Posted by: rq85 | януари 17, 2016

Разликата между капитализма и комунизма е в човешкият потенциал!

2569
Предпочитам да съдя за тези две форми на обществено организиране и развитие посредством човека и неговата природа; а не на база лагерите; нивото на национален доход; нивото на национална задлъжнялост; култа къл личността. Та в този смисъл всеки индивид има праг на възможностите – наречете го потенциал на развитие. Всеки се стреми да достигне този праг по време на живота си. Всеки преследва именно тази цел. Но, за да можем да преследваме целта си, е необходимо да сме свободни – в мислите и действията си. Истинският капитализъм дава именно тази свобода, чрез която всеки човек може да реализира себе си – потенциала, заложен от природата (Господ) в него. При комунизма е обратното. Независимо какъв си роден, трябва да се равняваш на едно средно разбиране за потенциал (за успешен човек). И това схващане се налага централизирано. Както централно плановата икономика е впрегната в практическата реализация на това схващане. За съжаление, няма особена разлика (в България понастоящем) между капитализма сега и комунизма преди. Сякаш по историческа и обществена инерция у нас много работодатели не дават реално това, което служителя/работника е произвел. С тази „одържавена” печалба от трудовия капитал (вкл. плодовете на физическия, но и интелектуален потенциал) на предприятието си, предпиемачът предпочита да си купи мощна и бърза кола, имот по Средиземноморието, диаманти за любовницата и т.н. Всъщност отнемайки от заработеното на работниците, се отнема възможността им да развият своя потенциал (зададен от природата). Отнема се първо финансовата, а оттам и изконната свобода да реализираме себе си.
Нещо повече, отнема се на следващото поколение свободата да стане това, което му е заложено…
Парадоксално, на фона на демократичния преход, днес БГ Комунизмът и БГ Капитализмът, са едно и също, като продължават да ни казват, че трябва да бъдем равни на другите, а истинският капитализъм, към който трябва да се стремим – че можем да бъдем равни на другите. Всъщност винаги можем да бъдем и по-долу от другите, но ако поискаме и считаме, че така е правилно. Ако съм се реализирал и получавам повече от другите, то чрез социални инициативи и дейности, мога да помогна на другите около мен да станат като мен, а защо не и по-високо от мен. Но това става, защото сам съм решил. Доброволно. За щастие съм имал финансовата и лична свобода да го осъзная и реализирам (борейки се за него).


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: