Posted by: rq85 | май 20, 2013

Бог не е оправдание

Вчера футболният клуб Левски победи основния си конкурент за върха след откровено грозен мач и узакони 27-та си титла.  Както винаги след подобните мачове много емоции, мъжки сълзи, заклинания, обвинения, жлъч срещу враговете. И всичко бе в реда на нещата, ама защо се намеси Господ в цялата тази работа, не разбирам? Всички медии, специалисти, анализатори и отговорни фактори са единодушни в едно – Господ обича сините. Добре, всички различаваме зад тези думи латинското Fortuna favet fortibus („Съдбата обича смелите). Съдбата или Господ, имаше намеса с висше – да! Но Бог не може да бъде оправдание.

Като сме почнали да употребяваме латинските сентенции…….

 

„И да отпечаташ тайната, истината ще е скрита” – Imprimatur secretum veritas misterium

Някой ще каже ли, ще се осмели ли да изрече на висок глас тайната на успеха. С риск истината пак да остане все така скрита. Не разбрах, как отбор едва биещ родните „селски” отбори взе след това всички дербита и то с „хъс” и в последната минута. Случайно ли се изгради този „шампионски дух” у победителите? Лесно се забравят редицата шпалири на противникови играчи – и на ЦСКА, и на Лудогорец, а при Литекс случаят е друг. Добрите актьорски заложби във всички главни участници – също. Моята истина е, че първенството ни е един маркетингов, телевизионен сериал. Продукт, който генерира сериозен зрителски интерес, напук на някои митове. И кой държи този продукт? Съвместна фирма между първия и втория в класирането. През последните две години трилъра си заслужава. С главни герои Лудогорец, ЦСКА и Левски. За съжаление единия от героите го убиват в първите серии, а другия от тях – все повече се развива. Да очакваме ли продължение на сериала в такъв случай? Да, защото много хора се хранят от това монополизирано телевизионно производство. Защо остана скрита истината за провала на ЦСКА миналата година. Въведения образ на Директивата беше ли опит за отпечатване на тайната? Е, някой разбра ли истината?

„Нищо не съхне по-бързо от сълза” – Nihil lacrima citius arescit.

Не знам защо се просълзиха големите мъжкари в синьо – дали защото нещо голямо умря или се роди, или просто в случая на новото ръководство на „сините” се предчувства прихода на голямата пара (без значение руска или друга). Е, всеки би се просълзил от последното.За съжаление.Но логиката е безскруполна и показва, че пресъхне ли финансовия поток, изсъхва и сълзата….Хубавото е, че

„Времето разкрива истината” – Veritatem dies aperit

Интересно ми е след като има „начини” за печелене на шампионата защо трябваше да си отиде един морален човек като Илиев за да започнат да се прилагат те. Дали докато той беше треньор на отбора не се е противял на такъв развой, на такава титла? В неговия морал не мога да се усъмня никога след като преди време в Берое работеше без пари, изгърбиха го, и за сметка на някои приближени отбори изпадна в Б група. После изчака стоически, влезе в А група с много работа, взе купата със „селския” отбор, и игра като равен с виенския Рапид в Европа. Какво е преживял само той си знае! Но знае също и какво е да те прецакат. Затова не е искал такава титла. Виж, за морала (Господа) на сините шефове не съм сигурен. Те са си такива. Затова в техния план влизаше „жаден” треньор, който да се съгласи с простотиите, които следваха. Е, г-н Митов, голям треньор сте. Нищо лично…. Но нали

 

„Съдбата обича смелите” – Fortuna favet fortibus.

 

Питам се и друго – как хора на възраст, които вече се спъват в топката и стават за смях на феновете си като Йовов и Пелето донесоха титлата на сините с ударите си? Та, единствената смелост тук е въобще да пуснеш тези двамата и да се надяваш да не …..

„Ако няма Господ всичко е позволено”

Достоевски хубаво го е казал. Обаче, за „сините” всичко е позволено вече 24 години. Е, имали Господ тогава? Явно няма такъв, с чието наличие те се опитват да оправдаят чистите си постъпки. Или действително има такъв, ама той  е някакъв техен Бог. На който се кланят само те. Който е много много високо. Накрая да завърша и с нещо мое

„Всички обичаме Господ, но не всички сме готови да се качим на планина от трупове за да сме по-близо до него……”

В крайна сметка не е важно дали в твоите земни начинания Господ те обича, а дали ти обичаш него. Дали си възпитаван и готов да действаш съобразно морала, честта и божиите повели. Ей, много трупове останаха след успехите на „сините” през тези години. И не случайно са толкова близо до върха. До Бога!

Заб: този материал може да се намери и на http://www.prosport.bg


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: