Posted by: rq85 | септември 27, 2014

Футбол е имало и преди Гунди и Стоичков

http://www.prosport.bg, 26.09.2014г.
автор: П.Костадинов

„Всеки народ е длъжен пред потомците си да съхрани ревниво и своята футболна памет като неразделна част от цялата му история. Георги Аспарухов(Гунди) и Христо Сточиков не изникват от нищото. Спортните им върхове са продължение на натрупвани преди тях ценности от няколко поколения не по-малко талантливи футболисти“.

Това пише през 2000 година моят учител в писането Силвестър Милчев, в третата част на книгата си „Футболната романтика на България“.

Цитирам бате Силви във връзка с новите емоции на днешния ден, породени от напомнянето в сайта на УЕФА, че българската футболна история не започва от днес и още по-малко в Делиормана. Напомнянето на факта, че ЦСКА е отстранил Аякс, Нотингам и Ливърпул, като действащи европейски шампиони взриви отново емоциите. Тази реакция е предизвикана само и единствено защото нискокултурни функицонери се самозабравиха, а алчни или всеядни глашатаи не могат да се овладеят.

Ето защо ще припомня няколко факта, за да се опитам да припомня поне част. Знам, че четенето е и въпрос на грамотност, но пък не мога да бъда отговорен за всичко. Изцяло ще се позова на учителя.

Футболната топка се появява в България в края на учебната 1893-1894 година. Точната дата 13 май 1894 година(б.а-през тази се навършиха 120 години, но кой да се сети). На този ден е назначен и започва работа, като учител по телесно възпитание във Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I“ швейцарецът от италианско потекло Жорж дьо Режибюс от Ивердон.

На 30 март 1923 година са положени основите на Българския олимпийски комитет. Положено е началото на организирания спортен живот в цяла България с изборно централно ръководство. Започват държавните футболни първенства, сформиран е първият национален отбор.

На 17 декември 1924 година се поставя въпроса за сформирането на национален отбор, който да участва на Осмата олимпиада в Париж. До този момент България няма международни мачове. Първи треньор на националите е 26-годишният австриец Леополд Нич, Ляв халф на Ропид от Виена, национал и шампион на своята страна. Първата селекция е с 13 футболисти от София и 5 от Варна. Окончателният състав е: Александър Христов(Шкубата), Петър Иванов (Вертер), Симеон Янков (Симето), Константин Мазников (Дяволето),Кирил Йововоч (Вагонетката), Цветан Генов(Цеко), Гено Матеев, Никола Мутафчиев (Мочко,Количшето), Стефан Цончев, Димитър Манолов (Найдо, Боянсаката мечка), Боян Бянов, Тодор Владимиров – Сан, Григор Стоянов(Гичо), Никола Маринов (Беглю), Димитър Мутафчиев (Мърцо), Иван Радоев (Ванюш, Баба Рада).

На 17 юли 1927 година България записва първи равен мач в историята си. Срещу Турция на игрище „Славия“ пред 10 000 зрители.

В началото на януари 1930 година България получава покана за участие на първото световно първенство през юни в Уругвай.

На 12 октомври 1930 година България постига първата си победа на игрище „Славия“ през 10 000 зрители. 5:3 в първия турнир за Балканската купа.

За да не скандализирам националните каузи, като почетна бедна душица ще пропусна най-големия футболист на България отпреди войната Любомир Ангелов-Старото от АС-23. За за отбележа някои любопитни факти зад граница. Нали за това иде реч в последно време.

Атанас Талев – вратар

Бивш състезател на софийския ФК13, привлечен от мюнхенския Байерн и оставил трайна следа.

Архитект Райчо Богословов – вратар. Играе за софийския квартален Устрем, а след това за ЖСК и Бенковски. В България най-ярка диря оставя в Славия, с който е шампион. През 1939 година е привлечен в мощния тогава мюнхенски Мюнхен 1860. „Преди доста години се връщах от симпозиум във Франция. Спрях в Мюнхен. Имаше мач между Байерн и Мюнхен 1860. Наредих се пред стадиона за билет, когато ме видя някогашното ни резервно дясно крило Пледел Алоис-Пледо. Прегърнахме се. Беше трогателна среща.Пледо е чолак с една ръка. Той ме отведе в канцеларията на стария ни клуб Мюнхен 1860. На стената беше закачена снимка на нашия отбор, който спечели Купата на Германия. На снимката с вратарския екип бях и аз.“

Димитър Антов-Гробаря, вратар

Шампион на Франция с отбора на Рубе. Бивш състезател на Винершпорт-Виена, Спортклуб-Пловдив и Славия.

Доктор Михаил Лозанов-Танка, нападател

Състезател и капитан на мюнхенския Байерн. Легендарен български национал и играч на Левски преди Втората световна война.

Доктор Божин Ласков, нападател

Три пъти шампион на Чехословакия със Слован от Братислава. Роден в софийския квартал Орландовци, започва в махленския тим Победа. След това в елитните Бенковски и Левски. ПРЕЗ 1949 ГОДИНА ДОКТОР БОЖИН ЛАСКОВ И УНГАРЕЦА ДАЕК СА ИЗБРАНИ ОТ „ФРАНС ФУТБОЛ“ ЗА НАЙ-ДОБРИ ЦЕНТРАЛНИ НАПАДАТЕЛИ НА ЕВРОПА!!!

Пропуснах много, невъобразимо много исторически факти. Преди войната. Само стартирах с доктор Божин Ласков след нея. Сигурен съм, че има толкова много хора, които има какво да добавят.

И това е памет.

Далеч от парвенющината и миризливите завивки на нискочели индивиди, получили незнайно как статут на рекламни лица в тази велика игра.

Народ, който не уважава историята и националните си корени е лишен от бъдеще.

А що се отнася до блюдолизците, то не се учудвайте. така е било винаги и нищо не се е променило. Медиите, ясно защо,повтарят отколешни рефлекси.

Ако не вярвате на мен, то повярвайте на Патриарха Иван Вазов. Годината 1900-тна, „Вестникар ли?“.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: