Posted by: rq85 | януари 27, 2014

Крайнодесни ли? Те всъщност са крайнолеви

Bсеки път, като чуя как „Атака“ или някоя друга „националистическа“ партия (за мен разликата между патриотизъм и национализъм е като между Канада и канализацията) били „крайнодесни“, ми прилошава. Честно. Като че ли българската десница не е достатъчно разпокъсана и разнебитена от 24 години междуличностни разпри и каляне по медиите, че трябва да й лепнем и българските ракиени националисти за етикет. Не, нито една от българските „националистически“ партии не е дясна или крайнодясна. И е време повече български журналисти и публицисти да го разберат, особено тези, които сами се определят като десни или десноцентристи.

Политическата теория традиционно изпитва затруднения да определи крайнодясното и крайнолявото, тъй като те преминават през многобройни трансформации в историята.
Например средната буржоазна класа, подкрепяща свободна икономика и ниски данъци, е била в лявата част на парламента веднага след Френската революция, докато вдясно е била аристокрацията, защитаваща повече регулация и данъци в интерес на монархията и църквата.

Но да оставим дебатите за историята на политическото линейно разделение и да видим как стоят нещата сега.

Днес, схематично (поради което опростено и непълно) ролята на държавата за по-умерените форми на лявото и дясното може да се изрази така.

grafiki

Но къде са техните крайни форми?

Крайнолявото в лицето на комунизма и предполагаемо крайнодясно, в лицето на нацизма и фашизма?

С просто око се вижда, че крайнолевите и крайнодесните идеологии са почти идентични като замисъл – според тези идеологии политиците смятат, че те знаят най-добре как да подредят живота на останалите хора и използват силовите структури, за да постигнат това. Формално доминиращото допускане за комунистите е държавата да подсигури опазване на пълното равенство на всички граждани, а за нацистите и фашистите – неравенството в обществото и доминацията на определена група хора над останалите. Неформално, разлика няма – комунистите осигуряват чрез държавните лостове „скрито“ неравенство на партийната номенклатура (първи след равни), а фашистите и нацистите правят същото, но открито.

Тогава е логично да се запитаме, щом са толкова близки, защо се представят в двете противоположности на политическия спектър? Отговорът е исторически и доста прозаичен. Както всички лидери, желаещи да мобилизират цяла държава зад себе си в името на това да превземат света, фашистите и нацистите са имали нужда от врагове или поне антиподи. Единият от тези антиподи (в началото) и врагове (впоследствие) е именно комунизмът, който по това време вече се е „окопал“ в крайнолевия спектър. И поради тази причина фашистите и нацистите, дори без да имат съществени идейни разлики и визия спрямо комунистите, започват лицемерно да се представят формално като тяхна противоположност и се самофиксират като крайнодесни.
Същото лицемерие лесно се вижда и в България. Платформите на българските „крайнодесни“ и „националистически“ партии са си отявлен комунизъм и социализъм – тезите на Маркс за печалбата, капитала, ролята на труда и собствеността са преписани почти до последната буква. Водещата идея е бленуването за „власт на трудовия човек“ (все едно предприемачите не се трудят), излъчил свои представители в парламента, които да осигурят блажен живот на всички, като използват държавния апарат да отнеме собственост на предприемачите и колониалистите и да я излее като златен дъжд върху хората на труда.

Националистите предлагат национализация на среден и едър бизнес (супермаркети, ЕРП-та, рудодобивни компании, телекомуникации, фирми за високи технологии, промишленост и т.н.), който ще премине под контрол на политиците и те с мъдро и почти свръхестествено умение ще осигурят баснословни печалби, които да направят всеки българин доста заможен чрез значително увеличение на пенсии и заплати.

Време е да оставим бутафорното етикетиране на “крайнодясното” и да си кажем истината в очите – нацисти, фашисти, националисти и всякакви “крайнодесни радикали” не се различават много от комунистите. За тях чуждата собственост и доходи не са неприкосновени и политиците са “висши” и богопомазани хора, които би трябвало да стоят над правата на останалите граждани и да имат възможност да национализират и преразпределят (разбира се, и към себе си) голяма част от плодовете на труда на всички останали.

Тъжното е, че много бедни и зависими от държавата избиратели вярват на лъжите и популизма и ги възприемат като “справедливост”. Но както е казал Мъри Ротбард, един от най-значимите либертарианци на XX век, “когато гласуваш за политици, обещаващи да вземат пари от чужд джоб и да ги сложат в твоя, нямаш право да се сърдиш, когато те вземат от теб и дадат на другиго”.

Владимир Каролев, икономист


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: