Posted by: rq85 | август 16, 2014

Кратка(та) история на българския банков успех?

Случаят с Корпоративна търговска банка е добър повод да видим какво се случи с българския банките банки за последните 10-11 години от 2003 г. насам. Като българска банка, тя не може да се разглежда отделно от тази група банки. Под български банки, ще разбираме тези, които са чисто българска собственост и които оперират на българския банков пазар редом до чуждестранните си конкуренти.
Защо 2003 г. е началото на този преглед?
През пролетта на 2003 г. Цветан Василев застава начело на надзорния съвет на КТБ, след като я придобива чрез фирмите си „Бромак” ЕООД (в края на годината тя притежава 27% от акциите на банката) и ЗАД „Виктория” (37% от акциите на банката). От 2000 г. до пролетта на 2013 г. той е изпълнителен директор на банката и председател на УС. Иначе самата банка е създадена през 1994 г., като в края на 1999 г. 99,99% от капитала й са собственост на Булбанк АД. През 2000 г. нейн собственик става бизнесменът Джеймс Винсънт Хауи.
До 2006 г. Ц. Василев, чрез фирмите си, притежава вече 98,4% от нея. През 2009 г. влиза като собственик оманския държавен фонд с дял от 30% от капитала й. След като стартира като част от най-малките банки в страната в края на март 2014 г. тя заема четвърта позиция по размер на активите в банковата система. За периода 1999-март 2014 г. активите й нарастват 432 пъти! А откакто е собственост на сегашния си собственик – 25 пъти (с среден годишен темп на ръст от 36,4%)! Най-бързо, на годишна база растат активите й през 2006 и 2007 г. В абсолютна стойност най-голям ръст на активите банката реализира през 2011 г. (ръст спрямо 2010 г. с около 1,3 млрд.лв), през 2012 г. (ръст спрямо 2011 г. с около 1,6 млрд.лв) и 2013г. (ръст спрямо 2012 г. с около 1,1 млрд.лв). За 2014г. само за три месеца (март 2014 – края на 2013 г.) активите й нарастват с над 500 млн. лв. Което може да ни наведе на мисълта, че 2014 г. щеше да бъде рекордна за банката при запазване на темпото на нарастване на активите й.
Заб: Това са изводите на база публичните данни за състоянието на банковата система у нас (Бюлетин на БНБ на тримесечна база).
През това време какво се случва с другите банки, собственост на български стопански субекти?
Прегледът тук обхваща 6 банки – КТБ, ПИБ, ЦКБ, Общинска банка, Инвест банк и Интернешънъл Асет Банк. Разбира се, за периода 2003 – март 2014 г. на банковия пазар има още няколко банки с български капитали (като ББР/бивша Насърчителна, Тексим банк, БАКБ и т.н.), но поради различни причини те не могат да се причислят към настоящия анализ, защото или са правителствени банки (ББР), или вече са част от други банки (Тексим банк и закупуването й през 2011 г. от ЦКБ), или не съществуват (МБТР) или пък в миналото са имали чужди собственици (БАКБ и ирландските й собственици до 2011 г.).
След това важно уточнение, нека видим представянето на тези банки. В края на 2003 г. банките с българско участие са 23,7 % от общо всички банки на пазара. В края на 2009 г. (първата година на осезаема криза в страната) този дял е около 16 %. В края на март 2014 г. български банки са вече 30,8% от всички банки. Явно глобалната криза се е отразила добре на местните банкери! От данните в приложената таблица можем направим няколко генерални извода. Без навлизане в дълбочина.
1/ През 2003 г. КТБ е четвърта по размер на активите банка в топ 6 на българските банки. С най-голям размер е ПИБ, следвана от ЦКБ и Общинска банка. През 2007 г. КТБ успява да стане номер 2 след ПИБ. Тази класация се запазва до март 2014 г.
2/ През по-голямата част от този период общите активи на ПИБ са по-големи от активите на 4 от общо 6 банки взети заедно. Като дори има една година (в края на 2005 г.) когато общия размер на активите на останалите 5 банки е по-малък от този на ПИБ.
3/ Още през 2003 г. активите на ПИБ са над 1 млрд. лв., нещо което КТБ и ЦКБ ще постигнат през 2006 г., а Общинска банка и Инвест банк – през 2007 г. Интернешънъл банк прави това в края на март 2014 г! Небивал успех за „българската група”, който ще бъде последван от атака към две от тозо топ 6 по-късно през 2014г. ?
4/ От гледна точка на растежа на банковите активи, 2009 г. е най-лоша, както за топ 6, така и за банковата система като цяло. През тази година, банковия пазар расте с 1,9%, а 5 от общо 6 банки ще регистрират спад на размера на активите. Само ЦКБ расте 10,6% на годишна база.
5/ За разглеждания период, най-много регистрирани спадове има Общинска банка (4 броя), като в периода 2007-2012 г. нейните активи спадат под 1 млрд.лв.
6/ За периода, най-големи ръстове отбелязва Инвест банк, с няколко трицифрени ръста.
7/ В периода на глобална криза (след 2008 г.) всички банки от топ 6 показват възходящо представяне с леко изключение на Общинска банка. Най-сериозно представяне показва ПИБ, която за периода края на 2008 г. до март 2014 г. постига удвояване на активите си. Същото правят и ЦКБ и Интернешънъл Асет Банк. За същия период КТБ ги увеличава 3,5 пъти.
8/ За периода на криза българските банки растат с пъти повече спрямо темпа на ръст на цялата система (от 5 до 10 пъти в различните години). Това дава и обяснение на увеличаващия се пазарен дял на „българските банки”.
9/ За три месеца през 2014 (края на 2013 – март 2014 г.) активите на ПИБ нарастват с около 1,250 млн.лв! За сравнение към края на март 2014 г. и Общинска и Интернешънъл Асет Банк имат активи под 1,250 млн.лв! За посочения период нейният ръст е 17 %, докато за системата той е едва 0,9 %.
Изводи:
Очеваден е бурния разцвет на „българските банки” в рамките на банковата система по време на икономическата криза след 2008 г. Най-голям темп на развитие показват ПИБ и КТБ. 2014 точно тези две банки я започват доста обещаващо. През юни именно те понесоха голям натиск върху себе си. Докато ПИБ успява да се оправи с положението, то при КТБ не стоят така нещата. Очеваден е различния подход от страна на държавата към тези две банки (и двете в топ 5 на банковата система). Можем да приемем хипотезата, че двете банки са си причинили сами проблемите (в опит за придобиване на конкурентни предимства в рамките на отслабената българска икономика), но поглеждайки представянето на групата на „българските банки”, то със същата сила можем да приемем и хипотеза, която ни насочва към конкурентен отпор/натиск от страна на чуждите банки, опериращи на местния банков пазар? Просто не е далече времето (дори още тази година е възможно да се случи) когато ПИБ ще надмине по активи втората по големина банка в България, а именно ДСК (с 8,9 млрд. активи при 8,7 млрд. за ПИБ в края на март 2014 г.). Тогава пред ПИБ остава само Уникредит Булбанк (с активи за 12,7 млрд.лв.). А знаем, че преди 89 г. и ДСК и Булбанк бяха силните държавни банки. Банките на властта след централната банка. А ПИБ е създадена на частна основа. Първоприемник на Първа частна банка.
Бъдещето?
Ако икономиката се подобри в бъдеще и след като знаем, че за 4-5 години ПИБ си удвои активите, то можем да очакваме, че до 2-3 години тя ще стане номер 1 в банковата ни система. Възможно ли е това да стане? Хубаво ли е българска банка да бъде номер 1? Това ще помогне ли на икономиката ни? Ще бъде интересно да видим данните за второто тримесечие на 2014 г. Ще е интересно да видим как ще се реши проблема с КТБ. След като последната досега пазеше гърба на ПИБ в листата на банките по активи.
Графика 1. Динамика на активите на българските банки за периода 2003 г. – март 2014 г., в млн.лв.
Grafika 1

Таблица 1
Untitled


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: