Posted by: rq85 | февруари 7, 2014

Справя ли се Томов с дълговете на ЦСКА?

Сагата около преминаването на Венци Христов от „Берое“ в ЦСКА даде повод на много хора в последните дни да „напомнят” на аудиторията, че инициатора за спасение на ЦСКА Александър Томов „не говори истината”… принципно. Не искам да влизам в ролята на апологет на г-н Томов, но ще си позволя да разгледам едно от обвиненията срещу него, което буди доста голям интерес и скептицизъм, а именно редукцията на дълга на „червените”.

По думите на самия г-н Томов (ще цитирам интервюто на Кр. Минев по bTV Action от 02.02.2014 г.) към 31 март 2013 г. задълженията на клуба възлизат на близо 40 млн.лв. Към 30 октомври 2013 г. те вече са 18 млн.лв, а към 30 януари – 12 млн.лв (като 8 от тях са към държавата и са обезпечени с активи на клуба). Или това представлява намаление на дълга на ЦСКА с около 70 %.

Възможно ли е в рамките на почти една година да се редуцира близо 70% от дълга на клуба?

Истина е, че „червените“ все още не са публично дружество и към този момент трудно може да се намери и ползва достоверна информация за финансовото им състояние. Най-вече за реалния размер и структура на задълженията. След като обаче акциите им се качат на борсата, ще е по-лесно (дори и от неспециалисти) да се оцени състоянието и контролира размера на дълга.Това е и една от целите на това мероприятие.

Принципно, в теорията и практиката на макро- и на микрониво (съответно на държавно и корпоративно ниво) са познати 2 управленски стратегии (стила) за управление на дълга: Активна и Пасивна.

Активната (агресивната) стратегия предполага чести ревизии (одити) в структурата на пакета задължения и предприемане на активни действия в посока договаряне на споразумения по преструктириране (емитиране на нов или обратно изкупуване на стар дълг в обращение – на макрониво или рефинансиране и прилагане на факторинг техники – на микрониво), с цел редуциране или облекчаване на дълговото бреме. За разлика от нея пасивната стратегия предполага по-висока удовлетвореност на кредиторите (на макрониво това са портфейлните мениджъри, които следят за достигнатите резултати в съответния дългов портфейл, а на микрониво – всички пряко заинтересовани страни от дейността на заемополучателя). На практика се прилага комбинация от тези два стила с преимуществено ориентиране към единия или към другия.

За хората в професията активното управление в своята същност е надиграване с пазара, като презумпцията е наличието на информационна асиметрия, т.е. нееднаквост в схващанията за цени и спредове по дълговите инструменти и/или експлоатация на анализаторски потенциал, респ. достъп до вътрешна информация. От друга страна, пасивното управление се основава на разбирането, че ползите от ревизиите не дълговия портфейл са доста несигурни сравнени с разходите по транзакциите. Активното управление изисква и измерването на риска, и предприемане на подходящите стъпки по посока на неговото минимизиране.

Конкретно, през последната година станахме свидетели на това, че следвайки познатите стратегии за управление на дълг и прилагайки ги към футболен клуб ЦСКА, екипът на Томов се опитва да намали дълговото бреме върху клуба, давайки му шанс да запази лиценза си и същевременно с това да преоткрие и развие потенциала и марката си. Така например, в действията на г-н Томов в този период можем ясно да различим основните характеристики на разгледаната по-горе активна стратегия – предоговориха се стари договори в напреднала съдебна фаза (случаят на Ди Вани е особено показателен в това отношение); разсрочиха се плащания по договори към футболисти, свързани лица, доставчици, персонал, институции; предприеха се нужните мерки за ответни действия срещу незаконосъобразни искове от знайни и незнайни мениджъри и играчи; рефинансираха се или се продадоха стари задължения; приложиха се и техники за преобразуване на един вид дълг с друг (т.нар. секюритизация –в случая плащане чрез акции); обезпечават се задължения към държавни и частни субекти с активи на клуба и т.н. Като всичко това се реализира по класически начин – агресивно, с увереност в собствените възможности, с ясен план за действие и одит на структурата на задълженията, с вътрешна информация и най-важното с желание за диалог и воля за довеждане на нещата до благоприятен изход за всички страни.

Разбира се, не се мина и без прилагането на пасивната стратегия за управление на дълга. Извършиха се (а и предстои) много плащания в посока удовлетворяване на най-належащите претенции на разнообразието от кредитори на клуба. При реализацията на тази стратегия екипът, обвързан със спасението на клуба, със сигурност следва ясен план за действие, включващ откриване, признаване и оценяване на дълговите ангажименти, както и тяхното структуриране по дата на възникване, по дата на падеж (дългосрочни и краткосрочни), по видове кредитори, по вид валута и т.н. По своему това е важен момент от цялостния процес на управление на финансовите потоци, който ще позволи освен по-добра организация на работа в бъдеще, но и ще повиши доверието към акционерното дружество ЦСКА от страна на бъдещи инвеститори (акционери).

Като цяло е интересен фактът (тенденцията), че колкото по-голяма воля има за плащане на някакви дългове от страна на отговорните фактори в ЦСКА, толкова повече хора излязоха с претенции за решаване на техните случаи. Т.е. налага се въпросът, ако клубът не беше платежоспособен дали тези хора щяха да се напъват да вземат парите си, знаейки че няма да им се плати. И това е най-хубавият индикатор, че нещата най-сетне се оправят – колкото повече хора явно предявяват финансовите си претенции към клуба, толкова повече изсветляват финансовите взаимоотношения на клуба с множеството кредитори. Ако се върнем назад, в миналото, това беше голям проблем, тъй като не се знаеше кой колко има да получава и в кой момент ще си предяви иска пред клуба. А това крие постоянен риск за лиценза и нормалното функциониране на отбора.

В заключение, би било хубаво БФС (като администриращ и контролен орган на играта) да си вземе поука (а и пример) от случващото се с един от грандовете в българския футбол в последните 14-15 години и да създаде адекватна структура, заминаваща се с одит на клубовете в България. Така хем прозрачността ще се повиши, оттам и интереса на инвеститори към футболните дружества, хем футболния съюз ще избяга от неудобната ситуация да е винаги виновен на феновете, клубовете и президентите в случай на отнети права, лицензи и пропуснати бизнес ползи.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: