Posted by: rq85 | август 3, 2013

Как големите рейтингови агенции оценяват кредитния риск пред държавите – част 1

Кредитният рейтинг измерва относителния риск, че дадено предприятие или правителство няма да успее да изпълни своевременно финансовите си ангажименти по плащане на лихвите  и погасяване на главницата. Суверенните кредитни рейтинги често се обособяват в две широки категории – инвестиционен и спекулативен рейтинг. Например, Fitch и S&P използват ААА, АА, А  и ВВВ за дългосрочен кредитен риск с инвестиционен рейтинг, и ВВ, В, ССС, СС,С и D за спекулативен дългосрочен кредитен риск. Използват се различни модификации за по-ясно разграничаване на между рейтингите във всяка една от по-широките модификации. Fitch и S&P използват плюсове и минуси (например АА+ и АА-), докато Moody’s използват номера (Аа1 и Аа3). Агенциите за кредитен рейтинг обикновено подават предварително сигнал за намеренията си да направят промени в рейтинга. Така например, Fitch, Moody’s и S&P използват термини като „преглед” или „под наблюдение” за да обозначат, че е вероятно понижаване на в рамките на следващите 90 дни. Те използват негативни „перспективи” за посочване на на възможността за понижаване в рамките на следващите две години (една година в случай на спекулативен кредитен рейтинг).

Суверенен рейтинг

Това е оценка на вероятността дадено правителство, в качеството си на заемополучател, да не изпълни задълженията си. Рейтинговата агенция тълкува рейтингите като указания за относителния риск емитентите на дълг да нямат възможност и желание за пълно и навременно изплащане на главницата и лихвата в рамките на периода за погасяване на задълженията (Standart & Poor’s 1998). Въпреки че кредитните рейтинги са неизбежно повлияни от циклични фактори, дългосрочните рейтинги в чуждестранна валута се опитват да пренебрегнат икономически, политически, кредитни и стокови цикли. Ето защо, една рецесия или затягане на глобалната ликвидност не следва да води до понижение на суверенния рейтинг. Промените в рейтинга следва да бъдат обвързани с промяна във фундаменталните фактори. През последните години, както S&P, така и Moody’s и Fitch Ratings допълват своите суверенни кредитни рейтинги с кредитна перспектива, предназначена да показва оценката на агенциите за фактори, които може да предизвикат преразглеждане на рейтинга през следващите 6 до 24 месеца. Перспективата може да бъде положителна, стабилна или отрицателна. Въпреки това, както S&P отбелязва, перспектива не е задължително да е предвестник на промяна в рейтинга (Standart & Poor’s 1998).

Критерии за определяне на рейтинга

Агенциите за кредитен риск оценяват икономическия и политически риск пред дадената страна. Първият риск се асоциира със способността на правителствата да изплащат задълженията си в срок и е функция както на количествени, така и на качествени фактори. Вторият риск се отнася до желанието за изплащане на дълга. Агенциите определят държавния рейтинг въз основа на набор от количествени  и качествени фактори, с които те преценяват способността и желанието на една страна да изплати дълга си. Ограниченият брой държавна неплатежоспособност в исторически план не дава голяма възможност за емпирични тестове с цел определяне на устойчовстта на една страна. Друг фактор, който отличава рейтинга на държавите от останалите рейтинги е концепцията „желание за плащане”. Тази концепция е отражение на потенциалния риск, че дори и правителството да е в състояние да плати, може да него направи, ако оценява социалните или политически разходи като прекалено високи. За да оценят този елемент, агенциите за кредитен рейтинг ползват редица качествени фактори като: показатели за институционална сила, политическа стабилност, фискална и монетарна гъвкавост. Освен това, историческият опит на страната (кредитната история) е важен показател за готовността за плащане, една характеристика, която иначе е трудно да се измери обективно. Тези качествени фактори са допълнени с количествени фактори като нивото на на задлъжнялост и на официални международни резерви, структурата на дълга (валутна и матуритетна структура), и степента на тежест на дълга, измерена например чрез разходите за лихви.

Различия между рейтинговите агенции

Фундаменталният анализ, на който се базира рейтингът, е сравним между агенциите, но се различава по начина, по който отделните фактори са класифицирани и групирани. Tака, въпреки че изходната информация е подобна, Moody’s и Fitch класифицират своите показатели в четири категории ключови фактори, докато S&P използва девет. Агенциите за кредитен рейтинг използват публична информация, както и допълнителна информация, предоставена им от властите в страната. Въпреки че агенциите правят значителни усилия да използват ясни и обективни критерии, за да оценят страната по изпълнение на всеки критерий, реалният рейтинг не е механично претегляне на тези фактори.

Също така, методологиите на агенциите се развиват във времето и продължават да бъдат коригирани. Тези корекции обикновено са малки, и агенциите за кредитен рейтинг се стремят да ограничат броят на промени в рейтинга, предизвикани от тези корекции. Въпреки това след Азиатската криза от 1997г. когато агенциите за кредитен рейтинг са широко критикувани, че не са оценили скритите рискове, настъпват някои по-съеществени промени в методологиите. Например, Fitch коригира своя подход за засилване на контрола върху страни с висок дял на краткосрочния външем дълг, дори ако общите нива на задлъжнялост са ниски, а S&P увеличава фокуса си върху външните задължения, включително и външния дълг на частния сектор.

Съществуват и някои различия между методологиите, които рейтинговите агенции ползват. Например  Fitch и S&P изглежда да отдават относително по-голяма тежест на условните задължения на правителството, докато Moody’s отдават такова на риска от настъпване на определено събитие. По същия начин, Moody’s и S&P разглеждат по-широка група фактори при определяне на общата икономическа конюнктура, включително неравенство на доходите, конкурентоспособност и протекционистки фактори (S&P), както и иновациите и инвестициите в човешкия капитал (Moody’s), в сравнение с Fitch. Значението на всеки фактор се определя и от особеностите на икономиката на самата страна. Например, нивото на резервите е много по-съществен фактор за страни с фиксиран режим на валутен курс.

Като цяло, агенциите за кредитен рейтинг обявяват кредитен рейтинг както в чуждестранна, така и в местна валута за всяка страна. Въпреки че често съществува малка разлика между двата рейтинга при развитите икономики, в случая на развиващите се страни рейтингът в местна валута обикновено е по-висок поради способността на централната банка да монетизира дълга. Вероятността от девалвация на валутата и последваща обезценка на дълга се оценява от пазарите чрез наличието на допълнителна пазарна рискова премия.

следва продължение…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: