Posted by: rq85 | юни 12, 2015

Самюел Бекет и ЦСКА

beckett-214x300

„Майките ни раждат клекнали над отворения гроб”! Да, времето между раждането и гроба за всеки се различава. Мястото също. Общото обаче е, че всички имаме майки. Т.е. имаме създател и доста често самите ние ставаме такива. За съжаление често ставаме и причината за унищожението на нечие творение. Но такъв е животът.
Ако трябва да перефразирам първото изречение, дело на „лудия ирландец” Самюел Бекет, то ние не сме по-големи от това, което сме… от това, което ни се случва. Всъщност, нашият, човешкият път е един. Много повярвали си индивиди считат, че това не се отнася за тях. Мислят, че нямат майки, или ако имат, то те са раждани над нещо, различно от пръстта.
Безусловно, нещо, което ни свързва тук е и любовта към един футболен клуб – ЦСКА. Т.е. всички някога сме обичали „червената” идея, и сме били обичани от нея. Надявам се само, че през всичките тези години нашата любов не е ставала повод за омразата към (смъртта на) нечие друга любов/творение!
Днес е исторически ден за футбола, за страната, за обществото ни. Днес е последният ден от съществуването на един велик клуб, известен из целия свят. Нещо, с което може да се гордеем. Нещо, което е изграждало ценности и морал в поколения българи.
С други думи днес е погребението на ЦСКА. Последният мач на „Армията” за сезон 2014-2015 е с Литекс. Очаква се да има много хора за събитието. Така и трябва да бъде. В щастливите моменти стадионът винаги е бил пълен. Защо да не е такъв и за края. Това е истинската любов!
От друга страна днес е денят, когато ще се роди нов ЦСКА. Поне такива са намеренията на различните индивиди, имащи нещо общо с клуба. Трябва да сме щастливи. Но не сме!
Каквото и да се измисли за бъдещето на клуба, едва ли ще сме щастливи от днес нататък. Поне не заедно! Няма как и да бъде иначе след като от тук насетне всеки ще се опитва да забремени ЦСКА, с яростния порив да „изкара” от него някакво ново творение. Творение, за което ще се грижи и което ще възпитава (развива) според своите си разбирания за живота (за футбола, за бизнеса). Хубаво е да има създател, а не убиец, хубаво е да има човек, който е готов да влезе в гроба, за да задържи и прибере творението, което излиза от клекналата родилка. Хубаво е, че ще му даде живот поне за малко, преди да падне в пръстта. Но не е хубаво, че има голяма група от хора, която си мисли, че може да прави същото. Всички знаем какво ще излиза… копеле след копеле! Нещо, което е обречено на лоша съдба и кратък живот!
Нека бъдем заедно и повече днес. Нека преди да се разбягаме в различни посоки, тичайки към своето творение и гроб, за последно се съберем. Нека си припомним, че имаше нещо, което ни създаде, нещо голямо, което ни отгледа и което освен „тогава” никога не е клякало… Никога!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: