Posted by: rq85 | септември 1, 2014

Приплъзване по леда

0894308001408553524_48005_600x458В последните седмици, пореден случай на лоша държавна практика и неправомерно използвана държавна власт влезе в епицентърът на общественото внимание. Става въпрос за поръчката за ремонт на Зимния дворец в София. Новият спортен министър от служебното правителство – Евгения Раданова обяви пред обществото на специална пресконференция, че поръчаният от нея одит на проекта е показал множество процедурни нарушения и необосновано завишаване на цената на изпълнение на поръчката. Въпреки че този одитът е бил в ход и въпреки че е поискала от ръководството на възложителя на поръчката („Академика 2011” ЕАД) да изчака, докато той приключи, то процедурата е завършена и е избрана фирма изпълнител с цена 40,7 млн.лева без ДДС. В резултат на това, се предполага, че държавата ще бъде ощетена с поредните няколко милиона.
Това е добър пример на последствията от „законовите” действия на избраните от народа политици и „управленци”.
Нека, обаче се запознаем със същността и хронологията на проблема?
Още през лятото на 2013 г. се чуха първи намерения за ремонт на 32-годишният Зимен дворец на спорта в София, като идеята присъства в дневния ред на спортните среди още от времето на успехите на световната ни шампионка по фигурно пързаляне Албена Денкова, т.е. отпреди 7-8 години. Но, при кабинетът на Пламен Орешарски държавата отдели време и ресурс за да я реализира.
Поръчката
Почти 9 месеца отне на експертите на спортното министерство да подготвят обявлението и да възложат обществена поръчка за избор на изпълнител. Според публикуваният на 16.04.2014 г. на сайта на Агенцията за обществени поръчки документ предметът на поръчката се отнасяше до избор на изпълнител на Инженеринг (проектиране, СМР и авторски надзор) за модернизация, ремонт и реконструкция на комплекса. Официален възложител на поръчката бе търговското дружество „Академика 2011” ЕАД с принципал Министерството на младежта и спорта, а одобреният бюджет за реализация на проекта бе 40.8 млн.лв без ДДС, т.е. около 50 млн. лв с ДДС.
Конфликтът
Задълбоченият преглед на цялата проектна документация, след обявената поръчка, показа няколко сериозни противоречия и пропуски от технически и финансов аспект. Именно те дадоха основание да се погледне по-внимателно на начина, по който правителството искаше да реализира един от знаковите обекти в своята инвестиционна стратегия в областта на спорта. И тъй като е знаков, имаше опасност резултатът от неговото осъществяване да предопредели крайната оценка и отношение към цялостната държавна политика в тази област.
Да започнем от основите. В описанието на поръчката се посочваше, че изборът е на изпълнител на инженеринг. Дейност, която включва оказване на проектантски услуги, извършване на СМР (в превод – строително-монтажни работи) и упражняване на авторски надзор. Така формулирана процедурата (и финансовите критерии за оборот) даваха възможност водещ в целия процес да бъде строителството и строителят в частност, без значение дали той има собствен проектантски отдел или ще ползва външен проектант в съдружие. От своя страна това позволяваше разгръщане на порочната практика на инженеринга – водещата роля на строителя и факта, че не държавата, а той пряко може да оказва влияние върху проектанта и авторския надзор, поради това, че заплаща техните услуги.
Друг интересен факт бе, че не беше стартиртана процедура за избор на консултантска фирма, която да извърши надзор в проектирането и строителството. Принципно такъв е необходим, за да може възложителят/държавата да проследи доколко изпълнителят на проекта е работил качествено и в заложения срок. Освен това, съгласно ЗУТ (чл. 137, ал.1). „Зимен дворец на спорта” е обект първа категория. Като такъв законодателството изисква всички инвестиционни намерения, т.е. проекти, свързани с този обект да бъдат придружени от оценка за съответствие, изготвена от вече споменатата независима надзорна фирма. Без въпросната оценка не би могло да бъде одобрен дадения инвестиционен проект, да се получи разрешение за строеж и да започнат реални строително-монтажни дейности. Т.е. преди да започне реалното строителство бе важно да има независим строителен надзор. А тук такъв нямаше!
В тази връзка е спорно защо държавата обявяваше поръчка за изпълнител на инженеринг без да направи успоредно обществена поръчка и за избор на строителен надзор. Вариантите за излизане от тази ситуация бяха два. Или след датата на избор на строителя на залата (27 май т.г.) да се пристъпи към обявяване на още една обществена поръчка за избор на споменатия надзор, или самият строител да си наеме надзор (външен). В крайна сметка и при двата посочени варианта щеше да има преразход на време, усилия и финансови средства. Разликата обаче бе, че вторият вариант не влизаше в обхвата на законовите разпоредби и можеше да се квалифицира като тежък конфликт на интереси. Един пример? Да си представим, че трябва да сложим изолация на дадена сграда/съоръжение. Предписанието е да се използва 10 см стиропор. В опит да оптимизира разходите, с цел максимизиране на печалбата, строителят използва стиропор с дебелина от 5 см. Именно тук идва ролята на надзора. Установявайки разликата между предписаното и извършеното той трябва да сезира съответните заинтересовани страни, след което да се отстранят нередностите. Ако надзорът е независим, както казва закона, няма да има нередности и проектът ще се изпълни качествено. Ако пък надзорът е свързан или нает от изпълнителя, то подходът ще е следния: строителят ще оказва икономически натиск над надзора за сметка на изглаждане на нередностите, установени от същия този надзор. Така последният има стимул да си замълчи, а работата да се извърши некачествено. И в крайна сметка ефективността на държавните средства загубена.

Принципите
В указанията за участие към обявлението се посочваше, че процедурата за възлагане на обществена поръчка се основава на принципите на публичност и прозрачност, на свободна и лоялна конкуренция, на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, като се дава възможност на всички участници, отговарящи на изискванията на възложителя. Реалността обаче показваше, че се продължава с порочната практика големи и знакови обекти и тяхната реконструкция да се дават на търгове с инженеринг. По този начин се слагаха дискриминационни условия за участие, като изисквания за десетки милиони оборот (в този случай – 80 млн.лв), което бе предпоставка в процедурата да участват едни и същи строителни (разбирай инженерингови) фирми с монополно положение на пазара. От тук проектантският труд се неглижираше/елиминираше, търсеше се най-лесното и евтино за строителство решение, и така обществото получаваше „грозни сгради за много пари…“! В такива условия проектантът е принуден да работи за строителя и да се грижи за неговия интерес, а не за обществения, какъвто трябва да е смисъла на публичните търгове изобщо. Тук случаят бе същият! Избира се фирма, която да даде цена, а после проектантите трябва да проектират, за да влязат в посочената цена и да осигурят максимална печалба на строителя (отново). Кой обаче в този случай щеше да защити обществения интерес и ще се погрижи да няма злоупотреби с публични средства. В тази връзка недоумение будише факта, че от браншовите организации мълчаха. От Камарата на инженерите или от Камарата на архитектите биха могли да изискват от държавата да провежда конкурси за значими обществени обекти, като едва след избор на проект и неговото остойностяване, да се пристъпва към строителните работи.Това щеше да позволи да има яснота, кое колко ще струва на база на предоставени от проектантите количествени сметки, а и щеше да се осигури възможност на цялата гилдия да вземе участие в подобен значим публичен проект. В крайна сметка, имайки предвид това и придържайки се към горепосочените принципи, бе изключително важно да се види коя фирма щеше да спечели конкурса за изпълнение на строителните (инженеринговите) дейности, въпреки че хората в бранша вече бяха наясно! Днес изпълнителят е ясен („Главболгарстрой”) и той съвпадна именно с „предположението” на хората от бранша!!!
Много или малко са 50 милиона?
„Все още няма проект за ремонта, няма и разчети дали точно това е нужната сума, само предварителни планове. Но всичко ще се прави с открити обществени поръчки“, гарантира Георгиева.
Какво имаше предвид министър Георгиева?
В мотивите за възлагане на обществената поръчка ясно се посочваше, че всяка оферта на даден участник с финансово предложение над максималния разполагаем финансов ресурс на възложителя (40,8 млн.лв без ДДС (50 млн.лв с ДДС)) ще бъде отстранена от по-нататъшно участие в процедурата. В редица публични изяви обаче и конкретно на въпрос на Сашо Диков относно начина на определяне на 41-те милиона (в интервю в “полеви услoвия” от 19.04.2014 г. за предаването му по Нова ТВ) министърът на спорта и младежта обяви, че стойността на общите дейности по проекта може да надхвърли разполагаемия ресурс и да достигне 55-60 млн.лв. Това позволяваше даден кандидат да спечели поръчката на база оферта от 25 млн.лв спазвайки разпоредбата, а след това на база допускането на министъра за преразход да изиска изплащането на ресурс за извършени дейности за над 55-60 млн.лв. Предвид изложеното, трудно можем да заключим, че обществения интерес е защитен. Още по-малко се осигурява прозрачност и публичност при разходването на публичните средства?
Сметката моля!
Твърде спорен бе и въпросът за начина на получаване на цената от 2 720 лв. за кв.м. (при разгъната застроена площ (РЗП) от 15 000 кв.м и цена 40,8 млн.лв без ДДС) за реконструкция на подобно съоръжение. За сравнение зала „Армеец Арена“ бе построена при цена в рамките на 1600-1900 лв. на кв.м., а наскоро откритата зала в Ботевград с РЗП от 9 520 излезе 737 лв. на кв.м. (или общо 7,02 млн.лв). Нещо повече! От документацията по процедурата бе видно, че не е налице архитектурно заснемане и конструктивно обследване на сградата, което не позволяваше реално и обективно остойностяване на една евентуална реконструкция на етап търг за инженеринг. По същество, конструктивното обследване е експертна оценка, която показва физическата годност на конструкцията на дадената сграда – сеизмична устойчивост, корозия на носещите в случая метални елементи на сградата, слягания на фундамента и др. Именно анализът на тези технически параметри щеше да даде оценка, дали конструкцията е компрометирана или не. Тъй като сградата е проектирана през 1982 г., нейната конструкция е разчетена по тогавашните нормативи, включително и тези за земетръс. От тогава досега нормите са завишени. Изхождайки от всичко това може(ше) да се окаже, че е по-изгодно икономически да се събори сградата и да се направи наново, отколкото укрепване на нейната конструкция и привеждането и към действащите норми.
От друга страна, приемайки, че изпълнителят на поръчката/строителят се задължава да извърши конструктивното обследване, кой щеше да гарантира обективността и прецизността на въпросната експертиза. В тази връзка е немислимо да се избира строител и да се пристъпва към строително-монтажни дейности без предварителното наличие на въпросното обследване. Нямаше яснота и по техническото задание по отношение на архитектурната планировка. Разписани бяха изисквания за детайли като вид на стени и тавани, а основни параметри като функция и всички видове помещения – не. След като нямаше предварително проведен архитектурен конкурс, който да представи на обществото различни идеи и анализи за залата, след като нямаше отвърден архитектурен проект, по който да се работи, цялата инициатива и власт се оставя(ше) в ръцете на бъдещия изпълнител на проекта /строителя/ да реши как да бъде организирана цялата функция и вид на сградата, което не (б)е гаранция за целесъобразност, а от друга е предпоставка за злоупотреби. Така разписана процедурата не даваше никаква възможност за обсъждане на проектните предложения и икономически обосновки, а се преминаваше директно към избор на фирма за инженеринг.
Потенциал за разходи!
Освен, че разбрахме, че нямаше финансов план за ремонта на обекта, като чели нямаше и ясен план как този обект ще се издържа в бъдеще. Публична тайна бе, че Зимният дворец работи на загуба от няколко години. Доказателство за това бе лошото физическо състояние на този обект и липсата на средства за поддръжка. Въпреки това, със заданието за проектиране, качено на сайта на възложителя, се възлагаше трибуните да се проектират с капацитет до 10 000 седящи места? В тази връзка будеше недоумение заявеното намерение за разширяване на настоящия капацитет на залата почти четири пъти (от сегашните 2 600 места). Видно е, че ако тази идея се реализираше това щеше да доведе до още по-големи годишни разходи в направление поддръжка (на отоплителната, климатичната и вентилационна системи, електроинсталации) на съоръжението и конкретно за посрещане на мерките за пожаробезопасност и сигурност. На фона на икономическата криза, която е обхванала страната ни (въпреки че Министерството на спорта и младежта има одобрен от МС и изпълнява бюджет за 2014 г. от 66,2 млн. лв, което е с 69,3 % по-висок бюджет спрямо 2013 г.) и ниската заетост на настоящата зала (3 световни първенства за младежи и юноши по хокей, фигурно пързаляне и шорттрек – без интерес от зрители, медии и рекламодатели) бе повече от ясно, че идеята за разширението на капацитета на залата не е обоснована от икономическа гледна точка и носи допълнително бреме за данъкоплатците.
За медиите и държавата
Известно е, че медиите са четвъртата власт, която контролира останалите власти и най-вече изпълнителната. В конкретния случай на отразяване на намерението на правителството да даде около 50 млн.лв за ремонт на Зимния дворец на спорта (сума, която възлиза на една втора от стойността на значим за националната икономика проект като „Техно Парк София”) оставаме с впечатлението, че тази власт не е/беше използвана. Трудно е да се приеме, че печатните, електронните и он-лайн медиите продължават да не поставят правилните/обективните въпроси на ресорните представители на властта, отговарящи за реализацията на този проект. Нещо повече, от медийните изяви на министър Георгиева се забелязваше, че се прави опит да се защити тезата за държавна намеса в областта на спорта. Недоумение будеше факта, че дори стожери на честната журналистика като Сашо Диков, в цитираното вече по-горе предаване, не посмяха или не знаеха как да оборят и осветят всички проблеми, свързани с този проект. Странно е как се правеше интервю с министъра на спорта в „полеви условия”, точно 3 дни след като бе обявена поръчката за изпълнител на проекта. Друг е въпроса, че се даваше неправилна гласност на министър, който не бе спортен човек, камо ли специалист в областта на строителството на спoртна инфраструктура и инвестиции, а не се търсеше мнението на специалистите в областта.
Друг пример е интервюто на известния спортен журналист Крум Савов, от преди седмица, в една друга национална телевизия бТВ, когато шефът на „Академика 2011 ЕАД”, продължава да убеждава данъкоплатците, че цената от 50 млн.лева е справедлива, въпреки, че резултатът от направения одит и липсата на проектно-сметна документация говорят за друго.
В крайна сметка, въпреки резервите и констатираните противоречия при реализацията на този проект, се надявахме, че властимащите щяха да ни опровергаят и обществото щеше да получи качествен продукт на минимална публична цена. Понастоящем това не става. Нещо повече, налага се един спортен човек, в качеството му на министър, пък макар за два месеца, да брани обществения интерес в един спортен проект, от тесните интереси на група хора от настоящият политически елит!
В заключение. Случаят със Зимния дворец е един добър повод държавата да преосмисли ролята си към спорта и заедно с това начина на защита на обществения интерес. Да, спортът дава самочувствие, международен облик и здраве на една нация, и да – трябва да се изграждат зали и стадиони, но когато тези неща се експлоатират приоритетно (в собствена угода) от силните на деня-властимащите, то обществото (гражданско или институционално-политическото) трябва да е нащрек и готово за отпор на пропагандното публично харчене за изграждане на спортна инфраструктура. А когато това става по-незаконосъобразен начин, то нуждата от обществени корективи е критично важна. От друга страна, е повече от наложително да се прекъсне използването на порочните държавни практики в областта на и посредством държавните поръчки.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: