Posted by: rq85 | април 14, 2014

Институциите „глупако“!?

http://www.capital.bg, 14.04.2014
Разговор с икономиста Илиян Михов
Напоследък икономическият дебат в България като че ли се върна 20 години назад. Повдига се въпросът дали икономическото развитие да продължи на база на либералните принципи, както досега. Появи се теза, че българският бизнес е неспособен да се конкурира на глобална сцена и затова държавата трябва да го предпазва с протекции. Втората теза, която представители на управляващите лансират, е, че по времето на социализма икономиката е напреднала повече, отколкото за последните 20 години. Как ще коментирате това?

Първо, мисля, че протекционизмът е екстремна форма на индустриална политика. Истината е, че някои държави са прилагали индустриална политика сравнително успешно до доста късно време. Но ще се върна на този въпрос, като отговоря първо на втория. Има различни етапи в процеса на икономическо развитие. На ранния етап, при диктатор или диктатура с централно планиране, които се стремят да развиват държавата, икономиката може да постигне високи темпове на икономически растеж. Но този механизъм работи, когато страната има под 10 000 долара доход на глава от населението. Когато доходите достигнат около 10 000 – 14 000 долара, тогава централното планиране спира да произвежда растеж, или по-общо – държавата не може да продължава да действа като мениджър на икономиката. От този момент нататък икономическият растеж изисква пазарна икономика. Държавата, разбира се, продължава да изпълнява много важни функции, но фокусът тогава се премества към изграждането на институциите, които ще помогнат на бизнеса да се развива.

Според мен голяма грешка е да се сравняват Китай и Съветският съюз през 1989 г. Съюзът колабира точно когато достигна тази бариера от 10 000 – 14 000 долара, докато Китай тогава е още с доходи малко над 1000 долара… Тоест за Китай да продължи да се развива с централно планиране беше възможно, ако управляващите насърчаваха икономическото развитие. Но сега Китай достига тази бариера и, както знаете, и президентът, и министър-председателят повтарят непрекъснато колко са важни реформите на икономическата система, за да продължи растежът. Съветският съюз и България се развиваха много бързо при централно планиране през 40-те, 50-те, 60-те години. Сещам се за онова изказване на генералния секретар на КПСС Никита Хрушчов, който по време на речта си в ООН си е свалил обувката и е започнал да тропа по масата, заканвайки се, че СССР ще закопае Запада, защото социалистическият блок е растял с по 6-8% на година, а САЩ с 2%. В този етап на развитие за Съюза това е било възможно, защото те са догонвали развитите индустриални държави.

Колкото и да си говорим, че промяната през 1989-а дойде от любов към демокрацията, това за съжаление не е вярно. Целият блок се промени, защото през 80-те години стигнахме доходи към 10 000 долара и спряхме да се развиваме икономически. Така че от тази гледна точка аргументът, че преди сме се развивали по-бързо, има две части. Вярно е това за централно планираната икономика, но тази й възможност е изчерпана през 80-те години. Оттам нататък трябва да се създадат институции, които да помагат на хората да създават бизнес, той да се развива и така да продължава растежа.

Според мен в България през последните 20 години икономиката мина през много сложен и болезнен процес на преструктуриране и реформи. И затова има развитие, но потенциалът е много по-голям от това. В дългосрочен план икономическият растеж е резултат единствено от създаването на нови бизнеси, от изобретения, които бизнесът превръща в продукти, от подобряване на производителността. Няма друг начин за растеж в дългосрочен план.

Има ли значение какъв е бизнесът? Защото сме свидетели на друга тенденция – бизнесът да се концентрира в малко на брой групи, които по правило имат добри позиции във властта.

Като казвам бизнес, имам предвид създаването на нови предприятия и компании в нормална институционална среда, където има политическа стабилност, контрол върху корупцията, върховенство на закона и т.н. Когато тези условия не са изпълнени, тогава пак ще има бизнес, но той ще е фокусиран върху политически връзки и корупция. В такава среда напредъкът е ограничен. Във Венецуела например също има бизнес, но през последните 50 години тя е на едни и същи нива на доход на глава от населението (магическите 10-11 хиляди долара). От 50 години тъпчат на едно и също място, при положение че са шести в света по петролни залежи. Липсата на законност, грубото нарушаване на правата на собственост пречат на създаването на нови бизнеси и на растежа.

Разликата между бедните и богатите държави не е, че в бедните държави няма физически капитал (то и няма, но дори да се построят фабрики в Нигерия, Гана, Танзания, техният доход няма да нарасне кой знае колко). Дори не е въпросът в уменията и образованието. Най-големият проблем на бедните държави е, че организацията на обществото и бизнес средата е такава, че всяка сделка, всяка размяна е много неефективна. Няма договори, те не могат да се прилагат, отнема години, докато се разправяш в съда, ако другите компании не си изпълняват задълженията. Защото, ако аз нямам сигурност, че договорите, които съм подписал, ще бъдат изпълнени, и нямам сигурност, че съдът, ако другият не е изряден, ще отсъди в моя полза, ще опитам да направя всичко сам.

Колкото повече опитваш всичко сам да направиш, толкова повече вървиш в обратната посока на това, което Адам Смит е говорил, а именно, че разделението на труда е това, което създава по-висока производителност. Компаниите в богатите държави успяват да разделят процеса на производство на много малки части, всеки става много производителен, правейки едно много малко нещо, и компанията накрая събира този продукт и създава голяма стойност. Ето защо тези 10 000 долара са такава преграда – за да се създаде повече стойност, повече богатство за обществото, трябва да е налице подходяща среда. Между другото България е някъде на това ниво.

Казвате, че за да отлепи България от позицията най-беден член на ЕС, посоката е в изграждането на институциите, не в смяната на ценностите и завой към „евразийски“ подход за правене на икономика?

Аз мисля, че китайският модел е трудно приложим в България. В Китай хората казват, че управлява комунистическа партия, но в тяхното политбюро хората са технократи. Те са инженери, които имат една цел и тя е икономически растеж. Идеологията не е това, което ние познаваме като комунистическа партия. Вярно е, че има много държавни предприятия в Китай, но управляващите са разбрали нещо много важно – необходимостта да и има конкуренция. Много предприятия в Сингапур също, макар създадени с помощта на държавна субсидия, са оставени изцяло на пазарни условия – това е трудното.

Или плуваш, или не плуваш. Индия е интересен пример. Те със Сингапур тръгват в абсолютно противоположни посоки през 60-те години. Мисленето в Индия е точно такова каквото вие цитирате, ние не можем да се конкурираме с Procter&Gamble, с Unilever, затова слагаме протекции. Това е т.нар. infant industry argument – че имаш една зараждаща се индустрия и трябва да й помагаш.

И какво става? Те останаха зараждащи се за цял живот, никога не се развиха. Бориха се срещу либерализацията, срещу реформите, срещу това да влизат други компании. Докато Китай допускаше конкуренция и хората започнаха да се научават как работят другите компании. Почти всяка многонационална компания има производство или офиси в Китай.

Има ли алтернатива за България на посоката, която беше зададена преди години – присъединяване към еврозоната като мек изход от валутния борд?

Според мен при валутен борд е по-добре да се влезе в еврозоната, за да се махне дори малкият риск, който съществува. Между другото интересен е дебатът в Гърция. Там хората коментират, че ако не бяха в еврозоната, сега щяха да девалвират и да си решат проблемите. Но това според мен е заблуда. Проблемът в Гърция не е, че валутата е скъпа и затова не изнасят. Те няма какво да изнасят. Гърция по критериите на Световната банка за правене на бизнес през 2007 г. беше на 107-мо място. По-лесно е да се прави бизнес в Беларус и в Йемен. Бюрокрацията е толкова тежка, че създаването на нови компании става невъзможно. Така че Гърция, както всяка държава в еврозоната, ако иска да стане по-конкурентна, трябва да промени тези неща, а не да се опитва с валутни манипулации да излезе от кризата.

За България важи същото. Ако се фокусираме в това, което реално създава богатство, има много по-голям шанс един ден държавата да стане богата, отколкото да се опитваме с такива мерки.

Стабилизирана ли е вече еврозоната? Излезе ли от дълговата криза?

Излиза вече. Не напълно, утре може пак да чуем, че има проблеми. Но виждаме, че в Испания след големи реформи нещата се движат, дори Организацията за икономическо сътрудничество и развитие написа за тях, че са много впечатлени от реформите на трудовия пазар и смятат, че икономиката ще тръгне.

Проблемът на Европа е, че тъкмо едни се оправят, и другаде започва. Испания и Португалия започнаха да се оправят, но големият въпрос сега е какво ще стане във Франция. Още не е като да кажеш, че икономиката е тръгнала, но поглеждам към историята и правя аналогия с това, което стана 90-те години след кризата на европейската парична система. Интересно е, че след рецесията тогава въпреки кризата в Европа Щатите започнаха да растат много бързо за 2-3 години. Това се случва и сега, а в момента, в който Щатите започнат да се движат, останалата част от света започва също да работи по-добре.

Тоест перспективата за глобалната икономика е добра?

Според мен е по-положителна. Макар че исторически винаги когато Щатите започнат да излизат сериозно от рецесия, лихвените проценти се вдигат и някъде по света става криза. Пол Волкър, като вдигна лихвените проценти през 1980-1981 г., в цяла Латинска Америка имаше дългова криза. След това имаше рецесия през 1991 г., икономиката започна да расте през 2004-та, Алън Грийнспан вдигна лихвените проценти, последва кризата в Мексико, в края на 90-те Бразилия, Русия, пак рецесия… През следващите 2-3 години със сигурност с вдигането на лихвените проценти в Щатите някъде по света ще имат проблеми – вече го видяхме в Индия, в Индонезия и т.н.

За България в момента е добре това, че е с валутен борд и вързана към еврото. Това дава стабилност на валутата, за която малко забравяме какво означава, но е важна. И е добре, че България в момента няма проблемите на бразилския реал или индийската рупия. Дава перспектива и стабилност за тези, които искат да изнасят.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: