Posted by: rq85 | август 26, 2014

Без институции няма бъдеще!

Общественото разбиране за институциите често се свързва с формализираната среда на държавната власт. Това са може би съда, парламента, министерства и ведомства, църквата и т.н. В по-тесен смисъл, това са правилата, рамките, в които всички ние живеем и работим, за да постигаме себе си и развивайки обществения потенциал.
Но това разбиране може да има и друго измерение. Когато говорим за институции, можем да се опитаме да си мислим за тях като за нещо, което задоволява дадени потребности в дадена област на човешкия живот. И след като потребностите ни следват постоянно в жизнения ни цикъл, то можем да приемем, че институциите следват хората почти през целия им живот. Но разбира се, не винаги всички наши потребности и нужди биват удовлетворени. И обикновено, когато това стане, хората изпадаме (действаме) в противоречие. Т.е. всяка неудовлетворена потребност води след себе си до противоречие. От тук, когато няма институции, които удовлетворяват потребностите, се появяват противоречията. Всеки човек може да я изпробва тази закономерност за себе си в личния си жизнен път, но тя присъства и на макро ниво, в обществения живот на една нация.
За България, в годините от прехода насам, това правило е валидно с пълна сила. Противоречията са както на концептуално, така и на практическо ниво. На държавно и на индивидуално ниво.
Като че ли страната и обществото свикнаха да живеят именно в такава среда, без да могат и искат да наложат правилата, без да искат да постигнат себе си, покривайки по-високите нива на своите потребности. Но опасността е голяма, защото всяко противоречие води след себе си до нова неудовлетворена потребност. Т.е. ако обърнем логиката ще видим, че държава (общество) без институции е обречена не само на противоречия, на безпътица, но и на продължаващо развитие без институции. Ако не можем и не искаме да покриваме нуждите си, то тогава няма да имаме и бъдеще, възходящо развитие. А това е по-страшното!
Да поговорим за противоречията?
Виждаме как във всеки европейски и световен доклад и класации, от дълго време насам българските деца са на последните места по грамотност. От друга страна постигаме забележителни успехи на олимпиади по информатика и математика. Приемаме, че нашето образование е лошо, но защо тогава сме на трето място по сертифицирани IT инженери, и на второ по сертифицирани специалисти на глава от населението в света. По различни оценки нашата страна е и втората в Европа и петата в света като най-привлекателна дестинация за извършване на бизнеспроцеси по аутсорсване. Следователно, дефинирайки нуждите ни в тази област е необходимо да изградим онези правила, онези институции, които да ни позволят като общество да развием този водещ световен отрасъл на икономиката и реализираме потенциала си в него. Това ще даде по-голям шанс за преодоляване на младежката безработица, изтичането на мозъци от България, демографската и икономическа криза. Но за тази цел ни трябват институциите!
Продължаваме. Виждаме как нацията ни е една от най-болните (отново според различни световни класации), как здравеопазването е пред фалит, как достъпът и качеството на здравните услуги се влошават. Въпреки това, от създаването на Националната здравна каса, системата получава (разполага с) няколко пъти по-голямо финансиране в настоящия момент, а населението прогресивно намалява. Стигаме до извода, че българинът е все по-болен… „болен като за двама”. Една наложена лоша практика и принцип на поведение в тази система. Конкретен пример. Вече няколко години не може да се реши проблема (потребността) със Спешната помощ. Все няма пари, а хората продължават да умират поради липса на линейки, квалифицирани екипи, лоша организация. Заедно с това през година се обновява автопарка на държавната власт, държавата поддържа раздута и некомпетентна държавна администрация и се плащат многомилионни партийни субсидии. В такава ситуация се налага усещането, че като гласоподаватели трябва да решаваме – или да ходим на избори или да спестим средства (неходейки на избори) за спешната ни помощ. Дотам стигнахме, че властта противопоставя нашия живот на … резултатите от изборите. Т.е. ако всички излезем и гласуваме на парламентарните избори (което ще увеличи държавните пари за партийни субсидии), то ще оставим Спешна помощ без пари… ще оставим някой да умре. После се чудим, защо хората не излизат да гласуват, не искат да определят бъдещето си! Какво бъдеще…?
Друго противоречие. Доказано е, че по нашите земи са се зародили няколко цивилизации. Най-старото обработено злато в света е открито в България. Ние сме потомци на велики народи, култура и традиции. На трето място сме в Европа по открити (антични и раннохристиянски) артефакти след Гърция и Италия. Имаме уникални природни и архитектурно-исторически комплекси. Нашите оперни артисти и фолклор са признати за световни образци на музикалното изкуство. В същото време най-слушаната музика у нас е „чалгата”. Най-много туристи привличаме с образа си на „алкохолна и секс дестинация”. Така вместо да развиваме и акцентираме на богатата си култура, ние развиваме в по-голяма степен субкултурата! А националният интерес (потребност) изисква да се фокусираме към културния си образ и природно дадености, за да привличаме по-заможните туристи от Европа и света. Но за тази цел трябват ни институциите!
Четвърто противоречие. Свикнали сме да се гордеем със спорта си и спортните легенди на България, които в годините са подобрили международния образ на страната ни. В тази връзка има много призиви държавата да увеличи помощта си за спорта. И тя започна да влиза все повече в тази си функция. Подобри се на много места спортната инфраструктура. Но се отиде в крайност. Изградиха се (ще се изграждат) ненужно големи зали и спортни обекти (гордост и израз на величие за политиците ни) за нашите елитни спортисти. Но къде са те? Парадоксално е как най-големите ни звезди и световни посланици на страната ни във футбола (Д.Бербатов), волейбола (М.Казийски), баскетбола, борбата, щангите, тениса, плуването и т.н. отказват да играят за страната си. Нещо повече, някой от тях избират да се състезават за други страни! Освен това къде е финансирането на масовия спорт, с акцент на детско-юношеските школи и отбори? Защо да плащаме за издръжката на гигантски зали, в които няма кой да играе, а няма да финансираме с тези пари талантите на България?
Това е само малка част от споменатата безизходица в общественото развитие на България. Дотук споменахме образованието, здравеопазването, културата, спорта. Много по-тежко е състоянието в икономиката (енергетика, външната търговия) и политиката. Но за тях е нужен и по-задълбочен анализ! Както се вижда във всяка една област на обществения живот можем да открием неудовлетвореност, безпътица, непостигнати цели, пропуснати ползи. И въпросът е докога ще я караме така?
За да променим нещата е важно да правим опити. Всъщност всеки опит за преодоляване на наблюдаваните противоречия е опит за създаване на институция, на общи правила. Затова не трябва да бъдем безразлични към противоречията в нашия личен и обществен живот. Затова не трябва да неглижираме потребностите си, а трябва да откриваме проблемите и да се стремим да намираме пътя за тяхното реализиране (разрешаване). А това минава през силни иснтитуции и хора, които вярват в тях. Това е бъдещето на България!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: