Posted by: rq85 | март 24, 2014

Ивайло Пенчев, „Уолтопия“: Социализмът се е пропил в целия Европейски съюз, Китай е заводът на света

http://www.dnevnik.bg, 24.03.2014

Растеж от поне 1.8 на сто, разкриване на нови работни места, нови чуждестранни инвестиции, подобряване на бизнессредата, увеличение – това са някои от заявките на управляващите за икономиката на България през 2014 г. Каква очаква да е тя един от успелите български предприемачи – Ивайло Пенчев, собственик на „Уолтопия“ (Walltopia – производител на стени за катерене). Още в началото на годината компанията му сключи договор с китайски фирми на стойност 50 млн. долара за достамка на стени в следващите пет години.

Каква година се очертава за българската икономика, ако съдите по вашия бизнес?

– Аз съм бил цял живот оптимист и продължавам да бъда. С малки изключения – като периода на хиперинфлацията, например, животът и бизнесът ми вървят все по-добре. За нас тази година е ясна – тя ще бъде с около 50% по-добра от предишната, а миналата беше с 60% по-добра от предходната.

Какво ще се случи с България? Хората съдят за света по себе си. Имам чувството, че и в България нещата ще тръгнат добре. Виждам бизнеси, тръгнали от нулата, вкарвали са енергия в тях, и почти всички са добре. Въпреки неустойчивата политическа ситуация. Така че смятам, че нещата за компании като моята, които работят на външните пазари, ще стават все по-добри. Трудности винаги е имало, но съм по-скоро оптимист.

Какви са най-големите, според Вас, проблеми на бизнес средата в България?

– Най-големият проблем е, че масата хора вярват, че бизнес се прави чрез далавера, че който не е в схемата не може да прави бизнес…

Не е ли така?

– Аз, честно казано, не знам, защото нямам бизнес в България или по-точно е нищожен. И колкото повече си говоря с хора, които не са започнали от нулата, започвам да си мисля, че пък може би наистина да е така. Може пък наистина да има много корупция в България, до която аз не съм се докосвал. Това е най-лошото – да вярваш, че за да ти тръгне бизнеса, за да забогатееш, ти трябва да си по някакъв начин измамник.

Къде основно са клиентите ви?

– По цял свят, работим с 50 държави. Още не сме направили износа за Китай. Те са заводът на света, да изнесеш нещо на китаец хич не е лесно.

Така чрез Вашия бизнес в момента потвърждавате очакването на управляващите, че азиатският пазар е този с най-голям потенциал за българските стоки в момента …

– Ние доста работим с Азия. Да, тя бумти. Напоследък ми е станало любимото място. Обаче трябва да се има предвид, че културната среда е различна, а българите не познават азиатската култура. По-лесно е за българския бизнес да работи с Европа, Северна Америка.

Вие как успяхте да продадете нещо на „завода на света“?

– Китай се променя. Богатите хора там не си купуват китайски дрехи и коли. Купуват си най-хубавото. А те имат огромна средна класа. Инвеститорите, които ни потърсиха, искат да имат най-доброто и тъй като ние сме най-добрите в нашия сегмент, те недвусмислено ни избраха. Така стана. Но на нас ни е сравнително лесно – писали сме си домашното цял живот, работили сме много и сега не ни е толкова трудно. Не всички са така. Но ако някой се труди системно, никой не може да го спре да успее. И всички, които го правят, са добре, въпреки спънки и правителства.

Какво може да е двигател на икономическия растеж в България през тази година?

– Икономическият растеж в България и по целия свят зависи от образованите хора и предприемачите. Трябва благоприятна за предприемачите среда. На всички е ясно какво означава това – ниски данъци, проста данъчна система…

Те са налице в България, а бизнес средата никой не я определя като особено добра …

– Това е така, защото това не е са единствените условия, а освен това българите малко пътуват и много мрънкат. Не мисля, че българската бизнес среда не е много благоприятна. За смотаняците тя не е. Тези, които зависят от обществени поръчки, вечно ще са недоволни – докато техните приятели са на власт, ще са окей, но пък други ще мрънкат. Така винаги сред тези хора ще има мрънкачи и вероятно техният глас е най-силен.

За жалост, да, в България са малко такива компании като нашата – тръгнали от нула и работещи на чисто пазарен принцип. Фирмите, които работят на този принцип, вървят само нагоре. 80% от тях просперират. Тези, чиито клиент е държавата, или разчитат на европейски програми – ясно е, че те ще са вечните мрънкачи.

Фотограф: Анелия Николова

Как гледате на намерението за реиндустриализация в България, макар и още да не сме видели ясна концепция за това… Знае се засега, че част от тези планове е съживяването на „Химко“, има подобни идеи и за „Кремиковци“….

– Това са пълни глупости. Не е работа на правителството да твори индустрия.

Истината е обаче, че има програма за реиндустриализация и в рамките на ЕС, макар там да се имат предвид съвсем други неща…

– Целият ЕС е болен от социализъм. Тази криза започва да го сафирясва, което се наблюдава най-отчетливо във Великобритания и Германия, но социализмът попъпли навсякъде със страшна сила и той вреди. Реиндустриализация я разбираме тук държавата да се намеси – да национализира умрели от скръб предприятия или пък да определя области, които са приоритетни и да ги подпомага – и двете са свещени глупости. Ако някакъв бизнес в тази държава е витален, той ще си върви напред. Не е работа на политиците да решават коя икономическа област е най-приоритетна. Те просто не могат, не че са лоши и глупави. А може и да са. Но и най-умните да са, те не могат да познават пазара, не могат да преценят в коя област ще се появи предприемач с мерак, хъс и талант и ще победи останалата част от света. Така че бизнес средата трябва да е еднаква за всички, които са предприемчиви и държавата никъде да не помага и никъде да не пречи.

Аз иначе харесвам идеята за индустрията, обществата да не губят способностите си да произвеждат с ръцете си. Бледа мечта е концепцията 90 % от икономиката да се движат от услугите. Западният свят изповядваше тази концепция дълго и прехвърляше индустрията в Китай. Какви са последствията? Китай стана най-силната индустрия в света, при това устойчиво. Там са всички индустрии, там са иновациите. Там, където има инженери, там се твори светът.

Отиде ли си кризата според вас?

– Не мисля. Фундаментът на кризата не е изчезнал. Тя е криза на мечтата за държава на благоденствието и докато тя съществува, кризата няма да си отиде. Когато хората мечтаят за благоденствие, се губи енергията им. Има огромна група, около 80% от хората, които не са амбициозни. Постигайки своето ниво, те стават доволни и щастливи. Тогава те нямат напън да правят каквото и да било. А с техническото развитие се осигурява приличен живот на повечето хора, което е характерно за развитите държави през последните 50 години. Все повече хора губят мотив да работят, научават така и децата си. Шири се една култура, която проповядва, че всички заслужават достойно съществуване – прекрасна мечта, но нелепа. Когато на неамбициозните и низшите духом задоволиш нуждите, те спират да работят и ние губим енергията на 80% от човечеството.

Аз, въпреки че съм богат, съм амбициозен и вечно недоволен. Амбициозните хора каквото и да постигнат, искат още, те движат света. А на другите трябва малко да им се отнеме, защото не трябва да бъдат изкуствeно задоволявани. Докато изкуствено се задоволяват потребностите им, ще има криза. Социалните разходи в света никога не са били толкова големи както са в момента. Азия бумти отчасти, защото там социална система няма или е много рудиментарна. Това прави Азия живо място. Там магазините не затварят в 18 ч., защото някакви социалисти казали, че така трябва да бъде. Хората работят по много и не се надяват, че някой ще се грижи за тях. Разликата между Запада и Изтока е огромна – там кипи от енергия и от мечти и амбиции, хората се трудят. Отиваш на Запад – едно заспало, едно спокойствие, един декадентски дух.

Не е ли малко крайно това твърдение за едва ли не премахването на социалната система?

– Насилствената социална система и солидарност според мен е рак.

Какво значи насилствена?

– Система, при която се взема от тези, които много работят и се дава на онези, на които не им се работи.

А какъв е другият начин за организацията й доколкото има хора, които обективно имат нужда от грижи?

– Ако тя е доброволна като Червеният кръст, например. Такава система е здравословна. Фондацията на Бил Гейтс и останалите милиардери също е ненасилствена. Успешните предприемачи имат отговорност за служителите си освен това. Оставени сами на себе си те създават такива организации, които обгрижват хората. Не е имало социална система по време на турското робство в България, нали? А да знаете някой да е умирал от глад по това време? Макар че има голям патос в обществото да се говори колко много са страдали едно време хората. Ако е имало човек с недъзи в едно семейство, то е поемало ангажимент за него. Социалната система отнема отговорността от хората и я прехвърля върху държавата. Всъщност на практика я прехвърля върху предприемачите, защото те създават блага, те дърпат каруцата. Предприемачите трябва да се грижат за всичко в социалните държави. А ако България стане едно място без кал и асфалтираме пътищата, предприемачите ще дърпат много по-силно каруцата.

Фотограф: Цветелина Ангелова

Безработицата е един от най-видимите ефекти от кризата. При Вас наемате ли нови служители?

– Постоянно наемаме нови хора. Около 500 души работят в цялата група. И аз да не ставам мрънкач, но проблемът е, че няма квалифицирани кадри. Берем плодовете на едно загубено поколение. По време на прехода всички ценности девалвираха – като любознание, родолюбие и др. Няма общество, за което тези ценности да не са важни. Сега има едно ужасно необразовано, немотивирано и чалгаджийско поколение. То не иска да повярва, че единственият начин да се чувства добре, е да е полезно на околните. Няма друг начин. Ако не си полезен, никой няма да ти плати 2 стотинки. А това става само с труд. Хората не вярват, че е така, а смятат, че за да забогатееш, трябва не да създадеш стойност, а да присвоиш стойност. И ето каква е културата сред 80 на сто от населението – трудолюбието изчезна. Хората не се гордеят от това, с което се занимават. Това не е само български проблем, все пак.

На Вашия бизнес как му се отрази кризата?

– По време на кризата ние растем по-бързо откогато и да било. И има причина да е така. В периоди на криза има концентрация – хората губят доверие и избират най-добрите. Към тези, които са по-слаби, доверието към тях намалява. Това е едната причина да дръпнем напред, а другата е, че просто сме добри и полагаме усилия. Конкурентите си побеждаваме с по-добър продукт, нямаме социална култура в компанията. Само енергични и трудолюбиви хора се задържат тук.

Напоследък имаше няколко значими сделки у нас, при които български компании придобиха чуждестранните, представени на местния пазар. Това „побългаряване“ положително обстоятелство ли е?

– По-скоро не. Каква е причината обаче? Едната е ниската платежоспособност в България. Самият аз нямам бизнес тук, защо да очаквам, че едни германци ще са много заинтересовани да са представени тук? И, разбира се, местните играчи остават. Тези, които не могат да бъдат глобално представени, са локално заинтересовани. А глобално представените заради кризата имат ограничени ресурси и те ги насочват там, където могат да изкарат най-много пари. България не е това място като клиентска база. На практика тези процеси показват, че България обеднява.

Никой не развива икономиката освен предприемачите. Ако те започнат да работят, ще се вдигнат заплатите и това ще увеличи потреблението. Всички планове на политици и икономисти трябва да минат през тази призма – какво да се направи, че България да е добро място за предприемачите. Едно нещо има България и то трябва да се пази – ниските данъци и проста данъчна система и от там нататък трябва да се създават следващите неща. Да се подобри образователната система.

Какъв е механизмът да се подобри образованието, защото към момента няма ясна концепция?

– До сегашното му състояние се стигна заради неелитарността на българския народ. Има лошо отношение към учителите, те не са на почит. С развитието на социалните системи се стига до тук. Ако аз мога да съм тъп, неспособен и да живея добре, защо ми е да съм умен? Когато има социална система, която прави и ленивите достойно съществуващи, е така. А учителите са най-важните хора в обществото – трябва да им се повиши статусът. Колкото са ни важни учителите, толкова са ни важни децата. А народът е незрял в този смисъл. Но това не може да стане от днес за утре и не е работа само за едно правителство.

Обмисля се написването на нов закон за публично-частното партньорство. Какво трябва да предвижда той?

– Да има такъв закон е смислено, но трябва да сме внимателни, защото под тази форма се правят масово измами. Не само в България. Изумявали са ме неща, които се случват по тази линия в западния свят. Например, проекти, при които без какъвто и да е търг, терен в най-хубавите части на града се дава на една компания да направи тя бизнеса си под предлог, че той е много полезен за обществото. И това по съответния закон за публично-частното партньорство. Общината решава, че това е хубавият бизнес. Публично-частните партньорства, според мен, масово са далавери. Така че не съм против това, но съм против начина, по който се случват. В момента не мога дори да се сетя за случаите, в които да е приложим този закон. Ако някаква дейност има приход, тя е бизнес, следователно има предприемач, който се интересува от този бизнес. Защо му е нужно публично-частното партньорство. А ако нещо не е печелившо, по-добре да не съществува. Но пък може да не съм прав, защото не съм се занимавал с това.

Участвахте в протестите срещу правителството. Защо, според Вас, те отшумяха от само се бе си?

– 20 дни поред ходих. Отшумяха, защото нямаха лидер, който да е смел, да излезе с позитивно послание. Те бяха негативни. Това беше гневът на народа. Да, гневът е силен двигател, но хората, които протестираха, не разпознаха нещо позитивно в него и се разотидоха. И аз се почувствах по същия начин. Не се появи нищо ново. Старите играчи се опитаха да се възползват и това е. И никого не обвинявам за това, защото ако съм толкова недоволен, да бях станал аз лидер.

Обществото е неузряло. Все още няма хора, които имат качествата, жаждата да променят света, а са доволни от това, което са постигнали. Защото първо трябва да си променил себе си, за да променяш света. Такива ще се появят сред групата на хората, които са успели в бизнеса си, решили са си собствените проблеми, чувстват се успели и тогава енергията я вкарват, за да помогнат и на околните. Такива хора още няма. Те все още помагат на себе си. Има много богати хора в България, но аз не говоря за тях – те не създават стойност, а изземват стойност. Този тип хора няма да станат обществени лидери. Но такъв е моментът в България.

Какви са ви новите бизнес идеи?

– Не спираме да се захващаме с нови бизнеси, предимно за външния пазар. Сега стартирахме платформата бизнес Auctionise. Тя ще стане толкова голяма колкото Google и eBay, взети заедно. (Смее се на смелото си твърдение – бел. ред.). В момента няма платформа за обратни търгове (наддаване, при което всеки следващ участник в него трябва да обявява по-ниска от предложената вече цена – бел. ред.), а цялото световно предприемачестов има фундаментален проблем – как да мотивираш хората, които купуват за теб, да го правят мотивирано в твоя полза.

Всякакви схеми съществуват за решаване на този въпрос и сме опитвали, но не работят. Поставят се таргети срещу бонуси. Но флуктуациите на пазара са много големи и непредсказуеми и не можеш да предвидиш как ще купуваш нужните ти материали и суровини. Другият фундаментален проблем е, че амбициозните хора никога не стават купувачи, а продавачи. И какво се случва – срещу едни агресивни продавачи стоят не толкова амбициозни купувачи. Продавачите в една такава схватка винаги са по-добрите. С едно изключение – търговските вериги – при тях е обърната схемата. И така сделката винаги е в полза на продавача.

Съвременните технологии обаче дадоха възможност за решаването на казуса. Ако искам да купя нещо, пуска се запитване в тази платформа и заявката се вижда от целия свят и всеки може да даде оферта. Така заявката ти отнема две минути, вместо до всеки търговец да пишеш мейл и производителността на труда се качва в стотици пъти.

Стартирахме вече платформата за транспортни услуги засега само за България и имаме вече осъществени търгове, при които цената е било „подбита“ 10 пъти. На практика по този начин продавачът става принцесата, за чието сърце се бият рицарите. И много важно – вкарва се пълна прозрачност за висшия мениджмънт на компанията – дали е избрана най-добрата оферта, дали срокът й е оптимален и т. н. Това ще е много болезнено за купувачите и за техните мениджъри, особено когато са в роднински отношения, но трябва да променим начина, по който хората мислят.

Ще има и версия за потребители, които ще обявяват търг, ако искат да си купят нещо, а търговците, които го предлагат, ще трябва да поддават. Вече младите хора не пазаруват от магазините, те ги ползват само за шоу рум.

Когато свършим с тестовете в България, ще представим официално платформата в Калифорния, в Силициевата долина, защото все пак става дума за технологичен продукт и искаме там да го представим.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: