Posted by: rq85 | март 20, 2016

Що е то Депресия?

the economist.com,30.12.2008
Думата „депресия“ се среща все по-често напоследък, много повече спрямо последните 60 години, но какво точно означава тя? Популярната дефиниция за рецесия е състояние, при което се наблюдава спад на БВП в две последователни тримесечия. Националното бюро за икономически изследвания на Америка има официално определение за рецесия, което се базира на по-задълбочен анализ на редица икономически показатели. Но няма общоприето определение на термина депресия. Така че нека се опитаме да видим каква е връзката между двете?

Едно търсене в интернет предлага два основни критерия за разграничаване на депресията от рецесията: годишен спад на реалния БВП, който надвишава 10%, или такъв, който продължава повече от три години. Американската Велика депресия попада и в двата критерия, след като БВП спада с около 30% в периода между 1929 г. и 1933 г., като Националният продукт намалява отново с 13% през 1937 г. и 1938 г. Голямата депресия се явява най-дълбокият икономически спад на Америка (с изключение на тези, свързани с войни), но със своите 43 месеца тя не е най-дългата: такава е кризата в периода 1873-79, която продължава 65 месеца.
„Изгубеното десетилетие“ в Япония от 1990 г. не е депресия, според тези критерии, тъй като най-големия спад в реалния БВП за периода на кризата е само 3,4% през двете години до март 1999 г. От края на Втората световна война насам (2008), само една развита икономика е претърпяла спад на БВП от повече от 10%: Финландия се свива с 11% през трите години до 1993 г., най-вече благодарение на разпадането на Съветския съюз, тогаващния й най-голям търговски партньор.
Развиващите се икономики, обаче, са много по-податливи към изпадане в депресия. Сред 25 развиващи се икономики, анализирани всяка седмица на страниците на The Economist, не се е случвало в последните 30 години по-малко от 13 страни, да са отбелязали по-малък реален спад от 10% на БВП. Аржентина и Полша бяха засегнат два пъти. Индонезия, Малайзия и Тайланд са с двуцифрен спад в националния продукт по време на Азиатската криза от 1997-98 г., а БВП на Русия се свива с шокиращите 45% в периода между 1990 и 1998 година.
Диаграмата показва класация на The Economist с най-големите спадове сред развитите и развиващите се икономики през миналия век. Тя изключва тези, които са постигнати по време на война (Германия и Япония, например, които регистрират спадове от 50%, и повече след 1944 г.). Кризата в Германия и Франция през 30-те години ги поставят в топ 12, но не Великобритания, където БВП спада с относително скромните 6%.
Преди 1930 г. всички икономически спадове обикновено са били наричани депресии. Терминът „рецесия“ е въведен по-късно, за да се избегне объркването и асоциирането с неприятните спомени от този период. Но преди Голямата депресия, спадовете са много по-дълбоки и по-дълги, отколкото са днес (виж дясната диаграма). Една от причините, защо рецесиите са станали по-меки са по-високите държавни разходи. В условия на рецесии, правителствата , за разлика от фирмите, не свиват разходите и работните места, като по този начин подпомагат стабилизирането на икономиката; успоредно с това данъците върху дохода автоматично падат, а се повишават обезщетенията за безработица. Друга причина е, че в края на 19 и началото на 20 век, когато страните са били със златен стандарт, предлагането на пари обикновено се свива по време на рецесии, изостряйки кризата. Вълните от банкови фалити по това време също често правят нещата по-лоши.
Но едно скорошно проучване на Саул Еслаке, главен икономист в ANZ bank, заключава, че разликата между рецесията и депресията не се свежда просто до размера или продължителността им. Причината за спада също има значение. Една стандартна рецесия обикновено следва период на стриктна монетарна политика, докато депресията е резултат от спукването на кредитен или стоков балон – свиване на кредитирането, и спад в общото ниво на цените. По време на Голямата депресия средните цени в Америка са намалели с една четвърт, а номиналния БВП в крайна сметка се свива почти наполовина. Всички най-тежки рецесии в Америка преди Втората световна война са свързани с финансови паники и падащи цени: както в периода 1893-94, така и в 1907-08 реалния БВП е намалял с почти 10%; а през 1919-21, той спада с 13%.
254
Икономическите спадове, последвали разпадането на Съветския съюз и тези, по време на Азиатската криза не бяха истински депресии, твърди г-н автора, защото по това време инфлацията се увеличи рязко. От друга страна, японският опит в края на 1990 г., когато номиналният БВП се свива в продължение на няколко години, може да се приеме за такъв. Една депресия, предполага, автора, не трябва да се обозначава като „Велика“ в смисъла на 1930. Според неговата дефиниция, депресиите, подобно на рецесиите, могат да бъдат леки или тежки.

Друг важен извод от това разграничение между рецесия и депресия е, че те изискват различни политически реакции. Една рецесия, предизвикана от стегната монетарна политика може да бъде излекувана чрез по-ниски лихви, но фискалната политика има тенденцията да бъде по-малко ефективна в този случай, поради наличието на времеви лаг. За разлика от това, при една депресия, причинена от падане на цените на активите, кредитна криза и дефлация, конвенционалната паричната политика е много по-малко мощен инструмент от фискалната политика.

Да, ние нямаме банани

Къде сме днес? БВП на САЩ може да е паднал на годишна база с 6% през четвъртото тримесечие на 2008 г., но повечето икономисти отхвърлят вероятността от депресия в стил 1930 или повторение на японския случай от 1990 г., защото днес полисимейкърите е малко вероятно да повторят грешките от миналото. По време на Голямата депресия, Фед оставя стотици банки да фалират, а предлагането на пари се свива с една трета, докато правителството се опитва да балансира бюджета си чрез намаляване на разходите и повишаване на данъците. Политиката на монетарно и фискално облекчение по това време в Америка е по-агресивна в сравнение с тази на Япония от 1990.

Въпреки това, тези уверения идват от много от същите икономисти, които казваха, че в национален мащаб не е възможен спад на американските цени на жилищата и че финансовите иновации правят финансовата система по-устойчива. Да се надяваме, че този път ще са прави. Но настоящата криза беше причинена от най-големия срив на цените на активите и кредитен балон в историята, дори по-голям от този в Япония в края на 1980 или Америка в края на 1920. Политиците ще избягват да правят същите грешки, както през 1930 г., но те могат да направят нови.

През 1978 г. Алфред Кан, един от икономическите съветници на Джими Картър, бива укорен от президента, че плаши хората с предупрежденията си за задаващата се депресия. В резултат на това, г-н Кан, в следващата си реч, просто заменя негативните думи, казвайки „Има голяма опасност да преживеем най-лошата бананова реколта от 45 години насам.“ Днес американската икономика отново е изпълнена с полъх на банани!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: