Posted by: rq85 | октомври 24, 2015

Какво искат богатите?

Нали съм ерген, та отидох да хапна наблизо до нас, в една закусвалня до ДАНС. Не подозирах, че след този обяд ще се запаля по социологията (нищо, че икономическото ми образования включваше и изучаването на подобна дисциплина). Там се оказах неволен свидетел на един разговор между две семейства. Съдейки от изказа и вида им, мога да кажа, че бяха представители на т.нар. елит. Интелектуалният елит на България – я висши администратори, я научни кадри в някой институт или университет, я потомствени интелектуалци и т.н.
Едното семейство разказа как преди седмица пребивавало в Стокхолм, в някакъв богат квартал, и техните домакини им казали да не използват обществения транспорт, докато идва в тях. Препоръчително било, ако няма своя кола, да ползва такси. Помислих си – облъчен от темите в медиите – може би от мерки за сигурност. Явно градът вече се е напълнил с криминални елементи и бежанци от Африка, Близкия изток, Източна Европа? Или пък таксиметровите компании имат силно лоби там, като правителството и обществото са се разбрали да бъде даден стимул на частната иницитива. Не, оказа се, че предупреждение е било от икономически съображения и по-точно от гледна точка на репутация и стандарт.
Това ме провокира! Мразейки да мисля, докато ям, (да смесвам душевното с физическото) се наложи до стигна до следното съждение, следния извод.
Общественият транспорт, независимо дали в богата или бедна държава, в повечето случаи, е обществено благо, осигурявано от местната или централна власт. Финансирано изцяло или не с публични средства или билети, но все събирани от обществото. И това благо, по правило, при потреблението му не може да дискриминира потребителите, т.е. и бедни, и богато могат да се възползват от него.
В този контекст, отказът на богатите да потребяват благото, поради репутационни подбуди, говори, че общественият транспорт (в случая) е предназначен за бедните. Или… всичко що съдържа термина (идеята) общество се асоциира с група от бедни хора. И обикновено се приема, че тези бедни хора получават нещо на готово, финансирано от богатите. Поне според богатите индивиди на една страна. А тези от богатия квартал в Стокхолм със сигурност са заможни.
Какво се получава? Каква е съвременната дефиниция за общество? Дали това е: „съвкупност от всички индивиди на една държава – богати или бедни”, или това е само „онази част, която е бедна и, която чака на богатите”.
Според богатите – обществото се асоциира с масата бедни хора, техни съграждани, сънародници, работници, които чакат нещо от богатите. Т.е. богатите не са част от обществото на една страна.
Добре! Тогава, ако приемем тази теза за валидна, то стремежът към и постигането на богатство намалява ли размера на обществото (чисто количествено)? От една страна ще се радваме, че преборваме бедността, но от друга обществото изчезва?
От друга страна, според дефиницията на богатите, може ли в обществото да има елит? Бедните имат ли свой елит? Тогава как този елит си говори (и за какво) си говори с богатите? Каква дефиниция можем да дадем на групата от богати индивиди, щом терминът „общество” е зает за бедните? Може би борбата не е срещу това да борим бедността, а борба за името „общество”?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: