Posted by: rq85 | юли 23, 2014

Колко струва управлението на държавата?

29 май 2013 г. Едва ли тази дата говори нещо на болшинството българи. Това е датата, на която кабинетът на премиера Пламен Орешарски встъпи в длъжност. Тази седмица, след малко над година, това правителство си отива. За повечето хора, то ще си остане най-лошото в най-новата ни история, за други – най-корумпираното, за трети – експертно, за четвърти – спасително! Със сигурност обаче то остава историческо с няколко събития, които нямат аналог в българския обществено-политически живот (поне в последните 17 години).
1/ за първи път българско правителство беше подкрепяно (формално и неформално) от три диаметрално разположени парламентарни партии, които в исторически план никога не са били заедно спрямо изповядвана идеология и център на електорален интерес – а именно БСП, ДПС и националистите от Атака.
2/ наличие на най-дългите масови национални протести, пред националния парламент и други институции, в отговор на политическо назначение – случаят „Пеевски”. Тук има и положителен елемент, доколкото се произведе предпоставка/и за създаване на силно гражданско общество, с което ще се съобразяват властите в бъдеще.
3/ развитие на банкова паника и поставяне „под особен надзор” на търговска банка от страна на БНБ (за първи път от 1997 г. насам), в резултат на явен конфликт между две знакови фигури от света на корпоративно-политическия елит.
4/ реализиране на най-високите в исторически план държавни (бюджетни) разходи в рамките на първите пет месеца на дадена фискална година. Това се случи през периода януари-май 2014 г. Тенденцията на изпълнение говори за подобно развитие и за цялата 2014 г.

Всички тези „исторически рекорди” си имат или ще имат своята цена. В икономически и социален план. Каква ще бъде тя в дългострочен хоризонт, обаче, и кой ще я плати, предстои да видим. Но пряката (краткосрочна) цена на това едногодишно управление можем да видим и ние. Нека се опитаме да направим бърза сметка .
Условно една такава сметка се ще състои от два реда: размер на фискалния резерв (държавните спестявания) и номинален размер на държавния (вътрешен и външен, без този на частните субекти) дълг.
Нетна фискална позиция
Най-добрия индикатор, показващ цената на дадено финансово управление, в областта на публичните финанси е „нетната фискална позиция”.
Обикновено при изчисляването на този показател се вземат предвид много компоненти, но за целите на настоящата оценка, ще опростим изчисленията като използваме представянето и връзката на двата изведени индикатора – размер на държавните спестявания и номинален размер на държавните дългове. Възможни са две състояния на този показател. За подобряване на фискалната позиция се говори в случаите, когато за даден период държавата 1/ увеличава в по-голяма степен спестяванията си спрямо своя дълг; 2/ намалява своя дълг в по-голяма степен спрямо своите спестявания и 3/ увеличава своите спестявания и заедно с това намалява своите дългове (в даден период в най-добрите години преди кризата, започнала през 2009 г., българските правителства постигнаха такава изключително подобрена позиция). Обратно, за влошаване на фискалната позиция се говори в случаите, когато за даден времеви отрязък държавата 1/ намалява в по-голяма степен своите спестявания спрямо своя дълг (именно такъв случай се наблюдава, когато със спестяванията си държавата погасява свои дългове); 2/ увеличава своя дълг в по-голяма степен спрямо увеличението на спестяванията си (има сличаи, в които изтеглените заеми се използват за увеличаване на спестяванията) и 3/ увеличава своите дългове и заедно с това намалява своите спестявания (от началото на кризата досега българските правителства прилагат именно този твърде неустойчив вариант).
Сметката, моля!
Правим уточнението, че периодът на оценка обхваща данните от месец май 2013 г. (месецът на парламентарните избори и сформиране на новото правителство на БСП и ДПС) до месец май 2013 г. (коректната сметка изисква да бъде обхванат и месеците юни и юли, но поради липса на публични данни за тези месеци, в сметката ще се прибавят данни, които са получени по косвен път). Като не е цел на настощия материал да се влиза в детайлен анализ, т.е. да се посочват факторите за изменение в съответните два показателя.
Данните на Министерството на финансите (вж: таблица 1) показват, че към 31.05.2013 г. фискалният резерв възлиза на 5 825,2 млн.лв. Към 31.05.2014 г. той е в размер на 5 835,7 млн.лв, което е увеличение с 10,5 млн.лв. С цел съпоставимост на данните, трябва да се отчете, обаче, че през 2014 г. беше разширен обхвата на фискалния резерв, с вземанията по европейските програми (това не са налични средства, на разположение на правителството, а бъдещи постъпления, възстановени от ЕС). Ако махнем тези средства, които възлизат на около 935 млн.лв., то се получава коректното число 4 900,6 млн. лв. Същевременно за същия период, номиналния размер на вътрешния държавен дълг нараства с 8 66,5 млн.лв, а този на външния държавен дълг с 482,1 млн.лв. Или съвкупния държавен дълг на Р България се увеличава с 1 348,6 млн.лв.

Таблица 1. Изменение на основни индикатори (в млн.лв).

Untitled
Източник: Министерство на финансите (www.minfin.bg); Собствени изчисления.

Сумирайки двата показателя: фискален резерв (924,6) + държавен дълг (1 348,6), стигаме до резултат от 2 273,2 млн.лв.
Трябва да се отчете, че през юни и юли бяха емитирани два заема. Първо, в края на юни месец се емитираха ДЦК на вътрешния пазар за около 1,2 млрд.лв. по линия на справяне с банковата паника, а през юли България излезе на международните капиталови пазари като продаде дълг за 1.5 млрд. евро (около 2,9 млрд.лева). Бихме добавили изцяло и тези суми към общата сметка, но е факт, че когато излязат официалните данни на МФ, то тези средства ще фигурират в състава на фискалния резерв (плюс минус извършените месечни разходи и постъпили други приходи, то с толкова ще се очаква да се вдигне резерва в края на юли). Просто такава е технологията на отчитане, което няма да доведе до съществено изменение в нашите сметки (т.е. няма да има влошение на нетната фискална позиция). Би имало такова изменение, ако тези средства се изхарчат веднага или в рамките на годината. Но какво всъщност ще се случи с тези средства? Около 2 млрд. лв. от тях ще се насочат към погасяване на „Велчевите” глобални облигации с падеж януари 2015, остатъкът от около 900 млн.лв. – към финансиране на бюджетния дефицит в края на 2014 г., а около 1,2 млрд. лв. са все още в наличност на правителството (във фискалния резерв под формата на депозити в проблемни банки), за справяне с банкови фалити. Положително е, че ДЦК за 1,2 млрд.лв. са с падеж ноември 2014 г., което няма да увеличи размера на дълга за фискалната 2014 г., а като цяло бюджетът може да спечели от операцията, след като процентът, получен от депозитите е по-висок от този, плащан по ценните книжа.

Следователно отчитайки тези около 900 млн.лв., емитирани за финансиране на дефицита, то сметката на правителството на Пл. Орешарски отива на 3 173,2 млн.лв. И то при условие, че някоя банка не се обърне към държавата за помощ! За сравнение, за почти пълния мандат на правителството на ГЕРБ, тази сметка възлизаше в рамките на 8,0 млрд.лева.

Заб: Пълнотата на анализа (сметката) изисква да се посочи и изменението за анализирания период в съответните показатели (размер на натрупания собствен и гарантиран от държавата дълг и размер на съществуващи резервни средства) на държавни структурни единици, които имат отношение към държавните финанси като: общини, социално-осигурителни фондове и предприятия с доминиращо държавно участие. За съжаление актуални данни, особено през 2014 г. за тези субекти липсват, което намалява прозрачността на действия на държавната власт и налага усещане за незаконосъобразно и нецелесъобразно управление на публичния финансов ресурс.
Заб 2: Обективността на тезата изисква, обаче да се споменат наред с лошите „рекорди“ постигнати от това правителство, и добрите неща. А те са поне три:
1/ най-ниска цена на финансиране на межднародните капиталови пазари (емитирана в кр.на юни еврооблигации с падеж 2024 г.), плюс използване на иновативни техники и дългови инструменти за финансиране (т.нар. Шулдшайн, емитирани по немското законодателство), непознати за българската практика.
2/ най-високи в исторически план бюджетни данъчни приходи в рамките на първите пет месеца на дадена фискална година.
3/ ниски нива на невъзстановено ДДС за бизнеса.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: