Posted by: rq85 | август 14, 2015

Какво е бъдещето на банкирането у нас?

Untitled

Знаете ли какво е общото между банковите продукти и салама, който пазарувате от магазина?
Вече почти година наблюдаваме продължителен спад на лихвените нива в българската, а и световна икономика. Ако за последната това е нещо нормално, то за българската е извънредно, историческо, безпрецедентно.
Причините довели до тази тенденция в стопанството са много и многообразни по сила и посока. Най-общо това е големият дял на чуждестранна собственост на капитала на банките в системата; исторически ниските, а и отскоро отрицателни лихвени проценти, предлагани от Европейската централна банка (ЕЦБ), създаваща ликвидна вълна; обявеното продължаване и през 2016 г. на посочената политика на „лесни пари” от страна на същата ЕЦБ; ниските нива на инфлация в еврозоната и наличните дефлационни процеси в България; продължаващият превес на склонността към спестяване спрямо склонността към потребление/инвестиране у нас; намаляване на дела на лошите кредити и т.н.
Какви са последствията от това развитие обаче?
Принципно изследователите на финансовата сфера приравняват банките на предприятията, даже има и подобен термин. Разликата обаче между едно предприятие в реалната икономика (произвеждащ реален продукт за потребление) и такова в паричната икономика (банкова/кредитна институция) е, че при първите продуктът се продава след като е произведен, а при вторите – преди да е произведен. В най-пълна степен тази разлика се проявява в развитите общества и икономики, където лихвените нива са на ниско равнище. У нас същността на банкирането, изведена от тази закономерност, тепърва се проявява с текущата тенденция. Т.е. българинът има възможност за първи път да се докосне до истинско банкиране.
В условията на все по-ниски лихвени нива, нуждите на потребителите (във всички банкови сегменти) са водещи за банковите мениджъри. Което е логично, след като участниците на пазара вече се конкурират на база кой ще даде по-ниска лихва. Не така стояха нещата допреди две години, а още повече преди 2008 г. Тогава, движени от множество фактори за нарастване на лихвите всички банки се фокусираха върху печалбата, която ще постигнат. Тогава клиентът нямаше значение, след като всички банки държаха висока цена на заемния капитал, а инвестиционното търсене изпреварваше нормата на спестяване в националната икономика. Успоредно България догонваше по икономическо развитие ЕС, а международните финансови пазари оценяваха с висок риск страната ни. Т.е. цената на ресурса се увеличаваше, икономиката растеше бурно, съпроводена с активно поведение, граничещо с висок риск, на икономическите субекти. Така клиентите се поставяха в по-неизгодна позиция спрямо банките (кредиторите си). Имаше бизнес, който чакаше осигуряване на финансиране. Независимо от цената и жертвата. Като реакция, банките не се интересуваха от желанията на клиента, а от нормата на печалба, която може да осигури. Ето и етапите на качествена миграция на банковия модел у нас. Могат да се различат две специфични постановки на отношението клиент–банка и съответно модел на банкиране:
1/ моделът „първо произвеждаме, после продаваме” – тук продуктът, който банковото предприятие произвежда, е стандартен, масов по предназначение и лесен за употреба. Дали е разбираем – е спорно. Има опаковка със съответния надпис за съдържанието (т.е. договорът за кредит, който е формален и с много неясни за потребителя клаузи… следователно в по-голяма степен с действие в негова вреда). Това беше валидно досега – при екстремно високите лихвени нива, произтичащи от неустоим глад (поради високата степен на неудовлетворени базови потребности в населението, а и бизнеса).
2/ моделът „първо продаваме, после произвеждаме” – тук отново имаме масов продукт (в опаковка), но преди това се договарят между страните в сделката качествените му параметри. Като в хода на преговорите потребителите имат шанс да договорят допълнителна полезност (персонална премия). Заедно с това вече е възможно да имаме производство/предлагане и на бутиков продукт (но пак в опаковка, за всички онези, които все пак искат специално внимание). Т.е масов продукт за субектите, които са с възможности и претенции. Договорът е все по-малко формален, като клаузите му се разясняват предварително. При този модел банките трябва да инвестират в продуктово развитие и технологично обновяване на основните системи, които обезпечават процеса. Това го наблюдаваме сега с перспектива да е валидно в средносрочна перспектива.
Но нещата не спира дотук. Съществува и трета постановка, която е съчетание на предишните две и ще е в ход в дългосрочен план.
3/ моделът „първо произвеждаме, после продаваме 2” – тук режем опаковката на произведения стандартен продукт и моделираме според мерките и вкусовете на клиента. Обикновено продавачът (банковият служител) реже опаковката на продукта (стандартен или бутиков) и продава ад-хок (на място). Договорните отношения, скрепени с договора са гарантирано равноправни и на момента моделирани. Тук клиентът се чувства наистина специален. Разваля се заради него един готов продукт, който е предназначен за повече хора (щом е произведен с опаковка). Индивидуалните нужди и параметри са изведени на пиедестал в процеса на проектиране, производство и обслужване. В такива условия борбата се трансферира от ценова към изключително неценова конкуренция, в която малко банкови институции биха устояли. Перспективата пред последните е – оцеляване и растеж чрез приемане и усвояване на новите реалности и модел на бизнес отношения.
И колкото по-дълго се задържи наблюдаваната тенденция и бъдещата й проекция, толкова по-устойчив и развит ще стане този нов модел на банкиране във всичките му сегменти. Оттук може да се очаква и дългосрочен ефект върху поведението на потребителите на банкови продукти? Това, заедно с увеличаващата се финансова грамотност на населението, ще доведе до сериозен натиск върху финансовите институции и техните собственици за истинско банкиране.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: