Posted by: rq85 | август 6, 2013

Как големите рейтингови агенции оценяват кредитния риск пред държавите – част 2

Пазарно влияние на кредитния рейтинг

Влиянието на кредитните рейтинги върху пазара се обяснява чрез три основни теории:

1/ информационна теория – според нея би трябвало да наблюдаваме значителна реакция на пазара към промени в рейтинга или перспективата към рейтинга, независимо от първоначалната отправна точка.

2/ сертификационна теория – според нея би трябвало да се наблюдава значителна реакция на пазара към промени в кредитния рейтинг, които преминават даден праг (например получаването на инвестиционен рейтинг) спрямо други промени на рейтинга.

3/ мониторингова теория – според нея би трябвало да има значителна реакция на пазара към понижение на рейтинга, в последвал период, в който агенцията е изследвала отблизо състоянието на наблюдаваната страна. В този случай, понижението се счита за сигнал, че агенцията е стигнала до извода, че въз основа на наличната информация, до дкоято е имала достъп по време на периода, не са изпълнени необходимите условия за запаване на рейтинга и е необходима нозходяща корекция (Boot, Milbourn and Schmeits, 2006).

Анализ на обявяването на кредитните рейтинги показва, че последните наистина отразяват информация, която не е предварително известна на пазарните участници. По-голямата част от ценната информация обаче се пренася чрез обявяване на негативните перспективи по кредитните рейтинги, които предупреждават за евентуално понижение, отколкото чрез самата промяна на рейтинга. Въпреки че голяма част от кредитните рейтинги вече са отразени в пазарната цена и затова имат по-слабо влияние, преминаването на прага на инвестиционния рейтинг води до значителна промяна в спредовете на така известните CDS’s, което е емпирично потвърждение на сертификационната теория.

Роля на кредитния рейтинг

Рейтингите отдавна играят важна роля в търговията с инструменти с фиксиран доход, но с течение на времето те също са намерили своето място в различни правила и регулации. В резултат на товая едно намаляване на рейтинга често води до верижни и странични ефекти, които могат да имат дестабилизиращо въздействие върху финансовите пазари. Централните банки продължават да използват кредитните рейтинги по-скоро механично в своите правила, които определят ценни книжа годни за обезпечение. По същия начин, ЕЦБ изисква активи, които отговарят на „високи кредитни стандарти”, за да бъдат приети като обезпечение, което от своя страна означава най-малко ВВВ- кредитен рейтинг от една от одобрените агенции за външна кредитна оценка (ЕЦБ 2008а, 2008b, и 2009).

Проучване на Securities and Exchange Commission (2003) относно използването на кредитни рейтинги от регулаторните органи установиха, че се разчита на кредитни рейтинги в регламентите и законодателството за банковото дело и сектора на ценните книжа, докато използването на кредитни рейтинги е по-ограничено в застрахователния сектор. Изискванията за кредитен рейтинг са по-широко разпространени в законодателството и нормативната уредба на  САЩ и Канада в сравнение с тези в Европа, Япония и Австралия. Повечето взаимни фондове, пенсионни фондове, застрахователни компании и фондации използват кредитни рейтинги, за да се съобразят с вътрешни ограничения или инвестиционни политики, които изискват определени минимални кредитни стандарти. Външните кредитни рейтинги представляват обективни и лесно проверими от трети страни становища. Установено е, че институционалните инвеститори често използват оценки за осигуряване на съответствие с различни регулаторни изисквания, въпреки че обикновено извършват собствен анализ за кредитен риск за целите на управлението. Освен това, представянето на портфолио мениджърите често се съпоставят със стандартните показатели, които обикновено са построени на базата на кредитни рейтинги.

Връзка между държавния и корпоративния рейтинг

Има поне три причини за съществуването на положителна връзка между сувереннния и корпоративните рейтинги и за наличието на т.нар. суверенен таван –  или негативното влияние, което неплатежоспособността на правителствата оказва върху стабилността на частния сектор. Излагането на големи външни шокове, чрез условията на търговия например, е един такъв източник на уязвимост. Чрез увеличаването на волатилността на печалбите на компаниите и данъчните приходи нараства нестабилността и се увеличава вероятността на неизпълнение на задълженията.

Вторичният негативен ефект, произтичащ от неплатежоспособността на правителството би могъл да окаже влияние на частните емитенти на дълг. Възможно е правителството да преприеме мерки, които пряко засягат възможността на частния сектор за погасяване на дълга, като прибегне до инфалционно финансиране и/или големи увеличения на данъците.

Третият ефект се проявява чрез въвеждането на директен капиталов контрол или други административни мерки, които ефективно предотвратяват обслужването на външните задължения от частни заемополучатели.

Първият и вторият канал предполагат положителна корелация между частния и публичният рейтинг, но не и съществуването на горна граница на рейтинга. Средно, фирми в страни с по-рискови правителства ще бъдат по-рискови, но няма причина, поради която те не биха могли да имат по-висок рейтинг от правителството.

Третият канал, за разлика от първите два, осигурява главна причина за наличието на суверенен таван – поради налагането на капиталов контрол, частният сектор няма да обслужва задълженията си по външния сектор, когато държавата спре да погасява дълга си.

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: