Posted by: rq85 | август 29, 2013

Колко напред са румънските отбори?!

„Сравнението е краят на щастието и началото на неудовлетворението”. Това го е казал през 19-ти век „Северния Платон” – датският философ Сьорен Киркегор.

Поводът за този сравнителен материал е достойния край на участието на българския шампион по футбол в тазгодишното издание на Шампионската лига на УЕФА. Както знаем днешната форма на турнира на шампионите започва своето съществуване през 1992г., като преди това форматът и правилата са били други под наименованието „Купа на Европейските шампиони”. Иначе първообраза на турнира, в който участва тази година ПФК Лудогорец, започва своето съществуване от 1955г.

Поглеждайки ретроспективно на представянето на нашите отбори в този най-престижен и значим футболен клубен турнир на Европа ще видим, че Лудогорец е 4-ят наш представител, който се проваля в опита си (общо девети роден опит) да влезе в „клуба на богатите” точно пред неговите врати.

През сезона 1994-95г. Левски дава тон за нещо подобно след като бива отстранен от Вердер Бремен. Преди това нашите отстраняват в първия предварителен кръг шотландския колос Рейнджърс.

Четири години по-късно, през сезон 1998-99г. никому известният отбор на Литекс Ловеч се изправя в последна битка за големите пари с руския колос Спартак Москва. Въпреки, че се проваля нашият отбор побеждава в първия кръг шведите от Халмщад (в редиците му е бъдещата звезда на Арсенал и европейския футбол – Ф. Люндберг).

През сезон 2001-02г., когато турнирът предполага преминаването вече на три предварителни кръга, отново Левски се проваля в опита си да стигне групите, след като отпада достойно от източноевропейския колос Галатасарай в третия кръг (през 1999г. турците печелят Купата на УЕФА – втория по значимост европейски клубен турнир). През следващия сезон упражнението е повторено от сините – този път срещу Динамо от Киев.

През сезон 2003-04г. е ред на червените от ЦСКА. Но и те нямат късмет след като отпадат от турския колос Галатасарай (вече редовен участник в групите на турнира).

Може да се заключи, че тези три поредни години са най-сериозния и системен период и значим опит за пробив  в света на богатите за българския футбол в най-новата му история.

През сезон  2005-06г. ЦСКА, според мнозина с най-добрия си отбор през последните 23 години, отпада достойно от европейския и световен колос Ливърпул след загуба с 1 на 3 в София и историческа победа на митичния Анфийлд с 1 на 0. Отново на прага на групите!

Няма как да не отчетем, обаче, единствения положителен резултат от многобройните опити на родните клубове да влязат в „клуба на богатите” – Левски от сезон 2006-07г.

През сезон 2008-09г. Левски се провалят в плейофите срещу слабо известния клуб от Беларус – Бате Борисов. Малко по-късно във времето този отбор ще запише още две участия в този турнир, като ще победи там и германския колос Байерн Мюнхен (станал шампион за съответната година). През следващия сезон (2009-10г.) отново Левски проваля усилията на клубния ни футбол. Достигайки до последното стъпало, (стъпките вече са 4 до групите) нашите отпадат от непретенциозния унгарски Дебрецен.

Четири години по-късно България отново имаше представител, в лицето на ПФК Лудогорец Разград, на прага на най-престижния футболен турнир в Европа!

Тук нарочно не бих си позволил да правя вътрешни оценки на представянето на Лудогорец или пък да го сравнявам с вече представените „напъни” на останалите наши отбори в този турнир в годините назад. На фона на останалите европейските държави и техните успехи, би било жалко да се дразним вътре в страна и да се делим на сини, червени, зелени, подигравайки се един на друг и радвайки се кой е бил по-голям неудачник в този турнир.

Сравнението, с което започнах най-напред, би имало смисъл, само ако е наистина със силни противници, от европейски мащаб. За да не излезем от реалността (няма как да да се сравняваме с водещите страни!), обаче, ще си позволя да сравня нашето представяне в този турнир в годините от 1992г. досега с това на една близка (близка в много отношения, не само футболно) до нас страна – Румъния.

Известно е, че клубния им футбол е бил, и в момента е, по-силен от нашия. Излишно е, като че ли, да споменем за подвига от 1986г. на Стяуа (българския вариант на ЦСКА). Стелистите печелят европейската купа на шампионите срещу Барселона и стават първия източноевропейски клуб печелил тази купа (след това само сърбите от Звезда ще спечелят турнира). През 1989г. те са на път да повторят своя подвиг, но не успяват.

Какво показва статистиката в годините след 1992г.?

Основния флагман на румънския клубен футбол е Стяуа – отборът на армията. За разлика от родния ЦСКА, в демократичните времена настъпили из тези географски ширини, румънците запазват своя най-голям клуб. И в годините до сега  той дърпа целия румънски футбол напред.

Тук, би могло да се направи и сравнителен анализ на развитието на ЦСКА и Стяуа за посочения период, но май не е много уместно. Резултатът ще е в полза с много на румънския колос.

И така, Стяуа има записани 6 участия в груповата фаза на Шампионската лига, като победата от онзи ден срещу полския Легия Варшава ги прати на седмото им участие. В три поредни сезона от 1994г. до 1997г. те мерят сили с най-добрите клубове на Европа. Сезон преди това (1993-94г.), Стяуа е на прага на групите. В дебютното издание на новия турнир (1992-93г.), другия гранд от северната ни съседка, Динамо Букурещ, е на прага на първо участие на този турнир, но отпада от Марсилия.

В периода след 1997г. като цяло футбола в Румъния намалява своето качество и отборите не показват нещо значимо на европейска сцена. Изключението отново се казва Стяуа –в сезон 1997-98г.; сезон 1998-99г. и сезон 2001-02г. те са на прага на групите на Лигата, но не успяват отпадайки сътветно от ПСЖ, от Панатинайкос и от Динамо Киев. Едва в сезон 2003-04г. съседите ни показват своя възобновен потенциал след като отново Стяуа в турнира за купата на УЕФА остранява английския Саутхемптън в даден етап от турнира. Може да се каже, че само в периода от 2000г. до 2004г. когато румънците ги няма никъде, българските представители обръщат в наша полза съревнованието между двете държави, след като както видяхме в три поредни години сме на един мач или гол от участие в групите на Лигата.

През сезон 2004-05г. в мач от купата на УЕФА се срещат двата армейски колоса от Балканите – Стяуа срещу ЦСКА. Победата отново е за румънците, както в битката на шампионите през сезон 1997-98г. С тази победа Стяуа влиза в групите на купата на УЕФА (при новия й формат). Това е, и като че ли двубоят, с който стартира възраждането и предопределя великолепното представяне на стелистите (стела -на румънски означава звезда!) в европейските турнири, след  като от тогава те са неизменно в груповата фаза или на турнира на шампионите (в три сезона поред от 2006г. и сега отново в сезон 2013-14г.) или пък в Лига Европа (сезон 2005-06г. когато играят полуфинал с Мидълзбро и от 2009г. в четири сезона поред нататък). Трябва да се отбележи, че в сезон 2011-12г. от втория по значимост европейски турнир, Стяуа отново побеждава ЦСКА в пряк двубой за влизане в групите на този турнир. През сезон 2005-06г. румънския шампион Стяуа отпада от турнира на шампионите в последния етап преди групите, но за сметка на това стига до ½ финалите на купата на УЕФА – втория по значимост клубен турнир в Европа.

Отново е видно, че мини двубоя, в рамките на периода от 1992г. до сега, между флагманите на румънския и българския футбол се печели от северните ни съседи – не само като успехи (Стяуа има вече 7 участия в груповата фаза на Шампионската лига и 5 пъти е на прага им, докато ЦСКА нито веднъж не е участвал в групите, като има само два неуспешни опита за това. В лига Европа Стяуа има 6 участия в груповата фаза на турнира с достигнат ½ финал, срещу три участия за ЦСКА!), но и в преките двубои (общо три битки има между двата отбора – два за купата на УЕФА/лига Европа и един за Шампионската лига – и трите са в полза на Стяуа)!

Освен Стяуа, обаче, Румъния има и други евробойци. Така например Тимишоара в сезон 2009-10г. едва не участва в Шампионската лига, но е остранен в последния етап от Щутгарт. Динамо Букурещ освен споменатия сезон 1992-93г. има възможност да влезе в групите на Лигата през сезони 2004-05г. и 2007-08г. (през този сезон Стяуа участва в груповата фаза!).

Участници в Лигата освен Стяуа за периода са Клуж – три пъти (сезони 2008-09г.; 2010-11г.; 2012-13г.); скромния Унирея Урзичени – един път (сезон 2009-10г.) и Оцелул – един път (сезон 2011-12г.).

Най-големият успех на съседите може би е сезон 2008-09г., когато имат цели два представителя в турнира на най-богатите отбори на Стария континент. Не случайно, в общата клубна ранглиста на континента Румъния успява да заеме престижното 7 място през 2008г. , след сили като Голямата четворка, Франция и Холандия!

Забележително е, че от 2006г. до сега, осем години поред, Румъния има своя представител в груповата фаза на Шампионската лига! Нещо, с което могат да се похвалят само великите футболни сили на европейския континент. Интересно е, че в сезона когато започва този възход за румънските отбори, България също успява да вкара свой представител, но в резултат на грешна клубна и държавна политика, корупция, лични противоборства или човешка глупост, страната ни си остава на едно място, докато румънците с мръсна газ дадоха напред, оставяйки ни в облака от прах.

Изводите от всичко това всеки сам може да си направи!

 

Версия на английски език:

How far the Romanian teams are!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: