Posted by: rq85 | септември 4, 2013

Кой е най-едрият наш трансфер…по световни цени?

Ростислав Русев, в-к Труд
02.09.2013

Трансфер е магическа дума за всеки, влюбен във футбола. Впечатляващите числа на сделките често пленяват и неподвластните на магията на играта. Нормално или греховно – човешкото съзнание е жертвено подчинено на парите и тяхното количество.

Кой е по-, кой е най- в трансферите си е постоянна величина за запалянковската мисъл. Всички знаем кой е най-скъпият футболист в света (Кристиано Роналдо, 94 млн. евро). Но кой е най-скъпият трансфер на българин от “А” група в чужбина?

Инстинктивно се сещаме за най-паметния – Христо Стоичков в “Барселона” за 4 млн. долара през 1990-а. Обаче през 2002-ра “Левски” продаде Георги Иванов на “Рен”. Тодор Батков послуша съветници и настоя сделката да бъде закована на $4,1 млн., за да е №1 “синият” Гонзо, а не неговият съгражданин от Пловдив.

Продавахме кого ли не на цени по 2-3 милиона в различни валути. Имаше опити за увъртания. Например Гриша Ганчев изключително държи да се знае, че “Литекс” продава скъпо. Затова през 2000-а от Ловеч заговориха за цена от 1,8 млн. английски лири за Радостин Кишишев по сделката с “Чарлтън”. Английският клуб обаче плати далеч по-малко, а за цялата сума трябваха определен брой мачове, успехи и т.н. “Литекс” не взе много от тези добавки, но иди разбери колко точно.

Сега “Ботев” (Пд) даде Тодор Неделев на “Майнц”, като в и около клуба всички говорят за 3 млн. евро плюс лесни за постигане бонуси за още 500-600 хиляди. В Германия обаче пишат за 1,7 млн., за 2 млн… Чакаме нещо официално по темата.

Проблемът с трансферните класации не е само в родното небрежно отношение към числа, тънкости и истини. Принципен е. Властват десетки варианти дори на топ 10 на най-скъпите в света.

Различията идват от курсовете на валутите (най-вече в исторически план) и от избора на основната валута за подреждането. Еврото беше силно в средата на миналото десетилетие, напоследък заслабна. Доларът бе мощен в началото на века, после отпадна, нататък пак върна “мускули”. Става пълна каша.

А основни разлики идват и от времето на пресмятане – дали по курса в деня на трансфера или по курса сега? Примерно избираме еврото за единица за класация. Зинедин Зидан отиде от “Ювентус” в “Реал” през 2001-ва за $66,1 млн. – световен рекорд. Сега са 46,6 млн. евро. Обаче тогава бяха 73,5 млн. евро. А колко ще са след 2 години? Освен това доста трансфери са в паунди, а преди – в марки…

Няма обективен критерий

Логично изглежда да се потърсят мерила в стоки – от потребителска гледна точка, защото парите служат за купуване, все пак. Но отново не се получава безспорна схема за сметки.

Любослав Пенев отиде от ЦСКА във “Валенсия” за 900 000 долара през септември 1989-а. Тогава билет за градския транспорт струваше 6 стотинки, а кифла – 14 ст. Сега билетът в София е 1 лев. Кифлата на бул. “Мадрид” – 1,10 лв.

Официалният курс на долара при подписите с “Валенсия” бе 0,82 лв. Смях! На черно се продаваше за 5 лв. Е кой курс да изберем, за да обърнем трансфера на Любо в стоки? В единия случай излиза 738 000 лв. (12,3 млн. билета тогава, или 5 271 428 кифли плюс трохи, защото числото е в период ). В другия случай – 4,5 млн. лв (75 млн. билета, или 32 142 857 кифли).

Да приемем, че цената на последния едър трансфер – Неделев е 3 млн. евро. Сметката показва – близо 6 млн. софийски билетчета и около 5,4 млн. кифли. Милионите за Тошко излизат по-малко от стотиците хиляди за Любо.

Обаче ако приравним стари трансфери в модерното евро? Четирите милиона на Стоичков са равни на 3,03 млн. евро днес. Значи Неделев 10 мача да запише в “Майнц”, и какво? Тошко от едното тепе става по-скъп от Ицо от другото тепе? И то след като видяхме, че като покупателна стойност парите за Неделев струват по-малко от 900-те хиляди долара на Любо Пенев?…

С подобни потребителски критерии – ако поровим в паметта и вестниците, може да сравним и 2-та млн. паунда от “Селтик” за Стилиян Петров от 1999-а, и Гонзовия трансфер.

Обаче помните ли как скачаха левовете и цените през 1996-а и 1997-а? А и родната валута бе отвързана само за 6 години, стигна курс 4000 лева за долар и от 1997-а и имаме валутен борд, така че не е реално измерение в историята.

Два трансфера може да се сравнят долу-горе, глобално “търсене на истината” е невъзможно. Трябва трансферна “теория на относителността”.

Ясно е едно – инфлацията на валутите е крива, която отразява покупателната им способност и завива нагоре-надолу, но като цяло си върви надолу. Четири милиона долара през 1990-а очевидно са повече от 3 млн. евро сега.

Не само теоретично е възможно да се вземе за мерна единица златото

или платината като банкови метали. През 1792-ра в САЩ приемат, че унция злато е равна на $19,3. През 1973-та цената става $42,22. В началото на века благородният метал вървеше около 300 долара, а със старта на кризата мина 1000 през 2009-а. Скоковете продължиха, но от септември 2011-а златото се кротна. През април стигна 1600 долара за тройунция, сега е на кота 1400, ще пада още. Е как да смятаме в злато? Ако САЩ свият търговския дефицит, металът ще падне още. Не е реално да броим трансферите и в кюлчета. Не че не може.

Много ефектно ще е да нарисуваме колко тежи Стоичков в злато през 1990 г. с 4-те милиона – по курса към долара тогава. И колко тежи Неделев в кюлчета сега, като приравним еврото към долара и оттам – към днешния курс на метала.

Обаче със зигзагите на златото 1 млн. долара от 2011-а (при курс 1750 за тройунция) са 17,77 кг. Днес милионът е 22,12 кг злато. Но 1 млн. долара са 103,67 кг при курс 300 за Гонзо през 2002-ра Значи Георги тогава тежи над 400 кг в злато. Но при същия трансфер днес ще тежи 70 кг. Не е чак такава разликата между тежестта на парите тогава и сега, нали? Дори кифлите не скочиха 6 пъти за десетилетие, още по-малко билетите. И златото не върши работа, колкото и да е изкушаващо.

Най-популярна за сравнение на пари в исторически план е таблицата за стойността на долара. Базирана е на покупателния индекс в САЩ. Вярно, не харчим парите от трансфери в Ню Йорк, има разлика в инфлацията, в цените, в какво ли не. Но схемата е повсеместно прилагана, аргументирана.

При нея за основа се приема 1 долар от 1774-та, преди още официално да е въведен през 1792-ра. Дръжте се! Един долар от 1990-а е равен на 6 цента през 1774-та, а от 2012 г. – на 3 цента.

Има си и калкулатори, с които се смята стойността на щатската валута година към година.

Приемаме за база годината на трансфера на Камата като първия многомилионен от “А” група към чужбина – 1990-а. Трите милиона евро на Неделев са равни на 3,96 млн. долара. но 4-те милиона на Стоичков са 7,28 млн. долара днес по относителното изчисление на стойността на валутата!

А сделката за Гонзо означава 5,33 млн. долара днес. Четирите милиона на Христо от 1990-а са били 5,61 през 2002-ра, когато Георги е продаден. Камата бие Гонзо, а двамата – Неделев.

По сходни изчисления трансферът на Зидан от 2002-ра е равен на 87,22 млн. долара днес. В случая се създава виртуална мерна единица, която е долар само по име, а всъщност е реалният портфейл на американеца. Той не е на българина, а все пак парите от трансфер в чужбина се харчат предимно у нас.

Отново има значение към коя дата става приравняването на валутите и от коя към коя. Затова системата не е обективна. Възможни са спекулации в исторически план и произволни игри с луди инфлационни курсове на периферни валути. Така някой нечуван румънец може да се окаже по-мощен трансфер от Стоичков или който и да е друг българин. Но като цяло схемата доказва свръхочевидното – трябва да се гледа зад формалните числа. Дори при футболните трансфери…

Държавата прибираше парите

Историята на българските футболисти в чужбина гони век. Но навремето не е имало парични трансфери. Отиде нашенец да учи в Европа и почва в местен отбор. Така големият Михаил Лозанов -Танка заиграва в “Байерн” през 1938-а и 1939-а и става капитан на баварците.

При социализма в чужбина не пускаха. През 1969-а Стефан Абаджиев-Теко емигрира нелегално в Германия, поигра във втора Бундеслига, бил е и треньор там. Чак в края на 70-те години започна износът, но без трансферни суми. Големи като Георги Денев (от 1978-а в гръцкия “Етникос”) и Христо Бонев (от 1878 г. в атинския АЕК) също опитаха хляба в странство. През 1981-ва настана по-редовен износ. Навън поеха Андрей Желязков (“Фейенорд”), Чавдар Цветков и Петко Петков (“Аустрия” – Виена). През 80-те години десетки българи поеха към Гърция, Кипър, Малта.

Към края на 80-те – с перестройката, звезди вече по правило тръгваха в чужбина – Георги Димитров и Иван Славков (“Сент Етиен), Пламен Марков (“Мец”) и др. Обаче посредник бе организацията “Спорткомерс”, която прибираше за държавата и трансферните суми, и голяма част от заплатите. Легионерите нямаха право да получават повече от посланика в съответната страна.

Но към края на комунизма с политическото размразяване започнаха да се разчуват трансферни суми, вече за клубове. За Наско Сираков (“Сарагоса”) се говореше за 800 хил. долара, а Николай Илиев (“Болоня”) стана първият 7-цифрен трансфер – 1,5 млн. евро през 1989-а. През 1989-а и 1990-а от ЦСКА към еврошампиони поеха Емил Костадинов (“Порто”) и Христо Стоичков (“Барселона”), Любослав Пенев (“Валенсия”). За да започнат модерните времена…

Има ли човек за милион в „А“ група?

Кой е следващият българин от родната “А” група, за когото някой ще плати над 1 милион евро? Трамплините за силен трансфер в чужбина в последното десетилетие са далеч от грандовете “Левски” и ЦСКА. Дори най-силният “син” тим, стигнал групите на Шампионската лига през 2006 г., успя да пласира навън само един българин за сериозни пари – Валери Домовчийски (1,35 млн. евро в “Херта”). ЦСКА пък се гордее с Иван Иванов, Александър Тунчев и Спас Делев, но все около 1 милион евро.

Най-едрите сделки направи “Литекс” – Радостин Кишишев, Светослав Тодоров, Станислав Манолев и Ивелин Попов донесоха към 10 милиона евро. “Ботев” сега “влиза в играта” с близо 3 милиона евро за Тодор Неделев.

“Славия” и “Локо” (Сф) успяха да вземат милиони за няколко свои чеда, но… следващи не се виждат.

Най-конвертируеми (над кота 1 милион евро) в момента изглеждат Антон Карачанаков (21 г., ЦСКА) и Антонио Вутов (17 г., “Левски”). Но е трудно да се предскаже ще влязат ли в “милионния клуб”. Карачанаков не игра близо година с тежка контузия, сега още напипва ниво.

Вутов бе желан от “Удинезе”, но не за милион, а за компенсаторната сума от 300 000 евро, която стига за футболист без първи професионален договор с клуба си. Продаваме евтино дори най-талантливите си футболни деца. За сравнение “Партизан”, който отпадна от “Лудогорец” в Шампионската лига и не влезе в групите на Лига Европа, си оправи бюджета с два трансфера. 19-годишният Лазар Маркович отиде в “Бенфика” за сума между 7,5 и 9 милиона евро, а връстникът му Александър Митрович бе продаден на “Андерлехт” за 5 милиона.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: