Posted by: rq85 | юни 18, 2014

Бюджет 2014 – тенденции…(част 3)

автор: Център за обществено развитие

Оценки, коментари и прогнози

На база извършения преглед на представянето и тенденциите в структурата на бюджета може да се направят следните изводи/оценки и прогнози:
1/ Представянето на общите приходи по КФП към 30.04.2014 г. е по-добро спрямо същия период на предходната година – в номинално изражение с 165,2 млн.лв. По-лошо изпълнение обаче се наблюдава спрямо миналогодишните разчети в ЗДБРБ – с 0,1 п.п.
– Без значение дали приходите по КФП се изпълняват с най-добър процент спрямо закона (както каза премиера, въпреки че през 2013 г. изпълнението е било с 0,1 п.п. по-добро спрямо 2014 г.!), факт е, че в рамките на последните 5 години (2009-2014 г.) общите приходи по КФП в края на разглеждания период отбелязват исторически връх и възлизат на 9 453,8 млн.лв. Те са само със 163,0 млн.лв. по-малко спрямо същия период на 2008 г. В институционално отношение след влизането на страната ни в ЕС, от началото на 2008 г. започва да се прилага класификация, според която вече се съставя Национален бюджет и бюджет на европейските средства. Важно е да се отбележи това, тъй като именно представянето на националния бюджет е този показател, който трябва да се следи приоритетно от публиката, а не състоянието на КФП. Основен довод за това е, че другият съставен елемент – европейските средства – проявяват непоследователна и неустойчива динамика на развитие, т.е. КФП е зависима в по-голяма степен от един непрогнозируем фактор на въздействие, отколкото от прогнозируем такъв. Така например през 2014 г. общите приходи по Националния бюджет регистрират исторически връх за последните 6 години. Спрямо 2008 г. (най-силната година за бюджета ни в целия период и последната година преди настъпването на глобалната икономическа криза) тези постъпления са с около 60 млн. лв повече.
В рамките на националния бюджет подобна тенденция се наблюдава и при отчетените приходи на ниво бюджет на социалната система и бюджет на общините. Прави впечатление, че в рамките на националния бюджет по-лошо изпълнение показват общите приходи на ниво Държавен бюджет (спад на годишна база с 1,1 % или номинално с 63,7 млн.лв. по-малко). За сравнение, спрямо същия период на 2010 г. (година на актуализация на бюджета) тези приходи нарастват с 1 033,2 млрд.лв., а спрямо 2008 г. спадат с 637,7 млн.лв;
2/ В структурно отношение на ниво КФП всички групи приходи (данъчни, неданъчни и помощи) показват по-добро изпълнение на годишна база – съответно данъчните приходи са с ръст от 1,7 % (или 123,1 млн.лв); неданъчни приходи – ръст от 0,9 % (11,7 млн.лв) и помощи/постъпления от ЕС – ръст с 5,5% (30,3 млн.лв.).
– Конкретно данъчните приходи показват по-добро изпълнение на годишна база на ниво Национален бюджет, бюджет на социалната система и бюджет на общините. Прави впечатление, че данъчните приходи показват по-лошо изпълнение на ниво Държавен бюджет (спад от 0,5% или 27,5 млн.лв). Тази оценка се потвърждава и от по-ниския процент на изпълнение на разчетените със ЗДБРБ (30,1%). За сравнение този показател година по-рано е бил 31,6%. Въпреки това, спрямо 30.04.2010 г. тези приходи се увеличават с 1 234,5 млн.лв. Спрямо същия период на 2008 г. те спадат с 406,6 млн.лв.
– По отношение на неданъчните приходи – по-добро изпълнение на годишна база се отчита на ниво Национален бюджет и ниво Общини. По-лошо изпълнение се отчита на ниво Държавен бюджет и Бюджет на социалната система. За сведение, спрямо 30.04.2010 г. неданъчните приходи при първите спадат със 177,1 млн.лв., а спрямо 2008 г. този спад е в размер на 183,1 млн.лв.
– Интересно е да се отбележи, че в рамките на националния бюджет непрекъснато се увеличава отн.дял на общините в общия размер на неданъчните приходи за сметка на държавния бюджет. През 2008 г. общинските неданъчни приходи дават 20,7 % от приходите, а държавния бюджет – 68,7%. През 2014 г. вече тези показатели са съответно – 31,1% и 52,2%.
3/ На годишна база общите разходи по КФП към 30.04.2014 г. са по-големи спрямо същия период на предходната година – в номинално изражение с 743,4 млн.лв. Този факт се потвърждава и от по-високия процент на изпълнение от годишните разчети през 2014 г. спрямо 2013 г. (с 1,5 п.п.).
– Важен момент е, че за последните шест години посочените разходи отбелязват исторически връх. В сравнителен план спрямо 30.04.2010 г. (година на актуализация на бюджета) посочените разходи се увеличават с 1 525,5 млн.лв., а спрямо 30.04.2008г. (най-добрата откъм приходи бюджетна година) – с 3 406,1 млн.лв;
– Конкретно, в институционален план се регистрират на годишна база рекордни разходи на ниво Национален бюджет (8 666,7 млн.лв.) и Европейски средства (1 229,7 млн.лв). Негативна тенденция е, че тези разходи постоянно нарастват за разглеждания период в последните шест години. В рамките на Националния бюджет подобна тенденция се наблюдава и при отчетените приходи на ниво Бюджети на социалната система (с рекордните 4 258,8 млн.лв) и на ниво Държавен бюджет, където по-високи разходи се наблюдавата само през 2009 г. Изключение правят извършените разходи на ниво Бюджет на общини, където те са 34,6 млн.лв. по-малко спрямо същата отчетна дата на предходната година и с 92,3 млн.лв спрямо 2009 г. Въпреки това, спрямо 30.04.2008 г. разходите на общините се увеличават с 210,6 млн.лв.
– За период от шест години отн.дял на разходите на социалноосигурителната система в общите разходи на националния бюджет непрекъснато расте, като през 2014 г. той заема около 50 %. В структурно отношение през 2014 г. разходите за заплати и възнаграждения на персонала на ниво Държавен бюджет и разходите за социални дейности и стипендии на ниво Бюджет на социалната система (които представляват най-високите отн.разходи в съответните бюджети) регистрират рекордно високи стойност. От друга страна разходите за текуща издръжка на ниво Общински бюджет регистрират средни нива.
– Отчетливо впечатление прави, че всички видове разходи – в институционален и структурен план – показват сравнително най-високи стойности през 2010 и 2013 г. (годините на актуализация на бюджета). През 2014 г. разходите показват по-големи нива дори и от тези години.
– Освен разходите, и предоставяните от държавния бюджет трансфери на други институционални нива показват рекордно високи нива през 2014 г. (за информация, спрямо 30.04.2010 г. трансферите се увеличават с 668,5 млн.лв., а спрямо 30.04.2008 г. – с 1257,1 млн.лв.). Конкретно увеличение бележат те за Бюджета на социалната система (спрямо 30.04.2010 г. посочените трансфери се увеличават с 596,8 млн.лв., а спрямо 30.04.2008 г. – със 1 117,1 млн.лв.), докато средствата за общините спадат (56,7 млн.лв). Интересно е, че представянето на разходите на общините е обусловено от динамиката на предоставените трансфери.
– В институционален план най-голям дял от предоставените трансфери потребяват бюджетите на социалното осигуряване (дял от 60,3%), общините (27,6%) и др. разпоредители (ВУЗ, БАН, БНР, БНТ, БТА и др.) с дял от 4,2%.
– Важна зависимост е, че от 2011 г. към 30.04. трансферите, излизащи от държавния бюджет към други институционални нива в рамките на Националния бюджет (Социална система, общини и др.разпоредители) превишават собствените му текущи и капиталови разходи.
4/ Особено голямо внимание трябва да се обърне на състоянието на бюджетното салдо по КФП, след като към 30.04.2014 г. се отбелязва дефицит в размер на 864,5 млн.лв. Това е най-високата му стойност за период от четири години. За сравнение последното най-високо ниво на този показател е към 30.04.2010 г. (1 299,7 млн.лв.). Именно през 2010 година, в исторически план, се отчете един от най-големите бюджетни дефицити, което беше съпроводено с актуализация на Бюджет 2010 г. Ако приемем, че е нормално представянето на салдото по европейските средства (от влизането ни в ЕС то се характеризира с перманентно дефицитно проявление), то буди притеснение, че подобна на горната тенденция на развитие показва и салдото по Националния бюджет. Тази динамиката личи и в представянето на салдото в Държавния бюджет.
– От една страна представянето на бюджета извежда друга неблагоприятна тенденция при салдото на месечна база (виж фигура 2 и 3). Така например за месец април се отчита излишък от 9,5 млн.лв. За сведение, този месец е на излишък в последните шест години години, обусловен от силния от гледна точка на данъчната кампания период. В случая буди внимание фактът, че в сравнителен план за април 2010 г и 2013 г. се отчита много по-голям излишък съответно от 369,2 млн.лв и 509,0 млн.лв., в годините, в които се наложи актуализация на бюджета. Все пак тази зависимост не може да се оцени напълно като силно негативна, след като ниския бюджетен излишък по КФП за април 2014 г. е повлиян в по-голяма степен от рекордно високия дефицит по европейските средства (това от своя страна е положителна тенденция след като се усвояват все повече средства от ЕС в българската икономика – индикатор за това е рекордно високото ниво на капиталовите разходи в рамките на бюджета на европейските средства – в размер на 826,9 млн.лв.), докато в края на месец април по Националния бюджет се регистрира излишък в размер на 170,8 млн.лв (за сравнение в края на месец април 2013 г. се отчита излишък от 348,5 млн.лв.).
– От друга страна, достигнатият рекорден дефицит по КФП в края на април 2014 г. е обусловен от нивото на общите разходи (вкл. вноска в бюджета на ЕС). Да припомним, че в последните шест години, на месечна и годишна база, то е на рекордни стойности (съответно за самия месец април те са 2 869,4 млн.лв, а с натрупване за годината – 10 318,3 млн.лв). Дори през 2008 г., когато икономиката е в пика си и съответно приходите високи, правителството не си позволява подобни нива на разходите. Успоредно с това трябва да се отбележи, че общите приходи по КФП към края на месец април 2014 г. (на месечна и годишна база/с натрупване) са вторите най-добри в рамките на разглеждания шест годишен период. Единствено през 2008 г., последната добра година за икономиката (и най-добрата бюджетна година!) преди настъпването на глобалната криза, посочените приходи са по-добри.
Важна подробност е и факта, че в сравнителен план, извършените разходи на годишна база са със 743,4 млн.лв повече спрямо 30.04.2013 г., докато приходите са със само 165,2 млн.лв повече. За сравнение тези показатели към 30.04.2013 г. (година с актуализация на бюджета!) на годишна база са съответно – 820,8 млн.лв и 751,5 млн.лв.
5/ Има няколко тенденции, който подкрепят тезата за актуализация на бюджет 2014 г. (заб: тъй като Законите за бюджета на РБългария обхващат изпълнението на приходите и разходите на ниво Държавен бюджет, то фокусът при даването на оценки трябва да е именно върху неговото състояние и динамика).
– Известно е, че първите четири месеца на годината обхващат най-силния от гледна точка на данъчните постъпления период. През този период се плащат корпоративните данъци, подоходните данъци и повечето от местните данъци и такси (които са общински приходи), плюс вноската на БНБ в държавния бюджет (62,3 млн. лв за тази година – по данни на БНБ това е най-ниското й ниво от 1998 г. насам). В тези условия обаче общите приходи и конкретно данъчните приходи изостават – съответно те са с 1,1 % (63,7 млн.лв) и 0,5 % (27,5 млн.лв) по-малко спрямо същата отчетна дата на 2013 г. Да си припомним, че Бюджет 2013 г. бе актуализиран.
– Когато стане дума за актуализация, първото което се гледа е изпълнението/събираемостта на бюджетните приходи и по-точно данъчните такива. На ниво Национален бюджет (вкл. централното правителство, общини и социалноосигурителната система) на годишна база данъчните приходи растат с 1,67 %. С Доклада към Закона за държавния бюджет за 2014 г. обаче този ръст е планиран да бъде 8,75% в края на годината (заб: посочения бенчмарк се получава като планирания за 2014 г. размер на дадения вид приход се раздели на реалното изпълнение на тези приходи за 2013 г. ). Т.е. това означава, че за да се изпълни плана за годината тези приходи трябва да растат средно със 9-10 % до края на годината.
– Конкретно в рамките на Националния бюджет, данъчните приходи в държавния бюджет са с 0,5 % по-малко спрямо същата дата на предходната година. При бенчмарк от 11,1%. Т.е. за да се изпълни плана за годината тези приходи трябва да растат средно със 14-15 % до края на годината. От друга страна, приходите от осигуровки (които са данъчни приходи) в бюджета на социалното осигуряване растат със 7,4% спрямо година по-рано. При бенчмарк от 3,4%. Следователно приходите от осигуровки изпреварват плана и тяхното представяне не е повод за притеснение. По подобен начин стоят нещата при данъчните приходи на общините (третият съставен компонент на Националния бюджет). Така например тези приходи са с 5,3% повече спрямо същата дата на предходната година. При бенчмарк от 3,2%, може да се направи извода, че планът за годината се изпълнява спокойно. Така общият извод е, че изоставането на данъчните приходи в националния бюджет се дължи на изпълнението на приходите на ниво Държавен бюджет, докато процесите в бюджета на социалната система и общините смекчават негативите, носени от представянето в рамките на държавния бюджет. Следователно представянето на приходите в държавния бюджет ще преопределят в бъдеще състоянието на националния бюджет.
– Наблюдавайки тенденциите на развитие в рамките на данъчните приходи на ниво Държавен бюджет се забелязва бъдещо затвърждаване и развитие на горецитираните стойности: за първите четири месеца на 2014 г., се наблюдава отчетлива тенденция на ускоряване на темпа на спад на посочените приходи след като на годишна база през месец януари приходите растат с 20,4%; през месец февруари – се отчита спад от 0,2%; през месец март – спад от 0,4% и през април – спад от 0,5%. Отправяйки поглед към изпълнението на бюджета през 2013 г. ще видим, че изпълнението на данъчните приходи в рамките на разглеждания период се е движело относително по-добре. В края на месец февруари приходите растат с 4,0%, а през април – с 5,6%. За сравнение през 2012 г. представянето на приходите показва тенденция на ускорено забавяне – ръст на годишна база от 16,0% през месец февруари; 13,1% – през март и 11,5% през април.
– Конкретно на ниво Държавен бюджет различните групи данъчни постъпления се изпълняват различно. Така например приходите от ДДС са с 5,2 % по-малко спрямо същия период на 2013 г., при бенчмарк от 12,4%. Така за да се изпълни плана за годината трябва да се постигне среден ръст от над 20% до края на годината. Подобно е положението с приходите от корпоративни данъци. На годишна база тези приходи са с 5,9% по-малко, при бенчмарк от 5,2% или за да се изпълни плана ще е нужно да растат средно с около 12% до края на годината. Все пак се наблюдават и положителни моменти, след всички останали групи данъчни приходи показват сравнително добро представяне. Приходите от данъка върху доходите на ФЛ са с 5,9% повече спрямо 2013 г., при бенчмарк от 12,8%. Приходите от акцизи растат на годишна база с 3,5% при бенчмарк от 7,9%. Най-добри тенденции се отчитат при приходите от мита и от другите данъци. При митата на годишна база се постига ръст от 12,8% при бенчмарк от -6,8%, а при другите данъци (най-вече данъци от хазартна дейност) имаме ръст от 119,9% спрямо бенчмарк от 40,0%.
– В допълнение, на база прегледа на изпълнението и тенденциите на развитие в различните групи данъчни приходи могат да се направят следните прогнозни оценки: 1/ приходите от ДДС и корпоративен данък няма да се изпълнят в рамките на предвидения план (към 30.04. 2014 г. те изостават номинално спрямо същия период на 2013 г., както и съобразно изпълнението спрямо годишните разчети в ЗДБРБ); 2/ приходите от данъка върху доходите на физическите лица, от акцизи и мита ще се изпълнят съобразно планираното. Но при положение се запази същия темп на нарастване и тенденции на развитие при тези групи данъчни приходи.
– Трябва да се има предвид, че при актуализацията на бюджета за 2013 г. бяха коригирани в посока надолу предварителните очаквания за изпълнението на приходите в бюджета. В структурно отношение данъчните приходи бяха записани с около 600 млн.лв по-малко спрямо първоначалния план на правителството. За сметка на това неданъчните приходи бяха записани с около 350 млн. лв повече спрямо първоначалния план. В групата на данъчните приходи с най-големи корекции се отчетоха постъпленията от ДДС, акцизи и данъка върху доходите на физическите лица. От друга страна бюджетните разходи бяха завишени с около 280 млн.лв, най-вече по линия на увеличаване на резерва за непредвидени и неотложни разходи (използван от всички правителства като буфер при евентуално неизпълнение на бюджета). В резултат на това планираното отрицателно бюджетното салдо (дефицит) нарастна с около 500 млн.лв. В тази връзка и предвид изложеното дотук може да се очаква през 2014 г. развитие по отношение на държавния бюджет подобно на това през 2013 г., ако се изпълнят очакванията за неизпълнение на приходите от ДДС и корпоративен данък. За сведение тези два типа данъци заемат дял от 57,5 % в общите данъчни приходи.
– От друга гледна точка през тази година трудно биха се актуализирали в посока нагоре разходите, тъй като за разлика от 2013 г. отрицателното бюджетно салдо е планирано на достатъчно високо ниво, което не позволява увеличаване на държавното търсене в стопанството през втората половина на 2014 г. (в опит да се стимулира икономиката чрез инвестиции и потребление от страна на държавата). Ако това се случи, съобразно неизпълнението на приходите, това би довело до по-голям реален дефицит в края на годината над позволените 3% от БВП. С последствие стартиране на наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. В заключение по тази линия на разсъждение – явно, че икономиката работи с относителни добри темпове, щом фискът все пак отчита рекордно високи данъчни приходи (косвени, преки, местни данъци плюс социални осигуровки). С оглед на това не е нужно държавата да прави извънредни разходи в опит да се стимулира икономическата активност. Т.е. актуализацията на бюджета днес не е в толкова голяма степен проблем на икономиката, колкото на институциите (хората), които правят плановете и администрират публичните средства. Така или иначе, Ако се случи актуализация подобна на тази през 2013 г. то това ще е в по-голяма степен заради популистки или корпоративни харчове, обвързани с изборния цикъл.
6/ като цяло дори да се прибегне до актуализация на Бюджет 2014 г., съобразно развитието на бюджетна рамка през 2012 и 2013 г., когато в края на 2012 г. общите приходи по КФП се изпълниха на 96,0% спрямо годишните разчети по КФП към ЗДБРБ за 2012 г., а в края на 2013 г. изпълнението бе 94,9% спрямо годишните разчети по КФП към ЗДБРБ за 2013 г. (95,4% спрямо актуализираните разчети със ЗИД на ЗДБРБ за 2013 г.) може да се направи извода, че през 2014 г. изпълнението на КФП няма да е в рамките на планираните със ЗДБРБ 2014 (и доклада към него) развития на бюджетните параметри. Което е от значение повече за средносрочната бюджетна стратегия на правителството, отколкото за настоящият бюджет.

Заб: Този документ не е в състояние да обхване всички гледни точки по проблема, което изисква неговото допълване и развитие в бъдеще.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: