) структура, която да обслужва разширяването на географията на футбола ни. Това ще създаде заетост на повече футболни хора у нас, но пък ще разшири административния апарат и важността на БФС с всички произтичащи ефекти. В сегашния вариант тези ефекти несъществуват, поне не в подобни размери.
Освен това, както вече бе посочено, болшинството клубове ще разчитат на издръжка или капиталови инвестиции от местния или републикански бюджет. Това ще създаде зависимост между спортни и политически структури, с неясно проявление в дългосрочен план. Зависимостта никога не е била в полза на каквато и да било дейност или структура.
И т.н. Разбира се, всички тези констатации и изводи могат да бъдат развити в по-голяма конкретика и доставят още гледни точки и аналитична ценност към поставения въпрос.
Дотук бяха очертаните само контурите на възможни съждения.

Накратко, в контекста на всичко казано дотук се натрапва генералният извод, че предлаганата идея за създаване на Висша лига по футбол в България е проциклична мярка, която защитава дългосрочния интерес на водещи клубове, като Лудогорец, Левски и Берое, но и ЦСКА! Като в тази група можеше да бъде включен и Литекс, но те допуснаха стратегическата грешка да дадат повод сами да бъдат изкарани от нея. Това ще ръководи развитието на българския футбол в близките няколко години. При ЦСКА пък тя ще има положително проявление, само ако те изберат да не участват в Лигата, а извървят естествения и закономерен път през „Б група“.

Затова, на база условията, които съществуват към настоящия момент и очакваните бъдещи развития, произтичащи от внедряването на Висша лига, е по-целесъобразно да се следва модел на структура с по-малко отбори (10/12), който модел да бъде подкрепен от разработване, прилагане и контрол на правила, критерии и стандарти за участие. Ако приемем, че участниците в какъвто и да е формат на първенството трудно биха спазвали правилата и феърплея, то поне вариантът с по-малко отбори, би бил една голяма възможност за балансиране на финансовото положение (развитие) на повечето клубове. Това и ще даде възможност да има балансирано (разбирай справедливо развитие в рамките на целия футбол, при който ще се избегне диспропорционално монополно развитие на два/три водещи отбора, за сметка на останалите). Всъщност основно за това става дума – генералният проблем с предлаганата от БФС Висша лига е, че ще се създаде по-голяма дупка между водещи и други отбори, а не че Левски и Лудогорец ще спечелят повече титли от ЦСКА и Литекс в следващите няколко години! В този смисъл тази Лига наистина е революционна, застрашавайки еволюционното развитие на футбола ни.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: