Posted by: rq85 | юни 18, 2014

Положението с бюджета никога не е било по-зле, но и никога не е било по-добре!

За последните четири фискални години България на два пъти прибягва до актуализация на своя основен финансов план – държавния бюджет. Известно е, че бюджетът освен като счетоводна сметка, се приема и служи като инструмент за водене на икономическа политика. Още повече в отсъствието на монетарна политика, отнета от ръцете на българските власти след приемането на действието на системата на паричен съвет през 1997 г., този инструмент придобива доминиращо значение в българския обществен живот в последните 17 години. Заедно с това неговото състояние е индикатор, който се наблюдава от всички икономически агенти вътре и извън страната, допринасяйки за динамиката на техните инвестиционни намерения и икономическа активност в средносрочен и дългосрочен период. Следователно темата за бюджета на страната се приема като основна за просперитета на нацията, и в тази връзка много пъти се спекулира с нея по повод на политически или идеологически борби между различните партии, лидери и групи със специален интерес.
Независимо от негативния характер на публичното говорене, от страна на експерти, политици и наблюдатели, относно състоянието на бюджета на страната и от там извеждането на тези за предстоящ фалит, то официалните данни дават основание да се заключи: бюджетът никога не е бил по-зле, но и никога не е бил по-добре? Т.е. крайната оценка е предопределена от наличието на противоречия в развитието на основните компоненти на бюджета.
На кратко положителните и отрицателните тенденции и моменти в представянето на бюджета:
Темата за събираемостта на даъчните приходи е част от по-голямата тема за изпълнението на бюджетните приходи изобщо. Какво се случва?
1/Без значение дали приходите по Консолидираната фискална програма (КФП) се изпълняват с най-добър процент спрямо закона (както преди седмица спомена премиера, въпреки че през 2013 г. изпълнението е било с 0,1 п.п. по-добро спрямо 2014 г.!), факт е, че в рамките на последните 5 години (2009-2014 г.) общите приходи по КФП в края на разглеждания период отбелязват исторически връх и възлизат на 9 453,8 млн.лв. Като са само със 163,0 млн.лв. по-малко спрямо същия период на 2008 г.
2/В институционално отношение след влизането на страната ни в ЕС, от началото на 2008 г. започва да се прилага класификация, според която в рамките на КФП вече се съставя Национален бюджет и бюджет на европейските средства. Важно е да се отбележи това, тъй като именно представянето на националния бюджет е този показател, който трябва да се следи приоритетно от публиката, а не състоянието на КФП. Основен довод за това е, че другият съставен елемент – европейските средства – проявяват непоследователна и неустойчива динамика на развитие, т.е. КФП е зависима в по-голяма степен от един непрогнозируем фактор на въздействие, отколкото от прогнозируем такъв.
3/Тъй като характера на темата и публичната оценката изискват по-задълбочен анализ, то прегледът на структурата на КФП показва, че през 2014 г. общите приходи по Националния бюджет регистрират исторически връх за последните 6 години. Спрямо 2008 г. (най-силната година за бюджета в исторически план и последната година преди настъпването на глобалната икономическа криза) тези постъпления са с около 60 млн. лв повече.
4/В рамките на националния бюджет (основните съставни части на този бюджет са бюджетът на Централното правителство; бюджета на социалноосигурителната система и бюджета на общините). подобна тенденция се наблюдава при отчетените приходи на ниво бюджет на социалната система и бюджет на общините. Прави впечатление, че по-лошо представяне показват общите приходи на ниво Централно правителство (спад на годишна база с 1,1 % или номинално с 63,7 млн.лв. по-малко). За сравнение, спрямо същия период на 2010 г. (година на актуализация на бюджета) тези приходи нарастват с 1 033,2 млрд.лв., а спрямо 2008 г. спадат с 637,7 млн.лв. Това дава повод да се оцени, че централните власти не успяват да управляват добре онази част на бюджета, за която отговарят.
5/Интересно е, че и данъчните и неданъчните приходи на Централното правителство изостават на годишна база спрямо същата дата на предходната година (съответно с 27,5 млн.лв и с 177,1 млн.лв). Положително е, че в противовес на тази тенденция, данъчните приходи на осигурителната система (социални и здравни вноски) и общините (местните данъци) непрекъснато нарастват, достигайки към 30.04.2014 г. рекордно високи нива в исторически план. Именно тези институционални нива компенсират незадоволителната работа на централната власт по отношение на данъчните приходи в рамките на Националния бюджет. Важна тенденция е и, че неданъчните приходи, събирани от общините (местните такси) също показват рекодно високи нива.
Когато не се изпълнява приходната част на бюджета почти винаги се повдига дебатът относно това дали да се позволи разширяване на бюджетното салдо (в контекста на подпомагане на слабата икономическа активност, за която белег са ниските бюджетни приходи, чрез държавно потребление и инвестиции) или извършване на реформи с цел оптимизация на разходната част и постигане на по-голяма ефективност на публичните средства.
На фона на слабата икономика и влошена конюнктура правителствата на българия не спират да харчат държавните пари.
1/На годишна база общите разходи по КФП към 30.04.2014 г. са по-големи спрямо същия период на предходната година – в номинално изражение с 743,4 млн.лв. Този факт се потвърждава и от по-високия процент на изпълнение от годишните разчети през 2014 г. спрямо 2013 г. (с 1,5 п.п.). Важен момент е, че за последните шест години посочените разходи отбелязват исторически връх. В сравнителен план спрямо 30.04.2010 г. (година на актуализация на бюджета) посочените разходи се увеличават с 1 525,5 млн.лв., а спрямо 30.04.2008г. (най-добрата откъм приходи бюджетна година) – с 3 406,1 млн.лв
2/Конкретно, в институционален план се регистрират на годишна база рекордни разходи на ниво Национален бюджет (8 666,7 млн.лв.) и Европейски средства (1 229,7 млн.лв). Негативна тенденция е, че тези разходи постоянно нарастват за разглеждания период в последните шест години. В рамките на Националния бюджет подобна тенденция се наблюдава и при отчетените приходи на ниво бюджети на социалната система (с рекордните 4 258,8 млн.лв) и на ниво Централно правителство, където по-високи разходи се наблюдавата само през 2009 г.
3/Отчетливо впечатление прави, че всички видове разходи – в институционален и структурен план – показват сравнително най-високи стойности през 2010 и 2013 г. (годините на актуализация на бюджета). През 2014 г. разходите показват по-големи нива дори и от тези години!
4/Освен разходите, и предоставяните от Централното правителство трансфери на други институционални нива показват рекордно високи нива през 2014 г. (за информация, спрямо 30.04.2010 г. трансферите се увеличават с 668,5 млн.лв., а спрямо 30.04.2008 г. – с 1257,1 млн.лв.). Конкретно увеличение бележат те за бюджета на социалната система (спрямо 30.04.2010 г. посочените трансфери се увеличават с 596,8 млн.лв., а спрямо 30.04.2008 г. – със 1 117,1 млн.лв.), докато средствата за общините спадат (56,7 млн.лв). Интересно е, че представянето на разходите на общините е обусловено от динамиката на предоставените трансфери. Важна зависимост е, че от 2011 г. към 30.04. трансферите, излизащи от бюджета на централните власти към други институционални нива в рамките на Националния бюджет (социална система, общини и др.разпоредители) превишават собствените му текущи и капиталови разходи. Това говори за все по-голяма фискална отговорност към другите институционални нива от страна на централната власт, както и е повод за опасност, свързана с нормалното функциониране на тази власт.
На този фон на развитие на приходите и разходите, особено голямо внимание трябва да се обърне на състоянието на бюджетното салдо по КФП, след като към 30.04.2014 г. се отбелязва дефицит в размер на 864,5 млн.лв. Това е най-високата му стойност за период от четири години. За сравнение последното най-високо ниво на този показател е към 30.04.2010 г. (1 299,7 млн.лв.). Именно през 2010 година, в исторически план, се отчете един от най-големите бюджетни дефицити, което беше съпроводено с актуализация на Бюджет 2010 г. Ако приемем, че е нормално представянето на салдото по европейските средства (от влизането ни в ЕС то се характеризира с перманентно дефицитно проявление), то буди притеснение, че подобна на горната тенденция на развитие показва и салдото по Националния бюджет. Тази динамиката личи и в представянето на салдото в бюджета на централната власт.
От друга страна представянето на бюджета извежда друга неблагоприятна тенденция при салдото на месечна база (салдото за самия месец април). Така например за месец април се отчита излишък от 9,5 млн.лв. За сведение, този месец е на излишък в последните шест години години, обусловен от силния от гледна точка на данъчната кампания период на годината. В случая обаче буди внимание фактът, че в сравнителен план за април 2010 г и 2013 г. се отчита много по-голям излишък съответно от 369,2 млн.лв и 509,0 млн.лв. – в годините, в които се наложи актуализация на бюджета. Все пак тази зависимост не може да се оцени напълно като силно негативна, след като ниския бюджетен излишък по КФП за април 2014 г. е повлиян в по-голяма степен от рекордно високия дефицит по европейските средства (това от своя страна е положителна тенденция след като се усвояват все повече средства от ЕС в българската икономика – индикатор за това е рекордно високото ниво на капиталовите разходи в рамките на бюджета на европейските средства – в размер на 826,9 млн.лв.).
В крайна сметка ще има ли актуализация на Бюджет 2014 г.?
Има няколко тенденции, който подкрепят тезата за актуализация на бюджет 2014 г. (заб: тъй като Законите за бюджета на РБългария обхващат изпълнението на приходите и разходите на ниво бюджет на Централното правителство, то фокусът при даването на мнение по този въпрос трябва да е съобразен с неговото състояние и динамика).
1/Известно е, че първите четири месеца на годината обхващат най-силния от гледна точка на данъчните постъпления период. През този период се плащат корпоративните данъци, подоходните данъци и повечето от местните данъци и такси (които са общински приходи), плюс вноската на БНБ в държавния бюджет (62,3 млн. лв за тази година – по данни на БНБ това е най-ниското й ниво от 1998 г. насам). В тези условия както видяхме общите приходи и конкретно данъчните приходи изостават – съответно те са с 1,1 % (63,7 млн.лв) и 0,5 % (27,5 млн.лв) по-малко спрямо същата отчетна дата на 2013 г. Да си припомним, че Бюджет 2013 г. бе актуализиран!
2/Когато стане дума за актуализация, първото което се гледа е изпълнението/събираемостта на бюджетните приходи и по-точно данъчните такива. На ниво Национален бюджет (вкл. централното правителство, общини и социалноосигурителната система) на годишна база данъчните приходи растат с 1,67 %. С Доклада към Закона за държавния бюджет за 2014 г. обаче този ръст е планиран да бъде 8,75% в края на годината (заб: посочения бенчмарк се получава като планирания за 2014 г. размер на дадения вид приход се раздели на реалното изпълнение на тези приходи за 2013 г. ). Т.е. това означава, че за да се изпълни плана за годината тези приходи трябва да растат средно със 9-10 % до края на годината.
3/Конкретно в рамките на Националния бюджет, данъчните приходи в държавния бюджет са с 0,5 % по-малко спрямо същата дата на предходната година. При бенчмарк от 11,1%. Т.е. за да се изпълни плана за годината тези приходи трябва да растат средно със 14-15 % до края на годината. От друга страна, приходите от осигуровки (които са данъчни приходи) в бюджета на социалното осигуряване растат със 7,4% спрямо година по-рано. При бенчмарк от 3,4%. Следователно приходите от осигуровки изпреварват плана и тяхното представяне не е повод за притеснение. По подобен начин стоят нещата при данъчните приходи на общините (третият съставен компонент на Националния бюджет). Така например тези приходи са с 5,3% повече спрямо същата дата на предходната година. При бенчмарк от 3,2%, може да се направи извода, че планът за годината се изпълнява спокойно. Така общият извод е, че изоставането на данъчните приходи в националния бюджет се дължи на изпълнението на приходите на ниво бюджет на централната власт, докато процесите в бюджета на социалната система и общините смекчават негативите, носени от представянето в рамките на централния бюджет. Следователно представянето на приходите в държавния бюджет ще преопределят в бъдеще състоянието на националния бюджет.
4/В допълнение, на база прегледа на изпълнението и тенденциите на развитие в различните групи данъчни приходи могат да се направят следните прогнозни оценки: 1/ приходите от ДДС и корпоративен данък няма да се изпълнят в рамките на предвидения план (към 30.04. 2014 г. те изостават номинално спрямо същия период на 2013 г., както и съобразно изпълнението спрямо годишните разчети в ЗДБРБ 2014); 2/ приходите от данъка върху доходите на физическите лица, от акцизи и мита ще се изпълнят съобразно планираното. Но при положение се запази същия темп на нарастване и тенденции на развитие при тези групи данъчни приходи.
5/Все пак трябва да се има предвид, че при актуализацията на бюджета за 2013 г. бяха коригирани в посока надолу предварителните очаквания за изпълнението на приходите в бюджета. В структурно отношение данъчните приходи бяха записани с около 600 млн.лв по-малко спрямо първоначалния план на правителството. За сметка на това неданъчните приходи бяха записани с около 350 млн. лв повече спрямо първоначалния план. В групата на данъчните приходи с най-големи корекции се отчетоха постъпленията от ДДС, акцизи и данъка върху доходите на физическите лица. От друга страна бюджетните разходи бяха завишени с около 280 млн.лв, най-вече по линия на увеличаване на резерва за непредвидени и неотложни разходи (използван от всички правителства като буфер при евентуално неизпълнение на бюджета). В резултат на това планираното отрицателно бюджетното салдо (дефицит) нарастна с около 500 млн.лв. В тази връзка и предвид изложеното дотук може да се очаква през 2014 г. развитие по отношение на държавния бюджет подобно на това през 2013 г., ако се изпълнят очакванията за неизпълнение на приходите от ДДС и корпоративен данък. За сведение тези два типа данъци заемат дял от 57,5 % в общите данъчни приходи.
6/ От друга гледна точка през тази година трудно биха се актуализирали в посока нагоре разходите, тъй като за разлика от 2013 г. отрицателното бюджетно салдо е планирано на достатъчно високо ниво, което не позволява увеличаване на държавното търсене в стопанството през втората половина на 2014 г. (в опит да се стимулира икономиката чрез инвестиции и потребление от страна на държавата). Ако това се случи, съобразно неизпълнението на приходите, това би довело до по-голям реален дефицит в края на годината над позволените 3% от БВП. С последствие стартиране на наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. В заключение по тази линия на разсъждение – явно, че икономиката работи с относителни добри темпове, щом фискът все пак отчита рекордно високи данъчни приходи (косвени, преки, местни данъци плюс социални осигуровки). С оглед на това не е нужно държавата да прави извънредни разходи в опит да се стимулира икономическата активност. Т.е. актуализацията на бюджета днес не е в толкова голяма степен проблем на икономиката, колкото на институциите (хората), които правят плановете и администрират публичните средства. Така или иначе, Ако се случи актуализация подобна на тази през 2013 г. то това ще е в по-голяма степен заради популистки или корпоративни харчове, обвързани с изборния цикъл.

В обобщение, както се видя на база анализа, състоянието на бюджета на България към 30.04.2014 г. е обусловено от характера и взаимодействието на множество фактори. В тази връзка когато се говори по темата е нужно да се аргументира всяка една теза с безпристрастна оценка на фактите и преглед на развитията. Правейки на тази база генерални прогнози за финансовото състояние на страната, е задължително да се съобразяваме с логиката на числата и установените у нас традиции и практики в правенето и изпълнение на бюджет.

Заб: Този текст е извадка от една по-голяма разработка, която се намира в рубрика finance + на настоящия блог.


Responses

  1. Имам коментар който не е по темата за бюджета.
    Свързан е с това изречение :“Още повече в отсъствието на монетарна политика, отнета от ръцете на българските власти след приемането на действието на системата на паричен съвет през 1997 г“

    Интересно ми е какво ти е мнението за промяна на сегашната система. Премахване на фиксирания курс спрямо еврото и инструктиране на БНБ да поддържа стабилно нарастващо ниво на номиналната икономика на страната. Някакъв режим от рода на Nominal GDP Level Targetting или Nominal Wage Targetting или Price Level Targettnig.

    Първо ми е интерсно дали мислиш че това е добра идея и второ дали смяташ че ще е възможно БНБ да се справи с такъв режим. Също кой от няколкото възможни режима за осигуряване на възможно най-стабилно ниво на номиналнанта икономика ще е най-лесен за прилагане от БНБ.

    Like

    • Вариантите, които предлагаш са дмного добри и разумни. Сигурен съм, че и в БНБ са разглеждали такива варианти. Там има много добри макроикономисти, като Калин Христов например (шефа на Валутния борд) и биха се справили с подобна задача, но пътя на развитие на България е обвързан с ЕС, така че не мисля, че ще има отклонение по пътя към еврозоната. Дали след 3 или 5 години, страната ни ще влезе в еврозоната. Дотогава, никой съзнателно няма да посмее да премахне борда.

      Like

      • Аз съм за това да сме част от ЕС, но общата валута през последните няколко години се вижда недвусмислено че не е никак добра идея.
        Просто икономиките на отделните държави са прекалено различни и в отделни моменти имат коренно различни нужди. От гледна точка на Гърция, Португалия и Испания паричната политика на ЕЦБ през последните 6г. е ултра рестриктивна. Спада на номиналната икономика в Гърция е сравним само с това което е ставало през Великата Депресия. За съжаление ЕЦБ води много рестриктивна политика и по отношение на еврозоната като цяло.

        При липса на по-тясна интеграция (обща данъчна политика и супер отворен пазар на труда) подобни епизоди неизбежно ще се появяват отново в еврозоната и ще водят до същите дълги и мъчителни кризи.

        А по-тясната интеграция изглежда все по-трудно постижима цел. В условия на супер свита икономика и много висока безработица виждаме какви крайни партии започват да печелят гласове.

        Най-тъжното е че недостатъците на общата валута въпреки че са неоспорими от икономическа гледана точка не получават почти никаква гласност. Много е трудно да се разреши проблем който дори не се назовава.

        Смятам че ако има обществен дебат в който да се разясни безпристрастно какви са недостатъците на общата валута, няма да има чак такъв ентусиазъм от обществото да влизаме в еврото. (Великобритания е добър пример за това според мен.) В момента се вижда и колко прави са били да не се обвържат с еврото.

        Like

      • Съгласен съм с теб. Но тази тема изисква по-сериозен и задълбочен анализ. Относно Великобритания, не е коректно да се сравняваме с един световен център, колонизатор, и икономика номер 1 до Първата световна война. Те има защо да не искат да влизат в еврозоната. Най-малкото ще загубят някои конкурентни предимства.

        Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: