Posted by: rq85 | януари 11, 2014

Нещо се случва в българския футбол

Първи бяха Стойчо Младенов и неговите “армейци”. След това бе Вълка и “Левски”.

В средата на 2012 г., в края на кампанията, ЦСКА е на една греда разстояние от това да стане шампион след пауза от 4 години. Начело на отбора е човекът спечелил последната титла на отбора, а и двете от общо три “червени” титли през 21 век. Въпреки че по това време БФС упражнява натиск върху отбора с желание да угоди на амбициозния собственик на бъдещия шампион, Стойчо Младенов с ограничен кадрови и организационен потенциал успява да докара нещата до сензационна “червена” титла. Както той си знае и умее. Но в крайна сметка не успява…

През 2013 г. един друг човек се заема с непосилната задача да изправи “Левски” на крака (след сполетялата ги участ като тази на ЦСКА от предходната година) и да ги изведе до титлата в навечерието на вековния юбилей на клуба. А междувременно по това време в управлението и финансирането на клуба вече от около година и половина действат и други хора. След доста слаби резултати в началото на новата кампания и след диктата на част от феновете, които срамно гонят Ивайло Петев (треньорът станал два пъти подред шампион на страната), Наско Сираков, изпълняващ тогава длъжността на спортен директор, напуска отбора на сърцето си. Личността, с чието име се свързват най-големите успехи на този клуб през последните 20 години. По-късно Вълка ще разкрие, че титлата в сезон 2012-2013 г. е била на път към “Левски” с помощта на съдиите и следователно с протекцията на БФС. Признания на човек, дал толкова много на клуба от една страна и човек, достатъчно опитен в тези среди, който осигурява поне 90% от сините титли в последните 13 години чрез подобна организация…

Тогава се замисляш и се питаш какво по дяволите става?

Истината е, че условията и правилата на играта май са се променили… щом едни и същи основни играчи (хората, печелещи титла след титла, а именно Младенов и Сираков) не печелят в същата тази игра.

Продължавайки с опита за обяснение на реалността си припомням, че двама нови основни играчи вече са се настанили в българската футболна действителност – собственикът на двукратния шампион на страната и ко-шефът на отбора с вековния юбилей. Съвсем логично е, тези нови играчи да искат да определят новите правила на играта. И следователно условията за правене на футбол в страната в дългосрочен план. А футболът дори и в БГ може да бъде бизнес, дългосрочен бизнес!

Тогава… какво предстои, кои ще са новите реалности, които ще трябва да се развиват и да доминират в дългосрочен аспект този нов бизнес?

В тази връзка е и опитът ми да отговоря на поставените въпроси чрез следващите  коментарно-прогнозни оценки. За тази цел ще си позволя и няколко допускания. Тези допускания, разбира се, са моята застраховка, че прогнозите може да не се сбъднат, но да видим…

 

1/ Интрига до (за) последният кръг

Футболът у нас определено става сериозен медиен и бизнес продукт. Достатъчно е само да видим и сравним рейтингите на дадените телевизии в часовия пояс, когато има мачове от българското футболно първенство (т.нар share). Друг е вече въпроса, кой държи правата за търгуване на този продукт и дали има конфликт на интереси. А пазарната логика и правила подсказваха, че щом притежаваме даден продукт, то той трябва да стане продаваем. Знаем и, че в основата на медийния пазар и производство, скандалите (конфликтът) и интригата (неочакваната-инфарктна развръзка) са най-добрите пазарни характеристики.

В тази връзка знаем ли нещо за новия регламент на първенството. Ясно ли е как ще се образуват точките на отборите в първата седмица от класирането (седмицата, която ще определи бъдещият шампион! Това, което ще върне инвестицията). Защото не е все едно дали отборите ще продължат в плейофния етап със своя точков актив, натрупан през първата част на първенството или ще се анулира този актив и всички седем ще продължат на чисто. Тогава… силите се изравняват, грешките се изглаждат и интригата за титлата се подновява. От друга страна, през последните две първенства интригата съвсем „случайно” се запази до последния (в случая на ЦСКА) или до предпоследния (в случая на “Левски”) кръг. Така, при запазване тази линия на поведение и тенденция на развитие, можем спокойно да прогнозираме, че онези два отбора от голямата четворка (образувана по формулата двата моментно най-силни провинциални отбора срещу двата столични гранда), на които жребия отреди да играят заедно в някой от последните два кръга, ще определят новия шампион… но това е само теория!

Оттук очаквам, че първенствата в бъдеще ще бъдат все по-интересни и ще се определя шампиона в последния или предпоследния кръг, с цел оползотворяване на търговския потенциал на играта. Междувременно ще има локални скандали като този в Стара Загора преди мача на шампиона с Берое. Ще има и измислени конфликти между ръководства, треньори и фенове. Т.е. интригата ще се поддържа. Досега какво беше? През годините, шампиона беше известен средно пет кръга преди края. А това в новата реалност не носи приходи?!Такъв сценарий вече не може да се реализира (допусне)! 

2/ стратегически инвеститори

В света на бизнеса има основно два типа инвеститори. Такива, които купуват готов продукт или проект с добър пазарен потенциал, развиват го и го продават. Това са финансовите инвеститори. Другите – купуват готовия продукт или проекта с пазарния потенциал и се опитват да го развият дългосрочно, постигайки устойчиво предимство пред останалите си конкуренти на пазара. Като предметът им на дейност лежи  именно в този тип икономическа дейност. Това са стратегическите инвеститори. След като футболът у нас става бизнес, защо да нямаме такъв тип инвеститори и тук.

Супермаркет за футболисти?

В световен мащаб може би най-успешен пример за стратегически инвеститор е президента на италианския “Удинезе” – Джампаоло Поцо.

“Удинезе” е вторият най-стар клуб в Италия, основан през далечната 1896 г. Най-славните имена в историята на клуба са Зико, Дино Дзоф, Оливер Бирхоф. Клубът никога не е ставал шампион в своята история, нито е печелил купата. Но е прочута фабрика за футболисти. Стратегията е ясна – купуват сравнително евтино таланти от цялата планета, развиват ги и ги продават по-скъпо. Обикновено “Удинезе” държи правата на 60-70 футболисти. Даването под наем е масова практика. Собственикът на “бяло-черните” е бизнесмена Джампаоло Поцо, който притежава клуба от 1986 г.  Този човек инвестира средства в испанския клуб “Гранада” и английския “Уотфорд”. Тези клубове са важна част от бизнес стратегията му, тъй като му осигуряват „сергия” за продукцията му на двата най-големи пазара. Класически продукт на Поцо е Алексис Санчес от “Барселона”. Италианците купуват чилиеца на 18 г. през януари 2007 г., като заиграва в отбора чак през лятото на 2008 г.. През юли 2011 г. е спазарен в “Барса” за 26 млн. евро плюс 12 млн. добавки при определени условия. Бизнесът на Поцо за 2011-та започва перфектно, тъй като освен Санчес, Сапата и Инлер също са продадени за добри пари. Оказва се, че тримата струват на „Удинезе” само 3,5 млн. евро. Печалбата от тях е над 50 млн. евро…

Нов европейски проект?

Преди месец малайзийският богаташ Винсънт Тан, собственик на елитния английски „Кардиф“, купи ФК „Сараево“. По последна информация той ще инвестира за начало в клуба около 1,4 млн.евро. Тан ще има правата върху всички деца от школата на „Сараево“. А клубът започва да си сътрудничи с „Кардиф“.

Инвестиционната локация не е случайна. „Сараево“ се смята за една от най-добрите школи на босненския футбол. Освен това националния отбор на страната (в който личат имената на Джеко от Манчестър сити, Бегович от Стоук, Пянич от Рома, Лулич от Лацио, Ибишевич от Щутгарт, Рахимич от ЦСКА Москва) за първи път в историята си ще играе на световно първенство. А очакванията за развитие на босненския футбол (т.е. бизнеса с играчи от тази страна) определено са повече от добри, след като страната разполага с млади играчи като Имамович на 18 г. (играе в ЦСКА М), Модич на 17 г. (в Милан), Омербашич на 18 г. (в Шалке), Хрустич на 17 г. (в Шалке), Хаджич на 16 г. (в ПСЖ), Велич на 17 г. (в Щутгарт) и др.

Ясно е, че в световния футбол пари има. Търсят се обаче подходящи проекти за инвестиции…

В България най-близко в тази тенденция се вписва Гриша Ганчев и неговия проект „Литекс”. Дали е въпрос на далновидност или бизнес нюх от страна на собственика му, но след като се изгради необходимата организация и се създаде работеща академия, отборът съставен от български таланти започва да показва качество. Първо място  във временното класиране и то в конкурекцията на двукратния шампион на страната и сензация в Европа “Лудогорец Разград”.

Следвайки сценария на Босна и бизнес тенденциите в европейския  футбол можем да допуснем, че започва бумът на школите в България. Успешният модел на “Литекс” и перспективата за участие на националния ни отбор на Евро 2016 със сигурност вече възбужда апетита на собствениците на “Черно море” да преосмислят политиката си по отношение на развитието на клуба. За информация, за 2010 г. техния бизнес генерира приходи от около 5 млрд. лв, т.е. ТИМ правят бизнес от всичко. Т.е. обявената нова стратегия и залагането на развитието на местните кадри е доказателство, че са видели ниша, от която да правят пари. Защото иначе досдегашното изливане на милиони (което за ТИМ не е проблем) в българския футбол не е оправдано.

На тази база очаквам, все повече български отбори да обърнат приоритетно внимание на своите школи с цел генериране на средства за издръжка и развитие (подходящи условия има в бургаския Черноморец, столичния Славия, та дори и в Разград – ако богатият му собственик се отдръпне), или с цел продажба на стратегически инвеститор (Ботев, ЦСКА, Левски – това са утвърдените притегателни центрове с традиции в българския футбол). Случаят на Литекс и Гриша Ганчев е специален. Като пионер в областта, очаквам той да продаде концепцията за развитие и активите на клуба на стратегически инвеститор. И това да стане преди или след Евро 2016. От своя страна, допускам че той може да развие подобен проект в най-качествения откъм футболен талант район на страната – югозападния. Няма да е чудно, ако се спре на/и развие благоевградския Пирин.  

3/ Спортната инфраструктура

Провеждането на Европейското първенство по футбол за юноши до 17 г. през 2015 г. и амбициите за домакинство на мач от Евро 2020 дават сериозен импулс за стартирането на редица проекти в областта на спортното строителство в страната ни. Общо осем града ще домакинстват Евро 2015 г., като се очаква благодарение на отпуснатите средства от УЕФА и държавната помощ стадионите и прилежащите им територии на в градове и техните клубове да придобият вид, покриващ съвременнните стандарти за провеждане на спортни мероприятия. По линия на Евро 2020 пък съвсем скоро България ще стартира изграждането на свой нов национален стадион.

Извън тези ангажименти, в страната вече са в ход няколко важни и големи проекта. Така например Левски започна изграждането на своя нов стадион за 27 000 души, като се предвижда проектът да завърши през 2017 г. Ботев Пловдив също стартира изграждането на ново съоръжение за около 22 000 души. Свои проекти за стадиони на различна степен на реализация имат Черно море, Черноморец, Локомотив Пловдив, Славия, ЦСКА, Лудогорец, които чакат финансиране или съответни законодателни промени.

4/ Нови рекламодатели и спонсори

През 2013 година българския законодател промени законите и правилата, регулиращи дейността на компаниите за он-лайн и оф-лайн залагания. С тази си стъпка, държавата  от една страна си осигури дългосрочно по-големи данъчни и квази-данъчни постъпления от този вид икономическа дейност, а от друга създаде благоприятна среда у нас за развитие на световните букмейкърски къщи. Известно е, че именно те печелят най-много от футбола и са най-тясно свързани с този спорт. От всичко това българския спорт и в частност футболът ще спечелят, или по линия на увеличени публични инвестиции, или по линия на нови рекламодателски и спонсорски договори с посочените глобални хазартни брандове.

В обобщение, в рамките на 3 до 6 години българския футбол има реални шансове да се развие в положителна посока във всичките му измерения (организация, финансиране, инфраструктура, ноу-хау, подрастващи, маркетинг) и да достигне малко над средноевропейските нива. И благодарение на местните (държавни и частни) и чуждестранни инвестиции и осигуряването от страна на държавата на благоприятни условия за развиване на този вид бизнес, българския футбол има възможност да навакса изгубеното в годините на преход и особено неизползвания импулс от Световното първенство по футбол в САЩ 94. Предстои да видим.

 

 

 


Responses

  1. Според мен трябва да се набляга на местен талант и да се дава шанс на школите. По-добре е да произвеждаш футболисти, отколкото да си купуваш разни за сезон или два. В крайна сметка мисля че това трябва да стане практика и вместо да се наливат милиони за заплати на разни лица дошли от чужбина, да се инвестира в младите момчета, които наистина имат много потенциал и само им трябва шанс за да го развият. Надявам се, че повече отбори ще направят това и ще им дадат възможност да се покажат.

    Like


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: