Posted by: rq85 | януари 30, 2016

Паметникът на гузната съвест

Повод за тема взимам от интервю с Антон Дончев по Нова ТВ. Както казаха тогава, малко са тези хора и трябва да ги пазим. Замислям се колко още има такива останали от нивото на акад. Дончев. Може би Светлин Русев, Любомир Левчев, някой и друг човек на духа, на изкуството (театралното, изобразителното, музикалното).
Хора с голяма мъдрост, мащаб и визия, оставили нещо след себе си. Някои от тях са известни, други – не толкова. Но все пак оставили нещо след себе си.
Един от тези „безизвестни” е Валентин Старчев – авторът на паметника „1300 години България”. Купчината железа пред НДК, „градският кенеф” и т.н., както публиката го знае и обича да нарича!
Актуалността на темата е налице. Запознати сте многогодишните дебати и последното решение на съда, да бъде премахнат паметника и на негово място да се сложат паметни плочи на първи и шести полк.
Къде е „историята” в тази история?
За мен темата за отношението на обществото към съдбата на този паметник разкрива много по-сериозните теми – търсим ли повод да се делим (дори и там, където го няма!); защо не можем да преживеем епохата на комунизма; защо продължаваме да бъркаме социалното (културното) развитие на България с политическото развитие; защо политиците продължават да определят естетическите критерии в/на обществото; защо предпочитаме да рушим, а не да градим, и т.н. и т.н.
Всъщност това е история на българската глупост, която следва и ще следва пътя ни, независимо дали живеем в комунизъм или капитализъм.
Има няколко протоворечия в „националния спор” за съдбата на този паметник.
Първо – дебатът не е сложен на професионална основа. Обикновено се взима мнението на масата, която живее на принципа „хляб и зрелища”. Медиите като модератор на обществено значиките теми и като пазар на идеи, е важно да действат по-професионално. Това не е будка, която трябва да се премести от единия край на града в други, и за целта да се питат само живущите около нея. Необходимо е да се вземе мнението на по-широк кръг от хора. Ако сред тях не са специалистите в областта, то поне да са хората с естетически критерии и хората на мисълта/ на духа. Да ме прощава М. Карбовски, доста умен човек е, но неговото мнение в повечето случаи е популистко/популярно, а не аргументирано. То е на принципа „зрелище”.
В същината си, от професионална гледна точка този паметник е изпреварил времето си, и е един от образците за авангардна архитектура. Такива паметници са единици по света, без аналог у нас. Нека да попитаме отново Светлин Русев какво означава за него този паметник, нека попитаме известните и водещи български архитекти какво представлява този паметник? Въпреки това, Столична община и мейнстрийм медиите предпочитат да действат, подвластни на мнението на общество, което няма (или ги е загубило) знанията, жизнените натрупвания, сетивата, за да може да оцени нещо подобно. С отношението си към този паметник, не само плюем на българската памет и традиции, но и доказваме, че ни е по-добре да живеем с ориенталските разбирания за изкуство и красота.
Този тип паметници развива пространственото мислене и усещания, абстрактното мислене. Хоризонталните и вертикални линии ги има само в затворите. Да, свикнали сме да гледаме обикновени неща – цветни фонтани, пеещи фонтани, чешмички; магистрали; фойерверки и т.н. И им се радваме по детски. Повърхностно. Но истинските неща не са повърхностни. Свикнали сме да гледаме, но не и да си представяме и виждаме отвъд гледката.
Виктор Юго казва, че архитектурата е великата писменост на човечеството. Ние отново правим грешен избор. Ние нямаме нужда от азбука. Както всеки ден се отказваме от кирилицата, така се отказваме и от стремежа към култура чрез развитие на интелекта. Всъщност ние не искаме да пишем. Не искаме да четем, знаем и мислим. Добре ни е така. В собствената ни неграмотност и тъмнина. Все пак грамотността и знанията са светлина. А нас, освен всичко друго ни е страх и от сянката ни!
Угасяйки лампата, медиите, а и властта, стимулират именно нашите слабости и страхове. Това, според мен, не е подходящия подход. Така не се развива общество. Най-малкото информирано общество, в което отново медиите имат най-голяма роля, но изгода (да развива).
Всичко това отново показва ниската ни зрялост и инфантилност като общество – и на децата (болшинството хора) и на родителите им (медиите, властта, културните репери).
Затова и толкова лесно политиците успяват да ни насочват! Това е второто противоречие.
Да махнеш този паметник е все едно да махнеш сградата на Софийския университет и на негово място да направиш мол! Молът, като символ на демокрацията, капиталистическото и консуматорско начало, е на почит у нас. Символът на новите естетически критерии за забавление, за красота, за социално сближаване и общуване.
Еми Барух има една много добра статия в Дойче веле, от 2010 г., за Мавзолея. В нея тя казва, цитирам:
Въпреки че този епизод от най-новата ни история се превърна тогава в централно медийно събитие, от това не последва сериозен разговор за паметта и паметниците, за символите и техните интерпретации, за миналото и неговия обективен прочит, за днешната потребност от анализ на историческото време.
В резултат от алчната надпревара към етажите на властта на личности със спорни биографии, преди да се научим да градим, ние показахме на света, че предпочитаме да рушим. Така в навечерието на новото хилядолетие България доказа, че не е достатъчно зряла, за да удържа миналото си, да се дистанцира от него и да го излага на показ.
Продължавам със свои думи. Ако зависи от политиците, всичко що е било построено по време на комунизма трябва да се разруши. И това е достатъчен довод. Без значение каква емоция и смисъл носи. Най-важно е да имаме подкрепата на демократично настроената маса, която потребява гладно – принципи, информация, стоки.
Друг въпрос е как един политик оценява нещо, което не е в неговите възможности. Вчера Евгени Бакърджиев разруши Мавзолея, днес някой друг виден демократ ще унищожи този паметник, поставяйки му клеймото комунистически. Нищо, че истински демократи сред политиците у нас няма! Нищо, че този паметник е символ на годишнината на България, а не на комунистическата партия или строй!
Стигаме до третото противоречие – през последните години бяха овластени ограничени хора с прекомерно голяма власт, унищожавайки историята на България, давайки оценки за времена и хора, които са живяли преди тях, и то по-достойно. Парадоксално е, защо Бакърджиев дава оценка. А, ако попитаме хората за Бакърджиев – то каква оценка биха дали за неговото управление (това, от което уж разбира)?
Стига сме се делили на комунисти и демократи. Светът отдавана е преодолял този въпрос, но ние не. По света разделението по идеология вече е кой да създава благата, а у нас – все още кой да ги потребява!
Това е смешен дебат. В този дебат бяха и са въвлечени много човешки съдби и животи. И от двете страни. Всъщност В. Старчев ще бъде осъден без съд и присъда. Подход, подходящ за епохата преди 89- та.
Следващо противоречие. Известно ли е, че самият Тодор Живков не е харесвал този паметник, когато е бил изграден. Днес, властта отново не го харесва! Това показва, че комунизмът не си е отишъл – нито като светоусещане, нито като мислене и властови действия! Това е големия урок от тази история.
И който продължава да разпалва разделението на българите по политическа линия, е престъпник в демократични условия.
Последно противоречие. Защо слагаме мемориални плочи в центъра на града, на едно от най-оживените места. Ако беше така защо селските гробища не се правят в центъра на селата, а в покрайнините му? Но защо се замислям след като има един град в България – Варна, където от двете страни на гробищата му са построени и действат най-големите молове в града, а и в Североизтична България сигурно.
Явен е опита да се лансира тезата, че не само разрушаваме, но и градим! Да, но отново се използват безкруполно емоциите на хората – и на хората обичащи и на тези мразещи комунизма. На тези, обичащи културата и на тези обичащи субкултурата. Не е нужно да се запълват емоционалните празноти на едните с емоционалните пълноти на другите!
А дали това не е паметникът на гузната съвест?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: