Публикувано от: rq85 | септември 25, 2015

Бежанската криза ни казва какви сме

ghc
Като при всяка значима обществена тема или проблем хората са разделени в мнението си, съответно и в изискванията си към правителствените власти. Най-общо лагерите са формирани на база това дали да се пуснат бежанците в България или да се гонят. Едните са с либерални настроения и възгледи, другите – с консервативни.
В такива условия, опитвайки се да прокара дадена политика по отношение на бежанската криза, правителството, с помощта на медиите, е изправено пред избор как да представи темата в обществения дневен ред и пространство. Много е важно дали темата ни е представена като въпрос на доброволно приемане на бежанци или като принудително приемане. В първия случай, от българското общество се иска да отвори вратата на хора, които чукат на нея. Ако не я отворят, няма да имат проблеми. Във втория случай, българите трябва да очакват заключената врата да бъде съборена отвън, като настройката е като за война. Въпросът е не дали, а кога ще се сблъскаме с проблема.
Ако разположим тези съждения в една матрица, то картината придобива следния вид:
В квадрант 1, доминиращата част от обществото е с консервативни възгледи, а темата за бежанците е представена така, щото изборът е дали доброволно да отворим вратата. Ако го направим, очевидно обществото ще направи компромис със себе си.
В квадрант 2, доминиращата част от обществото е с консервативни възгледи, а темата за бежанците е представена като подготовка за война. Ако го направим, очевидно обществото ще е в унисон с възгледите си (ще действа и мисли по темата уверено).
В квадрант 3, доминиращата част от обществото е с либерални възгледи, а темата за бежанците е представена така, щото изборът е дали доброволно да отворим вратата. Ако го направим, очевидно обществото ще е в унисон с възгледите си (ще действа и мисли по темата уверено).
В квадрант 4, доминиращата част от обществото е с либерални възгледи, а темата за бежанците е представена като подготовка за война. Ако го направим, очевидно обществото ще направи компромис със себе си.
Лошото на компромисното съществуване е, че често прераства в спорове, скандали и слабост в действията.
Въпросът е, щом българското общество е доминиращо консервативно, а правителството и медиите представят темата като подготовка за война, защо обществото ни продължава да спори? Очевидно е, че обществото ни трябва да се намира в квадрант 2 от матрицата. Но явно се премества към квадрант 4.
Т.е. май не сме толкова консервативни, колкото си мислим?!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: