Posted by: rq85 | октомври 29, 2013

Джанет Йелън: първата дама на Фед

Когато икономистите Джанет Йелън и Джордж Акерлоф наемат бавачка за сина си в началото на 80-те години, те решават да й платят повече от нормалното, очаквайки, че по-доволна бавачка ще се грижи по-добре за детето им. Това решение не просто привлича вниманието на много детегледачки, но и вдъхновява академичната двойка да развие нова теория за пазара на труда, която продължава да оказва ключово влияние върху възможността на Фед да стимулира растежа на американската икономика.

Според тази теория работодателите често се стремят да повдигат духа на служителите, плащайки им повече от минимума. Ефектът е, че работниците избягват да търсят нова работа, а в условията на голяма безработица високото заплащане стимулира и към по-високо качество на труда – този подход е напълно обратен на класическия, който обаче не отрежда кой знае каква роля на Фед в борбата с безработицата.

Мощно оръжие в борбата с безработицата, или естественият наследник на Бернанке

Тридесет години по-късно Йелън и дебатът за ролята на Фед са се преместили от теоретичния свят на академичните среди в реалния – и по-точно в самия Федерален резерв. Като негов вицепрезидент от 2010 г. насам Джанет Йелън непрекъснато настоява за по-активни мерки за намаляване на безработицата.

Преди две седмици 67-годишната Йелън бе номинирана от Обама за наследник на Бен Бернанке като президент на Фед и ще заеме този пост на 1 февруари 2014-а. Много от демократите виждат в Йелън авторитетната фигура, която ще задвижи и ще подсили тази стимулираща кампания и финансовата регулация в САЩ.

За Джанет Йелън, която от студентската скамейка мечтае да работи във Фед, оглавяването на Централната банка изглежда вече по-скоро логично, отколкото нещо неочаквано, макар че досега никога жена не е оглавявала институцията. Номинацията й също така ще подсили еволюцията на Фед от институция, управлявана от добре познаващи пазара бюрократи и чиято единствена цел е да контролират инфлацията, в действен инструмент, ръководен от академици, ангажирани с по-всеобхватната и близка до народа мисия за стабилен растеж и минимална безработица.

Интелектуалните корени и лидерският стил на Йелън предполагат, че тя ще действа по-активно от Бернанке за продължаването на кампанията за стимулиране. Тя изразява сериозни притеснения за икономическите последици от безработицата. Йелън е доста по-оформен лидер от Бернанке, а и по-лесно избягва конфликтите, макар че винаги докрай отстоява позицията си и държи на възгледите си. Докато Бернанке позволяваше членовете на Управителния съвет на Фед открито да споделят мнението си и най-вече да изразяват несъгласие, Йелън се притеснява, че тази какофония пречи на институцията да бъде по-ефективна, като открито демонстрира несъгласие и излъчва противоречиви сигнали за политиката й.

От Йелън все пак не бива да се очаква прекалено много

Все още е трудно да се прогнозира какви промени ще реализира Джанет Йелън. Но е ясно, че тя ще е първият демократ, който застава начело на Фед от почти три десетилетия насам. Макар че тя самата предупреждава: има голяма разлика между либерален политик и либерален централен банкер. Джанет Йелън бе с ключова роля за решението на Фед миналата година да си постави за цел 2% годишна инфлация и показа минимално желание да толерира по-високи нива на инфлацията.

По регулаторните въпроси възгледите на Йелън също са по-близки до тези на администрацията на Обама, отколкото до ляво ориентираните демократи, които най-усърдно работеха за номинацията й. Тя вярва, че пазарът e несъвършен, и поради това настоява за сериозна регулация. Тя е категорично против либертарианския модел икономиката да бъде оставена изцяло на стихията на пазарните сили. Подобно на много икономисти от своето поколение тя оформя позицията си по тази тема, заинтригувана от събитията по време на Голямата депресия. И винаги е искала да работи за сближаването на сухата икономическа теория с решаването на проблемите, засягащи пряко живота на хората.

Джанет Йелън е родена в Бруклин през 1946 г. в семейство от средната класа. Майка й била преподавателка с интереси в областта на финансите, но останала домакиня, за да отгледа нея и брат й Джон. Бащата бил личен лекар и преместил кабинета си в близост до дома им, така че семейството да прекарва повече време заедно. Съучениците на Йелън от гимназията си я спомнят като умна и всеотдайна ученичка, която изглеждала малко дистанцирана от тогавашния тийнейджърски свят на музика, купони и политически пристрастия. По традиция всяка година главният редактор на училищния вестник прави интервю с отличника на випуска. Джанет Йелън обаче била и двете едновременно, така че интервюирала себе си, като говорила за любовта си към пътешествията, за колекцията си от самородни камъни (с над 200 екземпляра, които тя събира от 8-годишна) и плановете си за колежа – „да следва математика, икономика или антропология, или нещо друго…”, както самата тя пише. Съвсем скоро след като завършва Университета „Браун“, този списък постепенно започва да се изпълва със съдържание.

 
 Двама Нобелови лауреати бележат живота и кариерата й

Самата Йелън определя първия си икономически курс като “най-страхотното нещо, което й се е случвало” дотогава. По-късно решава да вземе докторска степен в Йейл, след като слуша реч на Джеймс Тобин (американецът е носител на Нобелова награда за икономика за 1981 г.), който тя и до ден днешен определя като своя интелектуален учител. Тобин е твърд защитник на тезата, че политиката на правителството е в състояние да изведе икономиката от рецесия, а Йелън се възхищава освен на безспорните му професионални постижения, и на начина, по който той смесва академичната работа с обществения ангажимент.
След смъртта на Тобин през 2002 г. тя заявява следното пред студентския вестник на Йейл: „Той вдъхновяваше студентите си да вършат работа, която наистина имаше огромно значение. Работа, която не просто отговаря на високи интелектуални стандарти, но и донася полза за човечеството.“

Джанет Йелън и съпругът й Джордж Акерлоф през 80-те години са изцяло погълнати от амбицията да разнищят проблемите на безработицата и да намерят най-адекватни лостове за нейното преодоляване. Двамата се срещат през 1977 г. в стола на Фед – по това време са ангажирани в аналитичния център на институцията. Тогава Йелън не е успяла да си осигури нов мандат след шест години като младши професор в Харвард, а  Акерлоф пък не успява да стане за постоянно професор в Бъркли. “Веднага се харесахме и решихме да се оженим”, разказва съпругът й, след като вече е спечелил Нобелова награда за икономика през 2001 г. “Не само личностите ни се допълват, но и се разбираме перфектно относно макроикономическите въпроси. Единственото ни разногласие е, че тя подкрепя малко повече свободната търговия, отколкото аз”, казва още Акерлоф.

Семейство кейнсианци

Като кейнсианци Акерлоф и съпругата му вярват най-общо в това, че хората действат ирационално, пазарите функционират несъвършено и в резултат възникват проблеми, които няма да се решат сами – правителството трябва да се намеси и да помогне.

И двамата са поддръжници на становището, че решенията на частния сектор може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и затова защитават търсенето на допълнителни  политически отговори от държавния сектор. Това включва монетарна политика от страна на централната банка, както и действия от страна на правителството по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла.

„Въпреки че сме привърженици на капитализма, ние също така смятаме, че до известна степен той има своите ограничения, които изискват намеса на държавата в дейността на пазарите, за да ги накара да работят по правилния начин“, казва Джанет Йелън в интервю през 2012 г.

Приятелите на семейството описват Джордж Акерлоф като извор на идеи, някои от които са наистина брилянтни. За Йелън говорят като за „по-педантичен мислител и специалист в изграждането и реализирането на теоретичните модели, които са основните инструменти за едно икономическо изследване. Акерлоф дава идеите, а Йелън ги критикува и ако критиките са по-малко, то тогава дадена идея наистина си струва. Според близките на Нобеловия лауреат тяхното партньорство е невероятно плодотворно.

Два проблема, едно решение

През лятото на 1981 г. двойката се завръща в Бъркли, търсейки едновременно детегледачка и отговора на една стара загадка – продължаващата безработица. Най-неочаквано се оказва, че за двата проблема всъщност имат един и същ отговор.

„Факултетна дойка търси детегледачка. Добро заплащане“, гласи обявата, която те пускат в броя от 24 юли 1981 г. на студентския вестник на Бъркли The Daily Californian. Изглежда доста очевидно, че огромната част от безработните биха предпочели да работят нещо, но не така очевиден е отговорът на въпроса защо  просто не смъкнат цената на услугите си, така че компаниите да си позволят да ги наемат. Или с други думи, защо по време на безработица фирмите не намаляват заплатите, вместо да съкращават персонала?
Йелън и Акерлоф стигат до отговора след наблюдението си, че хората често са склонни да платят по-висока цена за услугите на детегледачките. В серия от статии в различни вестници те налагат своята позиция, че много работодатели избират да плащат на работниците си повече, защото по-добрата атмосфера и стимулите на работното място водят до по-голяма продуктивност. По време на рецесия, когато пазарните цени на услугите падат, работодателите просто се въздържат да орязват заплатите, защото се опасяват работниците да не загубят мотивацията си за работа, а с  това и продуктивността. А ако продукцията намалее, то те няма да спестят пари.

Това нежелание за промяна на заплатите от своя страна обяснява защо монетарната политика успява да свърши много добра работа. Когато Фед опитва да стимулира икономиката с увеличаване на паричната маса, то очевидно и харчовете се увеличават. Но икономистите от дълго време спорят дали реално хората купуват повече или просто плащат повече за същите неща. С други думи, дали монетарният стимул води само до инфлация, или може да доведе и до икономически растеж?

Реално аргументите в полза на едната или на другата теза зависят от това дали цените се променят бързо. Защитниците на паричния стимул твърдят, че цените на услугите поначало са “мудни” – заплатите рядко се променят бързо. Случвало се е хората да пестят 10%  повече пари, фирмите да печелят също толкова повече, но заплатите да останат непроменени. В резултат на това компаниите може да си позволят повече работници. Теорията на Джанет Йелън и съпруга й обяснява логиката на запазването на константата на заплатите.

„Фирмите не са заинтересувани единствено да плащат възможно най-малко на търсената от тях работна ръка. Когато има безработица, те се питат как орязването на заплатите ще се отрази върху поведението на работниците. Дали ще напуснат, или пък ще са неудовлетворени и така ще работят по-малко за благосъстоянието на компанията, ако смятат заплатата си за несправедлива”, обяснява Йелън в интервю още през 1995 г. Най-запомнящата се фраза, която тя е изричала досега и най-ясно показваща нейната социална ангажираност с проблемите на американците, остава признанието й от февруари тази година: „Аз и колегите сме напълно наясно колко много са изгубили работниците през последните пет години. Те не са просто статистика за мен. Ние знаем, че тази дълготрайна безработица е опустошителна за работещите и за семействата им.”

Противопоставянето на Грийнспан

В момента Йелън е втори мандат в борда на Фед, като първият е продължил три години от 1994-а. Президентът Клинтън я прави част от либерален академичен екип, който има за цел да внесе повече „ангажирана топлина“ в студената и предимно пазарно ориентирана институция на Фед, оглавявана от Алън Грийнспан. Грийнспан бе централен банкер на САЩ дълги години (от 11 август 1987 до 31 януари 2006 г.) и бе обвиняван, че с икономическата си политика направи богатите още по-богати, и доведе до спукването на балона с имотите. Изборът на Йелън в екипа на Грийпспън е нетипичен по онова време, когато рядко академични лица попадат в ръководството на държавните финанси в САЩ. Именно Йелън отправя предизвикателство към Грийнспан, и то успешно. През 1996 г. тя оглавява академично изследване, с което твърди, че Фед трябва да се стреми към намаляване на инфлацията, вместо да я премахва напълно. Изследването показва, че ниската инфлация е помогнала за минимализирането на безработицата, защото работодателите, които са склонни към орязване на заплатите, прехвърлят отговорността към инфлацията, която подрива и без това реалната им стойност и на практика наистина води до спад в цената на труда.

Завръщане във Фед

След завръщането си в борда на Фед през 2010 г. Йелън печели подкрепата на колегите в усилията си да постигне годишна инфлация от 2%. Всъщност още през 1995 г. тя заявява, че някой ден борбата с безработицата ще е водещ приоритет за Фед – по-важен дори от това да удържа нивото на инфлацията. Самата тя определя като „мъдра и хуманна политиката да се остави инфлацията плавно да нараства – дори да надхвърли предвижданите първоначално нива“.

Всъщност Джанет Йелън се завърна във Фед още през 2004 г. като президент на Федералната банка на Сан Франциско, един от 12-те клона на централната банка. През следващите години Йелън демонстрира отличен икономически поглед – през 2005 г. тя първа от официалните лица на Фед описва покачването на цените на жилищата като следващия балон, който може да навреди на икономиката; отново е първа и през 2008 г., заявявайки, че икономиката е изпаднала в рецесия; и отново през 2009 г., когато Йелън предрече „продължителен период на стагнация”, отхвърляйки опасенията за неизбежна инфлация.

Израстването

През април 2012 г. Йелън заяви в Ню Йорк, че Фед не е направил достатъчно, за да стимулира американската икономика след голямата рецесия. В крайна сметка нейните възгледи и очаквания до този момент се оказват напълно адекватни на развитието на икономическата реалност. Макар да не е част от близкото обкръжение на сегашния централен банкер Бен Бернанке, двамата се отнасят с огромен респект един към друг и споделят едно мнение за монетарната политика на САЩ. Доброто взаимодействие между тях доведе до промени в политиката на Фед, за да бъдат разширени и двете кампании за създаване на повече работни места: активизиране на търговията с активи и поддържане на ниски лихвени проценти.

Вижданията и идеите на Джанет Йелън през последните три десетилетия се оказват изключително стабилни – когато безработицата е висока, Фед е длъжен да опита да стимулира разкриването на нови работни места. Именно от такава сигурност и стабилност се нуждае в момента американската икономика.

Когато през 1999 г. се завръща в Йейл, Йелън обобщава наученото от своя професор Джеймс Тобин, а впоследствие го прилага и в обществената си дейност. Ето най-важния урок, който Джанет Йелън непрекъснато се опитва да внуши на своите студенти: „Дали капиталистическите икономики ще работят при пълна заетост без намеса на държавата? Определено не. Дали обаче политиците разполагат със знания и възможности да подобряват макроикономическите резултати, а не да влошават конюнктурата? Категорично да.“

43 думи за Йелън…
… или първото сбогуване на БернанкеПредседателят на управителния съвет на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке най-сетне сподели какво мисли за своята вероятна наследница Джанет  Йелън. На пресконференциите през юни и септември президентът на Фед отбягваше въпросите дали ще остане за трети мандат. Всички очакваха, че той ще отстъпи поста си през януари след дълги осем години начело на централната банка, но Бернанке просто не го бе заявил официално.

Най-накрая обаче той стори това в едно простичко изявление от 43 думи, а централната банка разпространи официалното съобщение на Бернанке. Ето как звучи то в български превод ( 37 думи):

“Президентът Обама направи отличен избор, номинирайки моята приятелка и колега Джанет Йелън да оглави борда на Федералния резерв. Джанет е изключително добре квалифицирана за този пост, има огромни академични познания и сериозни постижения като лидер и политик”, казва Бен Бернанке в своето изявление.

Разбира се, това съобщение се появи около час след като в Белия дом Обама формално огласи плановете си да предложи Йелън за президент на Фед и след продължили с месеци публични изказвания на американския президент относно това чия кандидатура обмисля да издигне. През това време Бернанке си стоеше тихо, докато Обама го заливаше с поздравления за свършената от него работа по време на финансовата криза и за положителните последици от нея върху американската икономика.

И накрая какво – само 43 думи за един от най-властните хора в света. Банкерите обичат да са предпазливи с изказванията си, но не чак толкова, колкото бе Бернанке.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: