Posted by: rq85 | януари 9, 2016

За амбициите на премиера в икономиката и медиите

Можем ли да постигнем 4,5 на сто ръст на икономиката през 2016 г? Да, работа на един премиер е да има амбициозни цели. Особено в областта на икономиката. Особено в години на криза. Но не това е основният въпрос!
Историческите данни на графиките свидетелстват, че:
1/ ясно се вижда, че за периода 2009-2013 г. БВП, измерен по цени от 2010 г. (същото показва и индексът на физ. обем) е кризисен, т.е. икономиката търси себе си след бурния ръст и финансова вакханалия, разразили се до 2008 г.;
2/ през 2009 г. страната ни отбелязва спад от 4,2%, нещо, което не се е случвало от Виденовата зима и кризата през 1997 г.;
3/ според статистиката на националния продукт този „кризисен период” е по-добър от годините до 2008 г.;
4/ има предпоставки през 2015 г. да се продължи тенденцията от 2012 г. на ускоряване на икономиката, като се отбележи ниво на ръст от психологическите 3% (прогноза).
5/ въпреки че за периода, ясно се вижда вътрешна тенденция на нарастване на икономиката, то тя едва през 2014 се върна на нивата от 2008 г.
Кое е основното? Българската икономика загуби цели 6 години, през които, ако беше запазен средния темп на растеж от преди кризата (да приемем 6 на сто), то в края на 2014 г. трябваше да имаме БВП от около 105,6 млрд. лв. Нещо повече, запазвайки реалният среден темп на растеж от анализирания период, то тези около 105,6 млрд. ще ги достигнем едва след 20/25 г.?
Така тези 6 години на криза имат цената на 1/3 или 1/4 от живота на един съвременен българин. От неговия по-добър живот.
Тук ролята на правителствата е видна. Но една друга роля, тази на медиите, е още по-голяма. Ролята на „четвъртата власт” е огромна, тъй като тя има функцията да информира обществото за настоящето, но и неговото бъдеще. Информирайки го обаче, т.е. да накара аудиторията/избирателите/икономическите агенти да осъзнаят реалната цена на кризата, то тя рискува да промени обществено-политическия, а и стопански пейзаж в страната. От тук има два изхода – или ще има масови протести срещу правителствата на всеки две-три години или по-лошия вариант, хората биха гласували масово за партии и герои, които им обещават да им върнат „ограбеното от кризата”. Общото между двете е, че ще има масовост. От друга страна тази мрачна перспектива би позволила индивидите да станат по-склонни да живеят днес за сметка на „утре-то”, което тъй ли иначе е жертвано. Това би променило потребителските нагласи на индивидите, но и пазарното поведение на корпорациите. Което вероятно в бъдеще ще дава краткосрочен импулс на икономиката и постигането на прилична скорост на растеж. Разбира се, много лесно тези черни окраски на бъдещето, носени от медиите, могат да имат за резултат загуба на доверие и „парадоксът на спестовността” (по Кейнс), изразени в изпадане в по-продължителен икономически застой. Затова ролята на медиите и качествената информация в една социално-икономическа криза, е много деликатна, но и съдбовно значима.
P.S. Интересна е връзката на медиите и властта изобщо. Теоретиците твърдят, че по отношение на властта медиите могат да играят три роли: на подчинен, на партньор и на опонент. От първата роля, изпълнявана при социализма и плановата икономика, при зората на демокрацията медиите преминават направо към третата. Днес може би пак има връщане към първата роля. Възможни обяснения за това са, че медиите в България разбират по този начин демокрацията и капитализма, а другата е чисто практична – трудно е да си партньор, за което се изисква политическа, професионална и информационна култура. Да видим…

1356

568


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: